Решение № 32 от 25.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора А. Атанасов като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600040 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда 25/26.08.2021 г. Пловдивският окръжен съд е признал подс.

Р. К. Д. за ВИНОВЕН в това, че на **.2019 г. в землището на с. С., обл. П., на път II-*, километър *, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка Ф., модел Г. с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И.Г., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.6, б. Б,пр.1,вр. ал. 1 б.В, вр. чл. 342, ал.1 НК, вр. чл. 373, ал.2 НПК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 НК, го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е признал за НЕВИНЕН, в това да е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1 и по чл. 20, ал.1 ЗДвП и го ОПРАВДАЛ по това първоначално повдигнато обвинение.

На основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343Г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подс. Р.Д. е лишен от 1 правото да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Съдът се е произнесъл по приложените веществените доказателства и направените разноски по делото.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който чрез своя защитник я е обжалвал с искане да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Срещу присъдата е депозирана жалба от повереника на частните обвинители с искане за увеличаване размера на наложените наказания. Като алтернативна позиция се поддържа становище за потвърждаване на присъдата.

Прокурорът даде заключение, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено следното:

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на **. 2019 г. вечерта подс. Р.Д. отишъл с лек автомобил Ф. Г. *№ *** в с. Р.. След това заедно със св. Д.С., В.С. и св. С.Д. се отправили към гр. П..

На същата дата в П., с автобус, пристигнали пострадалият И.Г. и св.

П.К.. По-късно двамата се разделили около парк „Л.“. Свидетелят се върнал в гр. Р. сам, а пострадалият И.Г. решил да се прибира пеша, надявайки се да бъде взет „на стоп“ от някой преминаващ автомобил.

Около 22 часа преминал по осветения надлез на бул. Ц. в гр. П. в посока от „Д.“ надолу към път II *. Вървял плътно вдясно до мантинелата. Крачил бавно, походката му, заснета от видеокамера, била стабилна – без залитания, криволичене и резки движения. Така стигнал до километър 97 в землището на с. С..

Междувременно на същото място преминал автомобилът, управляван от подс. Р.Д.. Пътната обстановка била спокойна, нямало активно движение.

Подсъдимият се движел на светлината на фаровете със скорост около 80 км/ч.

Вътре в автомобила провеждал разговор с останалите спътници, наближавайки пострадалия.

И.Г. бил облечен със светли дрехи, но не бил забелязан. Направил 2 крачка напред с десния крак, а левият попадащ в коридора на лекия автомобил – бил изпънат назад.

Първостепенният съд е приел, че поради несъобразената с тъмната част на денонощието скорост и отклоняване на вниманието в разговор с другите пътници той не възприел появилата се опасност на пътя и не реагирал с намаляване на скоростта или спиране. Последвал силен удар с предната дясна част на автомобила и задната част на левия крак И.Г., след което последният се възкачил на автомобила, а главата му се ударила в дясна част на предното обзорно стъкло. В същото време горната част на тялото се ударила в предната дясна колона и десните странични стъкло и огледало. Пострадалият бил отхвърлен на около 32 м напред и надясно, падайки в затревената част зад мантинелата. От силния удар подсъдимият загубил управление над автомобила и въпреки настояването на спътниците му да спре продължил движението. След намесата на органите на полицията същият бил установен като водач на моторното превозно средство, причинил произшествието.

Пловдивският апелативен съд счита, че при разглеждане на делото в първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 вр. чл. 371 т. 2 НПК, като подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е приел единствено, че след прочитане и приемане на приложените писмени доказателства и предявяване на веществените, следва да се обяви за приключило съдебното следствие и е дал ход на съдебните прения. Обявил е, че ще ползва самопризнанията на подс. Р.Д., без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съгласно хипотезата на чл. 372 ал. 4 НПК съдът е следвало да прецени дали самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. В случая обаче, по време на досъдебното производство не е била изяснена изцяло фактическата обстановка за станалото пътно-транспортно произшествие, най-вече поради непълнотата на изготвената, макар и обемна, комплексна автотехническа и съдебно - медицинска експертиза /том 2 л. 37 ДП/.

3

Отделно от това, още в разпоредителното заседание, Пловдивският окръжен съд е следвало да прецени дали в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички факти, въз основа на които да се очертае рамката на обвинението, в което ще се движи съдебната фаза на наказателния процес. Въпреки, че делото веднъж е връщано на прокуратурата именно заради неотговарящ на изискванията на чл. 246 ал.2 НПК обвинителен акт, съдът е преценил, че указанията, дадени в протоколното определение № 408/15.07.2021 г. по НОХД № 1192/2021 г., са изпълнени. След като е приел за разглеждане обвинителния акт в този му вид, първостепенният съд е следвало сам да изясни съществени моменти, относно механизма на произшествието, които не са били установени в предходната фаза на наказателния процес.

В обвинителния акт, а от там и в мотивите на атакуваната присъда, е прието, че местопроизшествието се намира на километър 97, на прав участък от път II * в землището на с. С.. Експертите са установили точката на удара, посочвайки, че той е настъпил по дължина на около 18,5 метра южно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина до около 1 метър западно от ориентир 2, от протокола за оглед.

Приели са, че скоростта на движение на автомобила била около 80 км/ч.

Според вещите лица, в момента на удара подсъдимият не е възприел пешеходеца във вариант, ако същият е бил на платното за движение или е нямал техническа възможност да избегне удара, във вариант, ако пешеходецът е бил вдясно от платното за движение и от там е навлезнал с 1-2 крачки наляво към платното.

По отношение на втория вариант експертите не са посочили какви обективни данни има по делото да се обсъжда, макар и хипотетично, възможността пострадалият да е навлезнал с 1-2 крачки вляво, пресичайки траекторията на управлявания от подс. Р.Д. автомобил. Единствено са посочили, че допускат това само поради обстоятелството, че пострадалият бил жив човек /л.104 т.2 ДП/, което е неубедително.

В показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел Д.А. /т. 1 л. 103 абз. 1 ДП/ е посочено, че при прегледа на камерите, намиращи се в района на вход – изход на Ц., в района на „Д.“, той установил лице, което вървяло малко преди произшествието по пътното платно вдясно до мантинелата. Този свидетел изрично подчертал, че човекът вървял 4 забавено, все едно не бърза за никъде и се разхожда. Не му е направило впечатление да криволичи, да залита и да пада. Това са единствените обективни данни за движението на пострадалия преди произшествието и малко преди удара с управлявания от подсъдимия лек автомобил. Очевидно е, че твърдението на вещите лица за хипотетичната възможност пострадалият да е направил крачка – две вляво преди сблъсъка, следва да бъде изяснено.

В мотивите си първоначално Окръжният съд приема, че походката на пострадалия била стабилна /л. 46 гърба НОХД/, след което е възпроизвел комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза от досъдебното производство /л. 49 гърба НОХД/. Изцяло е цитирал заключението, че е възможно пешеходецът да е навлезнал отдясно наляво в плътното за движение с 1-2 крачки преди удара, при което водачът да е нямал техническа възможност да предотврати произшествието, без обаче да излага мотиви коя от двете хипотези приема и ако приема първата – въз основа на какви доказателства се обосновава този извод. Това противоречие в мотивите е очевидно, което представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т.2 НПК.

В хода на досъдебното производство въпросите към вещите лица в постановлението за назначаване на експертиза са били поставени твърде общо. Това е дало възможност експертите да си задават сами въпроси по собствено усмотрение /л. 95 том 2/ вкл., като сами са си поставили задача: „С появата на кой вид препятствие водачът следва да се съобразява при избора си за скорост на движение“ и веднага след това да уточнят: „Зададен по друг начин, този въпрос придобива смисъла дали водачът следва да съобразява скоростта си с общата или конкретната видимост“. Тези въпроси действително са от съществено значение за обективното, всестранно и пълно изясняване на делото, но те не бива да почиват на теоретични постановки за общата и конкретната видимост, а да дадат отговори на ясно поставени въпроси от органите, осъществяващи функциите по ръководство и контрол в съответната фаза на наказателния процес, изхождайки от обективните данни, с оглед събраните по делото доказателства.

В случая на експертите не е бил зададен въпросът: на каква дистанция пред автомобила са осветявали фаровете. Действително в обстоятелствената част на заключението е посочено, че тази осветеност принципно е около 705 80 метра при движение на къси светлини и те са приели, че в случая е била около 75 м., а при движение на дълги светлини около 150 м. Нямало е никаква пречка по експертен път да бъде установено каква е точната осветеност пред автомобила, който именно е управлявал подс. Р.Д. както на къси, така и на дълги светлини. Същият е приложен като веществено доказателство и се намира, според отразеното в обвинителния акт, на съхранение при домакина на РУ в с. Т.. Относно атмосферните условия в момента на инцидента няма пречка да се прецени дали не следва да се изиска справка от НИМХ при Б.. От там нататък биха били и съотносими към изводите и разсъжденията за общата и конкретната видимост. Поради това е и неприемлив изводът на вещите лице /л.94 долу т.2 ДП/, че е невъзможно да бъдат събрани данни за осветеността на фаровете на конкретния автомобил.

Наред с това, вън от вниманието на съда е останало очевидно неизясненото обстоятелство с какви дрехи е бил облечен пострадалият. В обстоятелствената част на заключението е посочено, че според експертите в хода на досъдебното производство е установено, че същият е облечен със сива блуза с къс ръкав и надпис А. с бял цвят и Б. – оранжев цвят, панталон сиво-черен, а маратонките са били с надпис със зелен цвят. Въз основа на това те са посочили навсякъде в заключителната част, че пешеходецът следва да се приема като тъмен обект на светлината на автомобилните фарове.

Този извод обаче противоречи на протокола за оглед на местопроизшествие /който е по-скоро протокол за оглед на труп, л. 55 т. 1 ДП/. В него изрично е посочено, че нагоре трупът е облечен със светла на цвят блуза с къс ръкав. Панталоните са сиви, до коляното.