Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6157 от 11.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12066/2024
Вид
Решение № 6157
Подписан
11.11.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина

Цитирани разпоредби

  • чл.229, ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432, ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.61 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 6157 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20241100512066 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2 вр. с чл.433, т.8 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх.№ 45575/10.09.2024година срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнитело дело №1545/2020г. поради перемпция. В жалбата, депозирана от длъжника М. П. Г., чрез адв. М. П. се излагат твърдения, че атакуваният отказ на ЧСИ се явява незаконосъобразен и това е така, защото в периода от неговото образуване до отказа, са осъществени единствено следните действия- налагане на запори върху вземанията на длъжника И.Н.А. на 14.09.2020г. по откритите и банкови сметки и на 03.02.2022г. и на 04.03.2022година са дати, на които са постъпили суми по изпълнителоно дело.

В срока за отговор на жалбата другата страна в процеса „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, не оспорва допустимостта на жалбата, а нейната основателност. Възразява жалбата да е основателна защото в хода на процеса пред ЧСИ е настъпила смъртта на длъжника И.А., поради което е налице спиране на производството по силата на чл.432, ал.1,т.3 ГПК. Това спиране по силата на закона изключва да тека други срокове и поради това не може да се приеме, че е налице перемпция и отказът на СИ се явява правилен.

Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски по делото.

ЧСИ Б.Б. рег.№856 на КЧСИ, на основание чл.436 ГПК излага мотиви по жалбата, с които не оспорва допустимостта и, но оспорва да са налице основания за прекратяване на прозводството, поради бездействие на 1 кредитора.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

На 26.08.2020г. постъпва молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД пред ЧСИ Б. за образуване на изпълнително дело срещу длъжника И.Н.А. за принудително удовлетворяване на вземането на взискателя, за които е издаден изпълнителен лист на 15.07.2020г. по ч.гр.д.№68989/2019г. по описа на СРС.

На 26.08.2020г. ЧСИ издава разпореждане за образуване на изпълнително дело №20208560401545 по описа на ЧСИ рег. №856 на КЧСИи се разпорежда да се наложат посочените от взискател зепори, като на 14.09.2020 година са изпратени запорни съобщения и на длъжника е изпратено съобщение, връчено му на 02.02.2022година.

На 02.02.2022 година длъжника А. подава молба за вдигане на единия запор с предложение за частично и разсрочено погасяване на дълга на месечни вноски, като от делото се установява, че длъжникът е извършил частично погасяване – две вноски от по 600лв., които са постъпили на трети февруари и четвърти март 2022 година.

Въз основа на извършена справка на 09.09.2022 година се установява, че на 13.08.202година длъжникът И.Н.А. е починала.

На 01.08.2024година е издадено разпореждане за спиране на производството, поради смърт на страната, на основание чл.432, ал.1, т.3 вр. с чл.229, ал.1,т.2 ГПК и е постановено да се изискат доказателства за наследници от съответната община; да се изпрати на взискателя съобщение с удостоверение за наследници и др. действия.

На 16.08.2024година по делото постъпва молба от М. Г., чрез адв. М. П., с която се заявява, че Г. като правоприемник на длъжника А., се явява длъжник по делото, че в това качество уведомява ЧСИ, че по делото не са извършвани действия повече от две години, тъй като длъжникът е починал и поради това делото следва да бъде прекратено.

На 23.08.2024година ЧСИ постановява отказ да прекрати делото, като приема, че не са налице условията на чл.433, т.8 ГПК, закото след последното изпълнително действие, осъществено от длъжника на 04.03.2022 годиначастично плащане на дълга, на 18.03.2022 година длъжникът А. е почила и от този момент принудителното изпълнение по реда на ГПК е спрямо по силата на закона и срок не тече.

Актът на ЧСИ е връчен на настоящия жалбоподател на 27.09.2024 година, жалбата му е постъпила в деловодството на ЧСИ на 10.09.2024година и съдът приема, че е подадена в срока по чл.436 ГПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.

Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество – неоснователна.

Както правилно е отбелязал ЧСИ срокът на бездействие, продължило над две години се санкционира от закона чрез института на прекратяване на изпълнителното производство.

2

В настоящия случай последното действие е частично плащане, осъществено от длъжника на 04.03.2022 година и тази дата е последвана от смъртта на длъжника, настъпила на 18.03.2022година.

Това юридическо събитие има за последица спиране на изпълнителното производство по силата на закона, съгласно нормата на чл.432, ал.1, т.3 ГПК.

Според нормата на чл.61 ГПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове, като в този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е спряно производството.

Съобразявайки тази разпоредба съдът приема, че от 04.03.2022година до 18.03.2022 година е започнал да тече срок на бездействие на кредитора, този срок е спрял да тече на 18.03.2022 година. Спиране на този срок е по силата на закона, както е посочено в общата норма на ГПК.

Докато не бъде прието наследството не може да се приеме, че е налице възникнала фигура на длъжника, защото това му качество произтича от нормата на закона- чл.429 ГПК, а не от конституирането му от страна на съдебния изпълнител.

Фигурата на длъжника и нейната идентификация са предопределящи възможностите на взискателя да дири принудително изпълнение на признатия си интерес. Ето защо според състава докато не бъде установено лицето, което има качество на правоприемник, то не може взискателят да бъде санкциониран за бездействието си.

При така очертаното съдът намира, че след като настоящият жалбоподател се е обозначил като правоприемник на длъжника А., именно от този момент за взискателя е възникнало процесуалното задължение да осъществи изискуемата от закона активност и да поиска от съдебния изпълнител да осъществи изпълнителни способи, които са насочени към удовлетворяване на неговите вземания.

Най- ранният момент, който може да се приеме, че е възникнала фигурата на длъжника- правоприемник, въз основа от данните по делото, е датата, на която е постъпила молбата от жалбоподател Г. – 16.08.2024 година, с която самият той се обозначава като длъжник по делото – т.е. лице спрямо което издаденият изпълнителен лист срещу неговия наследодател, има действие и този правоприемник е обхвата от субективните предели на заповедта към съдебния изпълнител да предприеме съответните процесуални действия за удовлетворяване на взискателя. Необходимостта от тази забележка е породено от това, че ЧСИ е спрял делото, но липсва разпореждане, с което на наследниците на длъжника е даден срок за приемане на наследството.

Въз основа на горната съдът намира, че макар периодът между датата на смъртта на длъжника – 18.03.2022година и датата на акта на ЧСИ за спиране на делото – 01.08.2024година да е продължителен и надвишаващ срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, то в този период не може да се приеме, че срокът за перемпция е изтекъл, защото законът е постановил, че делото е спряно.

Друг въпрос е защо съдебният изпълнител е постановил след толкова 3 дълъг период своето разпореждане и защо взискателят по делото е останал безучастен в процеса.

Тяхното бездействие в този случай не може да е основание за приложение на нормата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК, защото срокът не тече.

Ето защо съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, защото постановеният от ЧСИ отказ да прекрати делото е правилен и законосъобразен.

При изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 45575/10.09.2024година, подадена от М. П. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. П., със съдебен адрес гр.София, бул.“****, срещу отказ от 23.08.2024година на ЧСИ рег. №856 на КЧСИ да прекрати изпълнитело дело №1545/2020г. поради перемпция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4