Акт от 11.12.2018, Районен съд - Плевен

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Плевен, 11.12.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АСЯ ШИРКОВА при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 1386 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът твърди, че с ответника сключили застрахователен договор под формата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА № ***/

***г. с предмет – „ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА НА ТОВАРИ ПО ШОСЕ“, с период на застраховката 00.00 часа на 04.10.2016г. до 24.00 часа на 03.10.2017г. Твърди, че по силата на договора, като превозвач с МПС рег.№

***, марка „***” с Ремарке № *** бил застрахован на територията на ***и *** при превоз на товари на негови контрагенти за следните рискове: „Застрахователното покритие по тази Полица е съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ и е валидно за всеки превоз от момента на издаване на CMR- товарителницата до момента на разтоварване на товара в мястото, обозначено за краен пункт” .

Твърди, че Общи условия не са му представяни и не е подписвал. Твърди, че през април месец тази година камиона бил натоварен във ***съгласно ЧМР № ***със „***” със стойност 72220.49 евро съгласно инвойс фактура от 27.04.2017г., като товарният автомобил управлявал З.С.С.. Стоката следвало да се достави в ***.

Твърди, че на 30.04.2017г. водачът на МПС-то заедно с още двама свои колеги паркирали на *** към 19.00 часа. за задължителна почивка и отишли да преспят на хотел. Твърди, че паркирали камионите на паркинга на голям супермаркет с име „***”, осветен с наличие на охранителни камери и до пожарната служба на града. На следващата сутрин трябвало да доставят товара в склад в близост до местонахождението им, но сутринта на 01.05.2017г., установили, че ремаркето на ищеца липсва. Твърди, че шофьорът подал жалба в Дирекция на полицията РДВР *** отдел „Жалби”. В ремаркето на автомобила, се е намирала стоката на стойност 72 220.49 евро. На следващия ден 02.05.2017г. шофьорът подал и втора жалба, че е от влекача са откраднати и други вещи - подробно посочени в жалбата. Впоследствие ремаркето му с № *** било намерено в района на ***, за което бил издаден полицейски акт. От ремаркето липсвала стоката, бил срязан брезента и разбит катинара. На 25.05.2017г., бил открит и влекача с множество щети по него. След извършен ремонт на влекача се е прибрал в ***. От полицията разбрал, че влекача е намерен с друго откраднато ремарке, а с него били извършени и други кражби, след което бил изоставен.

На

02.05.2017г. ищецът подал искане и обяснение до ответника-застраховател за заплащане на откраднатата стока съгласно застрахователната полица. От ответното дружество с писмо изх.№ 92-11677/15.09.2017г. ги уведомили, че отказват плащане на застрахования товар, тъй като по време на кражбата товарният автомобил е бил паркиран в неохраняем паркинг - неограден и неохраняем и със свободен достъп до района. Ищецът оспорва отказа, като твърди, че автомобилът бил паркиран на осигурено място - паркинг на голям супермаркет с охранителни камери, който е с паркоместа и търговски обекти с видеокамери за наблюдение, в непосредствена близост до Пожарната служба на града. Твърди, че в близост не е имало охраняем паркинг. Ищецът твърди, че не е приемал и подписвал Общите условия, нито се е запознавал с тях, каквото е изискването на чл.348 от КЗ. Твърди, че никъде не е уредено понятието „неохраняем паркинг“ или „охраняем паркинг“ в чужбина. В договора не са уредени подробности на какво разстояние трябва да е този „охраняем паркинг” от мястото за почивка или крайната дестинация. Не е уточнено при какви условия би следвало да ползва такъв паркинг, какъв да бъде, с каква охрана, какви документи да представя за ползването му и т.н. Твърди, че в близост не е имало такъв охраняем паркинг, а като водач на МПС е трябвало да направи задължителна почивка. Твърди, че в Застрахователния договор-полицата липсва и не е посочено какво застрахователят разбира под охраняем паркинг. Няма и легална законова дефиниция за това понятие. Твърди, че съгласно договора, „***” не покрива щетите поради кражба на товар от моторно превозно средство, паркирано в неохраняем паркинг. Твърди, че фактическата обстановка обаче е съвсем друга, защото предмет-обект на кражбата е камиона-влекач с ремаркето, а не само стоката-товар. Откраднат е целия камион, а не само стоката. Твърди, че ответникът не е имал основанието да откаже плащане на обезщетение, нито на специалните основания по чл.419 от КЗ, нито на общите такива по чл.343 и сл. от КЗ.

Тежестта на доказване на наличието на такова основание е у ответника, който следва да проведе пълно доказване в тази насока. Същият следва да обоснове отказа си на всички основания - Кодекса за застраховане и Застрахователния договор. Също така и спазени ли са изискванията за сключване на застрахователния договор, т е. всички елементи от сложния фактически състав.

Никъде в отговора си ответникът не сочи нарушени законови норми във взаимно връзка с настъпилото събитие и отказа му за заплащане на обезщетение. В заключение ищецът претендира за заплащане на откраднатата стока и моли съда да осъди „***“ ЕАД с ЕИК ***да му заплати сумата от 2000.00 лева частичен иск от 72220.49 евро с левова равностойност - 141251.00 лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение в резултат на настъпило застрахователно събитие на 01.05.2017г. - кражба на превозван товар на основание сключения между страните договор за застраховка - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА № ***/ ***г. с предмет - "ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА НА ТОВАРИ ПО ШОСЕ", в едно със законна лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането .

В представения писмен отговор ответникът оспорва предявената искова претенция.

Твърди, че искът е неоснователен, тъй като съгласно чл.435 КЗ застрахователят дължи обезщетение на застрахования, когато последният е удовлетворил увреденото лице. Сочи съдебна практика в този смисъл. Твърди, че фактическият състав не е осъществен, поради което в полза на застрахования не е възникнало вземане за застрахователно обезщетение. Ответникът навежда доводи, че с изплащане на обезщетението от застрахования превозвач възниква вредата в неговото имущество, която подлежи на възмездяване от застрахователя. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че ищецът е изплатил обезщетение на увреденото лице, което вероятно е страна по договора за превоз. Твърди, че от представените от ищеца доказателства дори не се установява кое точно е увреденото лице.

Ответникът твърди, че вземането за застрахователно обезщетение произтича от договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, който договор представлява подвид на Договор за застраховка „гражданска отговорност“.

Твърди, че докато договорът „гражданска отговорност“ покрива отговорността за вреди от непозволено увреждане, то при настоящия застрахователен договор се покриват вреди от неизпълнение на задължение по договор за превоз. Твърди, че от представените от ищеца доказателства се установява, че част от стоката е открита, но това не се твърди в исковата молба. Твърди, че не дължи обезщетение, тъй като ищецът се е подписал, че е запознат с Общите условия за застраховка и ги приема, а в раздел ІІІ, т.10 е налице изключен риск. Твърди, че приетите от застраховащия Общи условия са неразделна част от застрахователния договор и при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора. Твърди, че от събраните доказателства се установява, че за времето от 22 часа на 30.04.2017г. до 06 часа на 01.05.2017г., камионът бил оставен на градски път за обществено ползване, без охрана, поради което ответникът твърди, че не е в риск и не дължи застрахователно обезщетение.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си в исковата молба и писмения отговор. Представени са писмени защити.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Не се спори между страните, че между ищеца

„КС Т.7.” ЕООД и ответното застрахователно дружество „***” ЕАД е сключена застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, със срок на действие от 04.10.2016г. до 03.10.2017г., за което застрахователят е издал застрахователна полица №***/ ***г.

Установява се от представеното на лист 44 писмено доказателство, че на ***г., преди сключване на застрахователния договор, ищецът е попълнил Предложение-въпросник от ***г., в което е удостоверил, че е запознат с Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” на „***” ЕАД от 28.12.2006г. и ги приема.

Не се спори, че на 02.05.2017г. ответникът е получил на електронната си поща обяснение от управителя на ищцовото дружество, вх.№13/02.05.2017г., с което същият го е уведомил за „извършена кражба на товарна композиция” в гр.***, ***, застрахована с „ЧМР застраховка №***”.

След допълнително изискани от ищеца документи, на 25.05.2017г., е заведена щета

№ ***(лист 81).

Установява се, че с писмо изх.№92-11677/15.09.2017г.(.лист 5), ответникът е отказал плащане на застрахователно обезщетение по издадената полица с довода, че застрахователят не е в риск, поради факта, че откраднатото превозно средство е било паркирано на неохраняем паркинг и оставено без охрана, което представлява изключен риск съгласно т.10 от раздел III на Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”.

Спорно по делото е и дължи ли ответното застрахователно дружество застрахователно обезщетение на ищеца? Изпълнила ли е всяка от страните по договора задълженията си по него? Налице ли е плащане от страна на ищеца на обезщетение на третото увредено лице?

Видно от доклада по делото, съдът е указал на страните да представят доказателства, че са изпълнили задълженията си по договора за застраховка, което включва и изпълнение на задълженията по Общите условия. Едно от тези условия е уговореното между страните в т.10, където са отразени Изключените рискове.

От правна страна, съдът приема следното :

В случая е безспорно, че въз основа на издадената застрахователна полица „Отговорност на превозвача на товари по шосе” от ***г. и съгласно Общите условия на застрахователя по тази застраховка между ищеца и ответника е възникнало застрахователно правоотношение, по което застрахователят е поел задължението да покрие риска от възникване на отговорност на ищеца в качеството на превозвач по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ при извършване на превоз с МПС peг. № *** на територията на ***през периода 04.10.2016г.

- 03.10.2017г.

Съгласно чл. 348, ал.1 Кодекса за застраховането Общи условия са типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни договори. Общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.

Общите условия на застрахователя за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” са неразделна част от застрахователния договор, тъй като от подписаното от ищеца Предложение-въпросник от ***г., е видно, че с подписа си, ищецът е удостоверил, че е запознат с Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” на „***” ЕАД от 28.12.2006г. и ги приема, поради което тези Общи условия се явяват неразделна част от сключения застрахователен договор. Отделно от това, в издадената застрахователна полица (лист 9) също е посочено, че застрахователят покрива отговорността на превозвача съгласно Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”.

Съгласно разпоредбата на т.10, раздел III от Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, сключената застраховка не покрива отговорността на превозвача за загуби или повреди при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования. Разпоредбата предвижда две алтернативни хипотези за изключен риск при кражба на/от превозното средство - когато е същото е паркирано на неохраняем паркинг или е оставено без надзор. Следователно, по аргумент от т.10 на Общите условия, за да избегне изключения риск по полицата застрахованият следва да паркира превозното средство на охраняем паркинг или когато го паркира на неохраняем паркинг или друго място следва да бъде под надзора му. В случая твърдението на ищците е, че превозното средство е било паркирано на паркинг на супермаркет не се потвърди от събраните по делото доказателства. По делото е приложен от процесуалния представител на ищцовото дружество легализиран превод от ***на български език на жалба до Главна Дирекция на полицията Национална полиция ***, отдел „Жалби“, в която е отразено, че в 08,21 часа на 01.05.2017г., З.С.С. се е явил в Полицията и е подал жалба, в която е заявил, че между 22,00 часа на 30.04.2017г. и 06,00 часа на 01.05.2017г., на улица „***“ в *** е извършена кражба на превозно средство Камион марка ***, с българска регистрация, ***, ***на цвят.

Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff3dcb84-9763-4c5f-ac32-037b2817782b