Решение № 621 от 25.11.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Враца, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И.ова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500519 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Титан Агро България" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** и Ц. П. А., с ЕГН **********, с адрес: *** против решение № 251/25.04.2024 г. по гр. д. № 2787/2023 г. на Районен съд – Враца, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

535 и сл. ТЗ, че „Титан Агро България" ЕООД и Ц. П. А., дължат солидарно на „Томбоу България" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 8 000,00 лв.

- част от задължение в общ размер от 16 920,00 лв., по запис на заповед от 01.11.2021 г., предявен за плащане на издателя „Титан Агро България" ЕООД на 12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 07.04.2023 г., до погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед № 536 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд - Враца. Със същото решение е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Титан Агро България" ЕООД, да заплати на „Томбоу България" ООД, сумата от 480,00 лв. - разноски в производството по гр. д. № 2787/2023 г. по описа на Районен съд - Враца, както и сумата от 480,00 лв. - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд - Враца. С решението е осъден на основание 1 чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. П. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Томбоу България" ООД, сумата от 480,00 лв. - разноски в производството по гр. д. № 2787/2023 г. по описа на Районен съд - Враца, както и сумата от 480,00 лв. - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд - Враца.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост поради неправилно установена фактическа обстановка по делото. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че записът на заповед, от който ищецът черпи правата си е редовен от външна страна и съдържа всички законови реквизити по чл. 535 и чл. 536 ТЗ, както и, че в откритото производство по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на подписите върху записа на заповед, ответниците не са провели пълно и главно доказване на твърдението си в отговора на исковата молба, че така положените подписи не са на Ц. П. А.. Действително за установяване на неистинността на подписите по направено с отговора на исковата молба доказателствено искане съдът допуснал и назначил съдебно-графологична експертиза, но поради невнасяне в срок на депозита за вещото лице, експертизата била заличена. Експертизата била допусната с Определение № 389 от 06.03.2024 г., връчено на 13.03.2024 г., с което бил определен петдневен срок за внасяне на възнаграждение за вещо лице в размер на 500 лв. Действително в този срок жалбоподателите не внесли депозита поради невъзможност да съберат сумата, тъй като по издадения в полза на ищеца изпълнителен лист в заповедното производство било образувано изпълнително дело и по него били наложени запори на банковите сметки на "Титан Агро България" ЕООД и на пенсията на Ц. П. А.. Пълномощника на жалбоподателите предупредил Ц. А., че това обстоятелство не представлява обективна пречка и че следва да осигури сумата, като същият уверявал, че ще го направи най-късно до датата на насроченото за 17.04.2024 г. открито съдебно заседание. Поради служебна ангажираност по друго дело пълномощника не успял да се яви лично за това заседание, но следвало на него да присъства Ц. А.. Същият не се явил, като допуснатата съдебнографологична експертиза била заличена, за което пълномощника разбрал впоследствие.

Срокът за внасяне на определен от съда депозит за вещо лице не бил преклузивен и неспазването му погасявало правото на страната да направи това и след изтичане на срока.

Същевременно срокът за внасяне на депозит за вещо лице по допусната съдебна експертиза не представлявал срок по чл. 158 ГПК, поради което неспазването му не следвало да се тълкува като възпрепятстване на доказване. Разпоредбата на чл. 160 ГПК следвало да се тълкува и прилага разширително и при съблюдаване на принципите на установяване на истината и на служебното начало в гражданския процес, чието проявление целяло установяване на истината за спорните факти и обстоятелства по делото. В този смисъл заличаването на допуснатата съдебно-графологична експертиза без да е определен срок съгласно чл. 158 ГПК за събирането на това доказателство представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила и засягало правото на защита на ответниците, които се явявали лишени от възможността да докажат възражението си за липсата на валидно изразена воля за поемане на задължението, материализирано в процесния запис на 2 заповед. В резултат на това процесуално нарушение, спорът останал неизяснен от фактическа страна, тъй като извода на съда, че записът на заповед е валиден и редовен от външна страна, се основавал на извода за истинност на подписите върху него, формиран поради непроведено доказване на противното от страна на ответниците. Съдът следвало да определи срок по чл. 158 ГПК за събиране на допуснатата съдебно-графологична експертиза и едва при неспазването му, да я заличи. Като не направил това, съдът постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Претендира отмяна като неправилно на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Враца ищеца „Томбоу България" ООД е предявил срещу ответниците „Титан Агро България" ЕООД и Ц. П. А. иск за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 535 и сл. ТЗ, че „Титан Агро България" ЕООД и Ц. П. А., дължат солидарно на „Томбоу България" ООД, сумата от 8 000,00 лв. - част от задължение в общ размер от 16 920,00 лв., по запис на заповед от 01.11.2021 г., предявен за плащане на издателя „Титан Агро България" ЕООД на 12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 07.04.2023 г., до погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед № 536 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд - Враца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в отговора. Излага се, че записът на заповед не е издаден от „Титан Агро България" ЕООД и не е авалиран от управителя на дружеството Ц. П. А., като подписите върху него за издател и за авалист не са положени от лицето Ц. П. А.. Оспорва се истинността на представения с исковата молба запис на заповед от 01.11.2021 г. по отношение автентичността на подписите върху него за „издател" и за „авалист", като се твърди, че тези подписи не са положени от Ц. П. А..

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства. Пред въззивната инстанция е събрано е заключение на вещо лице по съдебно-графическа експертиза.

Районният съд е уважил предявените от ищеца „Томбоу България" ООД срещу ответниците „Титан Агро България" ЕООД и Ц. П. А. иск за признаване за установено, че ответниците, дължат солидарно на ищеца, сумата от 8 000,00 лв. - част от задължение в общ размер от 16 920,00 лв., по запис на заповед от 01.11.2021 г., предявен за плащане на 3 издателя „Титан Агро България" ЕООД на 12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 07.04.2023 г., до погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед № 536 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд - Враца. Изложил е съображения, че при проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 ТЗ, се констатира, че същият съдържа всички законови реквизити. По отношение на процесния запис на заповед е открито производство по оспорване автентичността на положените върху него подписи - на издател и авалист. Съдът е указал на ответниците, че на основание чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК носят тежестта да докажат, неистинността на оспорения документ, като същите не са ангажирали никакви доказателства относно неавтентичността на положените върху документа подписи. По допуснатата съдебно-графологична експертиза, в предоставения от съда срок за внасяне на депозит за изготвянето й, такъв не е бил внесен, поради което съдът е отменил определението си, с което експертизата е била допусната. При тези съображения е изведен извод, че представеният запис на заповед следва да се приеме за истински документ.

Прието е, че записа на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците с настъпил падеж, а предявеният иск се явява основателен.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд - Враца, се установява, че въз основа на подадено от ищеца „Томбоу България" ООД заявление по чл.

417 ГПК на 10.04.2023 г. по ч. гр.д. № 910/2023 г. по описа на Районен съд - Враца солидарно срещу ответниците „Титан Агро България" ЕООД и Ц. П. А. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумата от 8 000,00 лв. - част от задължение в общ размер от 16 920,00 лв., по запис на заповед от 01.11.2021 г., предявен за плащане на издателя „Титан Агро България" ЕООД на 12.10.2022 г. и на авалиста Ц. П. А. на 28.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 07.04.2023 г., до погасяване на вземането, както и разноските по делото - 160,00 лв. държавна такса и 800,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Видно от запис на заповед от 01.11.2021 г. ответното дружество „Титан Агро България" ЕООД, представлявано от Ц. П. А., се е задължило безусловно и неотменимо да заплати на поемателя „Томбоу България" ООД сумата от 16 920,00 лв., с падеж на предявяване на записа на заповед, като срокът за предявяване е 3 години от датата на издаването на записа на заповед. Менителничният ефект е авалиран от Ц. П. А. в лично качество.

От приложена нотариална покана, получена от служител на „Титан Агро България" ЕООД на 12.10.2022 г., се установява, че процесният запис на заповед е предявен за плащане на издателя. От представената по делото разписка към нотариална покана за предявяване за плащане на записа на заповед на авалиста Ц. П. А., се установява, че същият е търсен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес на 28.09.2022 г., на 01.10.2022 г. и на 11.10.2022 г., но не е открит. На адреса е залепено уведомление на 26.10.2022 г. по реда на чл. 47 ГПК.

Установяват се от заключението на вещото лице по съдебно – графическата експертиза, събрана във въззивното производство и от изслушването на същото в съдебно 4 заседание, следните обстоятелства: подписите за „Издател" от името на „Титан Агро България" ООД и за „Авалист" върху запис на заповед от 01.11.2021 г. не са положени от Ц.