Решение № 845 от 03.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова в присъствието на прокурора А. К. Т. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606920 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП и въззивна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец К. Л. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 131 състав ,от 02.06.2025г., по НОХД 15407/2024г., с която подсъдимият С. Г. М. е признат за невиновен в това,че: На 25.08.2021г., около 21,00ч., в гр.**** се заканил с убийство на К. Г. Л., като му казал „Ще те запаля бе, ще те убия теб и цялото ти семейство“ , като това заканване би могло да възбуди основателен страх у Л. за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.1 от НК. Със същата присъда предявения от Л. граждански иск в размер на 10000лв. срещу М. бил отхвърлен изцяло.

С въззивния си протест прокурорът при СРП атакува първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия М. да бъде признат за виновен и осъден по това му обвинение.

1

В допълнение към своя протест прокурорът обосновава това си искане с изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с посочване на съображения ,в които се изразява,според него, неправилната оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на свидетелите Л., Л.а, А., Л., В. и Е.. Навеждат се доводи за тяхната непротиворечивост, последователност и достатъчност, за да обосноват обвинителната теза, което обстоятелство било пренебрегнато от районния съд.

Изразява се становище,че в резултат на тези нарушения , допуснати от първоинстанционния съд при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, била приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до неправилни правни изводи за липса на доказателства за осъществено престъпление по чл.144,ал.3 НК и за участието на М. в него.

Поддържа се искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия С. М. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК.

С въззивната си жалба и допълнението към нея повереникът на частния обвинител и граждански ищец Л., отправя към въззивния съд същото исканеза отмяна на присъдата на районния съд, постановяване на нова, с която М. да бъде осъден по предявеното му обвинение, като отправя претенция и за уважаване на предявения срещу подсъдимия граждански иск.

В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено на 24.11.2025г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд , прокурорът от СГП изнася твърдения , с които не поддържа изложените във въззивния протест и допълнението към него доводи,тъй като съдебния акт на районния съд бил правилен и законосъобразен, като в заключение моли съда да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, с която С. М. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл.144,ал.3;вр.ал.1 от НК.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Л. поддържа въззивната жалба, като изтъква доводи за несъстоятелност на заключението на СППЕ, изнася твърдения за обоснованост на обвинението срещу М. и съставомерност на поведението му по чл.144,ал.3 и сл.НК, и подновява искането си за отмяна на оспорената първоинстанционна присъда.

Упълномощеният защитник на подсъдимия М. в производството пред 2

Софийски градски съд изразява становище, че събраната доказателствена съвкупност,която била анализирана коректно от първия съд сочела на несъставомерност на деянието на М. и с оглед на това обжалваната присъда на районния съд се явява правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият С. М. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че желае да бъде оставена в сила присъдата на районния съд.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че протестът на СРП и въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец са допустими ,тъй като са депозирани своевременно и от легитимирани страни в наказателния процес.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в мотивите към присъдата.

Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

През 2019г. свидетелите К. Л. и Е.Л., които били семейство, се нанесли да живеят, заедно с децата си, в закупено от тях жилище, което се намирало в гр.София, на ул.“****. По това време в същия жилищен блок и вход живеел и подсъдимия М., който заедно със своята майка-св.М. Е., обитавал апартамент № 51, който бил разположен непосредствено над жилището на Л.и. В процеса на съвместното им ползване на горните два жилищни обекта, които били в режим на етажна собственост, между свидетелите Л.и и подсъдимия М. и неговата майка се породили влошени отношения, провокирани от отправяни и от двете страни претенции за начина на ползване на собствените им жилища, за извършваните в тях ремонтни дейности и отглеждани домашни любимци.

Така създадената между Л. и М. напрегната обстановка и взаимни претенции породила между тях и лична неприязън, която водела до често отправяне на реплики с неприятно и заплашително съдържание от страна на М. при 3 случайните им срещи в и около жилищния блок.

На 25.08.2021г., около 21,00 часа, свидетелят К. Л. излязъл от жилището си, намиращо се в гр.****, слязъл до партерния етаж и се насочил към входната врата, за да излезе пред жилищния блок. На този партерен етаж, непосредствено преди входната врата се намирало електрическото табло на входа, което било с отворени врати ,като до и пред него били свидетелите Т.

А., М. В. и А. Л., които също живеели в този вход. Отворените врати на електрическото табло ограничавали мястото за преминаване до входната врата, но същото позволявало минаването на един човек. Свидетелят Л. се запътил към входната врата, за да излезе през нея, като в същото време през вратата преминал подсъдимия М., който влизал във входа и се озовал пред св.Л.. При предприетото от Л. и М. разминаване, поради недостатъчното място за преминаване и на двамата, между тях бил осъществен физически допир, който предизвикал поредна размяна на реплики, започната от подсъдимия с неособено любезен призив за проява на повече внимание и обещание за бъдещо и по-подробно запознаване на Л. с последиците от нова,трета поред/според подсъдимия/, проява на невнимание от негова страна.

Свидетелят Л. проявил нетърпениекато отказал да чака трета проява и поискал от подсъдимия М. да му предостави тази информация веднага.

Подсъдимият М. задоволил така проявеното от страна на Л. любопитство , като му казал „Ще те запаля бе, ще те убия теб и цялото ти семейство“. Тази информация се оказала недостатъчно подробна за свидетеля Л. и той поискал да узнае от подсъдимия М. по какъв точно начин мисли да реализира това си обещание. Подсъдимият М. нахлупил носената от св.Л. шапка върху лицето му, което довело до физически сблъсък между тях, при който двамата започнали да се бутат и дърпат, да се държат взаимно и да се въртят, като се блъснали във входната врата, а след това паднали на стълбите, водещи към първия етаж. След като се изправили, подсъдимия М. се прибрал в жилището си, а свидетеля Л. излязъл от блока.

След горните събития, независимо един от друг, и свидетеля Л. и подсъдимия М. решили, че е необходима намесата на органите на наказателното производство,за да бъде преодолян насложилия се между тях антагонизъм и сигнализирали полицията, като св.Л. заявил претенция за отправените му от страна на М. закани, а подсъдимия за причинени му от Л. телесни увреждания.

4

При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е обсъдил подробно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и способи за доказване: показанията на свидетелите К. Л., Е.Л., Т. А., А. Л., М. В. и М. Е.; писмени доказателства– справка за съдимост,медицински документи; способи за доказване – СППЕ, СМЕ.

Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на всеобхватен, прецизен и правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал , като изцяло споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.

Поради това напълно ненужно се явява осъществяването на подробен анализ на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд.

Необходимо е единствено, доколкото прокурорът при СРП акцентира конкретно само върху тях, да бъде отбелязано,че показанията на свидетелите Е.Л. и М. Е.,които поради родството си с Л. и М. са несъмнено заинтересувани лица, са били оценявани от районния съд с необходимото внимание и след прецизното им съпоставяне с другите доказателствени източници, събрани по делото, поради което обосновани са изводите на първия съд относно достоверността на заявените от всяка от двете свидетелки обстоятелства.

Всъщност, съдържанието на протеста на СРП и най-вече това на депозираното по-късно „допълнение“ към него, поражда у въззивния съд съмнение относно това дали изготвилия допълнението прокурор се е запознал с мотивите на първия съд, а при положителен отговор на този въпрос, дали е разполагал с достатъчно време, за да успее да ги разбере. Районният съд е приел за установена по делото, при това въз основа на същите/изброени от прокурора в допълнението/ доказателства, фактическа обстановка, която кореспондира изцяло с тази предложена от СРП в изготвения от тях обвинителен акт, но й е дал правна/за съставомерност/ оценка, довела до различни ,от очакваните от страна на прокуратурата, последици.

За разлика от прокурора при СРП, това обстоятелство не е убягнало на повереникът на частния обвинител и граждански ищец, който е насочил въззивната си претенция именно към тази аргументация на районния съд, като отправя критика към част от нейната доказателствена основа, изградена и от 5 заключението на извършената спрямо Л. СППЕ.

От заключението на извършената по делото СППЕ, непротиворечиво се установява,че свидетелят К. Л. не страда от същинско психично заболяване, няма данни за интелектуален дефицит или редукция, които да го препятстват да се ориентира в обективната действителност и да реагира адекватно на същата, като при създалата се ситуация е възможно да е изпитал психичен дискомфорт от отправените му закани, но с оглед интензивността и клиничните характеристики на това му състояние и липса на значително повлияване на поведението му, те не са довели до реални страхове за тяхното осъществяване.

Противно на съображенията на повереника, изнесени от него във въззивната му жалба, така изготвеното и защитено пред съда заключение на вещото лице по коментираната СППЕ, правилно е било ценено от първия съд, като доказателствен източник подкрепящ извода му за несъставомерност на инкриминираното деяние. При разпита на вещото лице пред първия съд, то е дало отговор на хипотетичен въпрос от страна на прокурора относно възможността временно преместване на лице/на всяко лице, а не конкретно на Л./ от жилището му да бъде прието за „избягващо поведение“. Допуснатата от вещото лице такава принципна възможност, не опровергава обосноваността на депозираното от него на ДП и поддържано в съдебно заседание заключение, тъй като от една страна това твърдение на вещото лице има характер на хипотеза, а от друга то/становището/ не е било пряко отнесено към инкриминираните събития, тъй като свидетеля Л. при множеството му разпити не е изнасял твърдения за негово временно преместване на друго място. Необосновано остава становището на повереника, че такова „избягващо“ поведение на свидетеля Л. е било демонстрирано от него след процесния случай, чрез поставяне на наблюдателни камери. Най-напред такова твърдение се съдържа единствено в показанията на свидетелите Л.и. На следващо място такова твърдение е направено от свидетеля Л. за първи път едва при разпита му, на 23.05.2024г., след проведени му предходни разпити и участия в очни ставки. Това твърдение на Л. е било изнесено и в разпита му пред районния съд, където за първи път е било подкрепено и от показанията на съпругата му Е.Л.. Тези твърдения на свидетелите Л.и не са от характер да опровергаят становището на вещото лице за липса на реален страх, породен у Л. от инкриминираните реплики, а и направения от районния съд такъв извод.