Определение № 324 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Частно наказателно дело № 20245330201981 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.

С постановление от 20.02.2024г. Районна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство – сл.д.№ 115/2023г. по описа на ОСО към ОП Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Недоволен от постановлението е останал пострадалият Д.Д.М., който го обжалва с доводи за необоснованост и неправилност, с искане за отмяна на прекратителното постановление и връщане делото на прокуратурата със задължителни указания относно прилагане на закона и задълбочено разследване за установяване на обективната истина.

Съдът, след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали, изводите в прокурорския акт и съображенията на жалбоподателя, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е било образувано с постановление на РП Пловдив от 13.03.2023г. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата януари м. 2023г. във ФР Германия е отправена закана с убийство на Д. Д. М., ЕГН **********, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

1

По делото няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем.

С постановление от 20.02.2024г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, като е направил извод, че деянието не съставлява престъпление.

В хода на наказателно производство, с оглед изясняване на обективната истина, са извършени следните действия по разследването: разпитани са в качеството на свидетел всички лица, имащи отношение към случая, били са проведени множество очни ставки, както и са били приложени писмени доказателства.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

През октомври 2022 г. св. Д. М. и св. С.М. били братя. Двамата отишли в Германия да работят, като се настанили при техен роднина - св. И.М., който от години пребивавал в гр. Киел, Федералната република. Св. М. им помогнал да си намерят работа, както и с други потребности /банкови институции и др./ тъй като М.и не владеели немски език. В началото на общото им съжителство гостите се разбирали добре с домакините, но впоследствие отношенията им се влошили. Към края на 2022 г. разбрал, че роднина на братя М.и ги кара да извършват незаконни неща, с цел да си набавят повече финанси. След като разбрал това св. М. станал мнителен към тях. Последният започнал да се държи зле с тях, като ги обиждал непрекъснато, обиждал и техния баща.

Заплашвал ги, че ще ги бие, но до физическо съприкосновение не се стигнало.

При един от скандалите през м. ноември 2022 г. св. М. отново на висок тон казал на двамата братя, че са неблагодарници, че за нищо не стават, че искат да измамят държавата и че ще ги убие. Свидетелите Д. и С.М.и останали още месец и половина, след което си тръгнали и се прибрали в Р. България. След като пристигнали в родината си, все пак решили да подадат сигнал срещу св.

М., по който било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на досъдебното производство, след анализ на събрания доказателствен материал, представителят на държавното обвинение е достигнал до правнообоснования извод, че не са налице доказателства за осъществен състав на престъпление по смисъла на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка, която и настоящият съдебен състав намира за безспорно установена, съдът се съгласява с извода 2 на прокурора за липса на престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК или друго такова от общ характер, като намира този извод за правилен. За да е налице съставът на престъплението закана с убийство, реализирана чрез думи и действия, е необходимо да е отправена спрямо конкретно лице и същата да е възприета от него, а от друга страна – по своето съдържание заканата да е от такъв характер, че да би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, в случая за лишаване от живот. За неговата съставомерност не е необходимо пострадалият действително да се е уплашил от осъществяването й, а същата следва да е обективно годна с оглед сериозността и недвусмислеността и да възбуди основателен страх.

Допълнително от субективна страна, е необходимо деецът да съзнава съдържанието на заканата, а също и факта, че същата се възприема от заплашения с необходимата сериозност като действителна заплаха.

Показанията на пострадалия Д. М., че св.И.М. му се е заканил с убийство, насочвайки пистолет към главата му с репликите „Ще ви убия и двамата, не ме дразнете, ще дойда в България, ще ви застрелям цялата ви рода – братята ви, сестрите ви.“, не се подкрепят от съвкупната доказателствена маса, дори се разминават и с показанията на брат му – твърдян за очевидец на събитията, поради което двамата са били поставени в очна ставка, както и с тези на баща му – св.Д.М.. Всъщност самият пострадал сочи, че с брат му са останали в дома на св.И.М. и са продължили да ходят с него на работа в течение на около 2-3 месеца след инкриминираните събития, което би било алогично, ако действително спрямо него е била осъществена описаната закана с убийство от страна на св.И.М..

Въпреки извършените в хода на досъдебното производство множество, относими към предмета на делото, процесуално-следствени действия, съдът намира, че е изчерпана възможността за събиране на други доказателства, служещи за установяване на фактическа обстановка, различна от установената вече от представителя на държавното обвинение и изводът му за липса на престъпление.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не са проведени всички следствени действия за установяване на обективната истина, тъй като счита, че в достатъчна степен са били проведени възможните и необходими действия по разследването и са били събрани доказателствени източници, от които да се 3 установят или не фактическите положения, релевантни към състава на престъпното посегателство по смисъла на чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, както и към друг състав на престъпление от общ характер.

Налице е прекратително основание по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно – деянието не съставлява престъпление. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира извода на прокурора за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство в насока несъставомерност на деянието като правилен и законосъобразен.

Поради изложените съображения Съдът счита, че следва постановлението, предмет на настоящия съдебен контрол, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 20.02.2024г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство – сл.д.№ 115/2023г. по описа на ОСО към ОП Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок пред ПОС от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателя Д.

Д. М. и на Районна прокуратура – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4