Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 125 от 07.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 133/2023
Вид
Определение № 125
Подписан
07.02.2023
В сила
07.02.2023
Състав
Пламен Дацов, Светла Букова, Димитър Фикиин

Цитирани разпоредби

  • чл.107, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.115 · Наказателен кодекс
  • чл.70 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.7 · Наказателен кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. София, 07.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600133 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура- Враца срещу определение на ОС- Враца от 26.01.2023 г. по нчд № 49/2023 г., с което на основание чл.440, ал.1 НПК, вр. чл.70 от НК е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения М. Б. В. относно наказанието в размер на шестнадесет години лишаване от свобода по нохд № 111/2012 г. на ОС – Монтана. На основание чл.70, ал.6 от НК е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, а именно в размер на една година, единадесет месеца и четири дни, в рамките на който период е постановено прилагане на пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично. В протеста са изложени твърдения за неправилност на съдебния акт, тъй като погрешно е прието за доказано поправянето на лицето. Въпреки трудовата му заетост и отчетените позитивни промени в дефицитните зони това не е достатъчно за формирането на решаващ извод за наличие на трайна положителна промяна в осъдения и прилагане института на предсрочното освобождаване спрямо него. Акцентира се на негови дисциплинарни наказания, касаещи оценката на поправянето /независимо, че са заличени с оглед изпълнение на наказанието/, на отчетената дефицитна зона, свързана с употребата на алкохол, както и на немалкия остатък от наказанието. Въз основа на становището, че е необходим попродължителен период от време, за да се постигнат убедителни и устойчиви промени в поведението на лицето, се иска отмяна на постановеното определение и оставяне на депозираната молба без уважение.

Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, относими 1 към настоящото производство и доводите в протеста на прокурора, прие за установено следното:

Депозираният протест срещу определението на ОС- Враца е допустим като изхождащ от легитимирана страна, а по същество същият е основателен.

Спрямо лишения от свобода М. Б. В. по нохд № 111/12 на ОС- Монтана е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шестнадесет години за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и т.12, вр. чл.115 НК. Наказанието е с поставено начало от 22.09.2011 г., като към 26.01.23 г. със зачетен предварителен арест осъденият е изтърпял фактически 11г., 4 м. и 4 дни, от работа - 2 г., 8 м. и 22 дни, а остатъкът от същото е в размер на 1 г., 11 м. и 4 дни. Според приложения по делото доклад лишеният от свобода е бил настанен в ЗООТ на 12.08.2022 г., а от 22.04.22 г. е заменен първоначалният му строг режим на общ такъв. По време на цялостния му престой в местата за лишаване от свобода е включван в корекционни дейности и специализирана групова програма и мероприятия, има примерно поведение, избягвал конфликтни ситуации и се стремял да спазва режимните изисквания, за което е поощряван многократно през годините, а актуално - със заповед от 20.01.22 г. В миналото е бил наказван за употреба на алкохол, но с оглед налаганите ограничения е мотивиран и преосмисля вредното му влияние. Последното му наложено дисциплинарно наказание е от 29.11.21 г., изпълнението на което е отложено условно за срок от три месеца, в рамките на който не е допуснал ново нарушение и се смята за ненаказан на основание чл.107, ал.1 ЗИНЗС. Справял се отговорно с възложената му работа, настроен е позитивно към плана на присъдата и проявява активност за реализиране на договорените дейности, като изразява желание за промяна в досегашния начин на живот. В тази връзка при направена оценка на риска от рецидив, същият е последователно понижаван от първоначалните 91 на 63 точки понастоящем, което сочи за първоначално висок, а след това и към момента среден риск за обществото. С оглед на това и извода за показаното устойчиво поведение и запазената позитивна линия след отказ за предсрочно освобождаване през м. юни 2022 г., служител на затворническата администрация и началника на затвора – гр. Враца са дали положително становище по подадената молба за условно предсрочно освобождаване.

За да уважи молбата за предсрочно освобождаване ОС е отчел изтичането на повече от две трети от наложеното наказание, както и че В. е дал доказателства за своето поправяне, видно от становището на служителите от затворническата администрация.

Настоящият съдебен състав не сподели така направения извод на първата инстанция и изложените мотиви за обосноваването му, като прие, че законосъобразно е отчетено единствено наличието на предпоставките по чл.70, ал.1, т.2 от НК по отношение на осъдения, но не и тази по чл.439а НПК за наличието на достатъчно 2 данни за поправянето му. Без съмнение, видно от изготвените по делото становища и доклад, той е демонстрирал положителна промяна с участие в трудови и социални дейности в затвора, както и с отговорно изпълнение на поставените му задачи, което е отчетено с понижаване на първоначално определения висок риск за обществото към среден такъв. От друга страна, обаче в изготвения за него актуален доклад изрично се подчертава, че се запазват дефицитните стойности в не малко раздели, а именно „криминално минало“, „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“, „злоупотреба с алкохол“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. Независимо от констатирания напредък и положените усилия за преодоляването на проблемите във всяка от посочените зони, следва да се отчете налагащата се от броя и значимостта им необходимост от по-дълго въздействие спрямо лицето, за направата на сигурна прогноза относно бъдещото му правомерно поведение.

Решаващият извод в тази насока се обосновава с факта, че настоящият престой на осъдения в пенитенциарно заведение не е първи по ред, а и спрямо него вече е бил прилаган институтът на условното предсрочно освобождаване, в рамките на изпитателния срок по което е извършил ново умишлено престъпление, довело до прилагане разпоредбата на чл.70, ал.7 НК /съгласно приложената справка за съдимост – л.109 – 119 от затворническото досие/. Това обстоятелство не е било обсъдено от първоинстанционния съд, който механично е възприел даденото положително становище по молбата, приемайки, че се подкрепя от данните по делото. В самия доклад наред с положителните промени е изрично посочена като все още налична податливостта на осъдения на негативно влияние на средата и трудностите при разпознаване на част от проблемите и не винаги осъзнаваната връзка между взетите решения и вероятните последствия от тях. В съвкупност тези обстоятелства според настоящия съдебен състав сочат, че изводът за трайно поправяне на лицето в конкретния случай следва да се изгради не просто на установеното спазване на режимните правила, позитивна нагласа и проявена заинтересованост при изпълнение на плана на присъдата, демонстрирана след последното дисциплинарно наказание, но и на поведение, съществено надхвърлящо обичайното правомерно такова в охранявана среда в по-продължителен времеви период. За сигурното и необратимо постигане на траен ефект на започналата положителна промяна е необходимо продължаващо изпълнение на заложените в плана на присъдата цели и задачи, налагащо понастоящем отхвърляне на молбата му за предсрочно освобождаване, в каквато насока е и искането в депозирания от прокурора протест.

Предвид изложените съображения атакуваното определение на окръжния съд подлежи на отмяна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 НПК, САС

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на ОС – Враца от 26.01.2023 г. по нчд № 49/2023 г., с което на основание чл.440, ал.1 НПК, вр. чл.70 от НК е постановено условно предсрочно освобождаване на М. Б. В. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по нохд № 111/12 г. на ОС – Монтана, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4