Решение № 4 от 10.02.2021, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Асеновград , 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Гражданско дело № 20205310101510 по описа за 2020 година

Молби на осн. чл. 7 от ЗЗДН, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

Молителите К. Р. Р. и Н.К.К., чрез пълномощника си адв. Н., твърдят, че ответникът Г. М. А. е съответно племенник на молителката К.Р. и първи братовчед на молителката Н.К., както и, че страните са съсобственици на имот в село С., като всеки ползва част от имота, преградена с ограда. Твърдят също, че на 02.09.2020г. около 20,30 ч. и около 21,30 часа ответникът Г.А. е обиждал молителките, като ги е наричал с нецензурни думи, заплашвал ги е, включително e изричал заплахи за живота им. Това се повторило и на 03.09.2020 г. около 3,00 часа. Твърдят също, че същия ден съпругата на ответника е казвала, че той има намерение да убие молителката К.Р..

Молят да бъде издадена заповед за защита срещу ответника, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях, да му бъде забранено да доближава жилището им, местоработата им и до местата и за социални контакти и отдих на молителите, при условия и срок, определени от съда. В становище по същество поддържат молбата, считат същата доказана от събраните по делото доказателства, като молят да бъде уважено искането им и да им бъдат присъдени разноски.

Ответникът Г. М. А. оспорва да е извършил акт на насилие, да е обиждал 1 или заплашвал, да се е заканвал или саморазправял с молителите. Не оспорва роднинаската връзка, твърди, че молителката К.Р. му е леля, както и, че са съсобственици на имот, в който живеят, като същият е преграден с ограда.

Признава, че конфликт е имало, но твърди да е бил породен от спор по отношение на построяване на барака в имота на молителите, между съпругата му и съпруга на молителката Н.К..

В хода по същество по делото счита, че от събраните доказателства се установява, че има конфликт между страните, който не е от скоро, но не счита, че той може да се квалифицира като акт на домашно насилие. Твърди, че след постановяване на заповедта за незабавна защита е променил поведението си изцяло, като през цялото време на процеса е имал желание за споразумение между страните. Моли да се отхвърли молбата, евентуално, ако съдът не приеме становището му, да се наложи наказание в минимален размер и срок.

Съдът като взе предвид молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че молителката К.Р. е леля на ответника, съответно той е първи братовчед на молителката Н.К., което е видно и от представените удостоверение за наследници и удостоверение за раждане на молителката К.

Не се оспорва и твърдението, че молителката Расим и ответникът са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. С., в който страните живеят в самостоятелни сгради, като всеки ползва част от имота, преградена с ограда, което е видно както от представения нотариален акт към молбата, така и от представените писмени доказателства от ответника – скици на имота.

Представените снимки съдът не обсъжда, като неотносими.

На 02.09.2020г. около 20,30 ч. ответникът Г.А. излязъл в двора си и започнал да обижда молителите, да ги псува и нарича с обидни и нецензурни думи. Заканвал се, че няма да видят спокойствие в тази къща, както и ,че тепърва ще видят лошо. Това се повторило пак след час, около 21,30 часа на същия ден, както и на следващия ден – 03.09.2020 г., през нощта, около 3,00 часа, когато отново изричал псувни, обиди и заплахи.

2

Така приетата фактическа обстановка съдът установи, като взе предвид твърденията на молителите в представените декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, само на основание на които, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, законът дава възможност да се издаде заповед за защита, при липса на други доказателства. Поради това законът, с оглед цитираната разпоредба, възлага в тежест на ответника да обори, с допустимите доказателствени средства, изложените конкретни твърдения в декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. За установяване на осъществяване на акта на насилие в производството бяха допуснати и гласни доказателства и на двете страни. Разпитаните свидетели М.Ю. и Р.Р., доведени от молителите, чиито показания съдът обсъди, като взе предвид евентуалната им заинтересованост от спора, поради роднинска връзка със страните, но прие истинни, доколкото кореспондират със събраните писмени доказателства – декларации и амбулаторен лист за консултация с лекар – специалист и са непротиворечиви по между си, установиха по безспорен начин, че на 02.09.2020 г., около 20,30 ч и около 21,30 ч. ответникът е обиждал, псувал и се е заканвал на молителите.

Показанията на свидетелите бяха категорични, безпротиворечиви, като бяха изложени логично свързано и съответстваха както на изложеното в молбата и декларацията на молителката, така и на събраните писмени доказателства.

Ответникът не обори така събраните доказателства и представените по делото декларации. От гласните доказателства не само не се обори придадената от закона доказателствена стойност на представените от молителите декларации, а напротив, установи се, че ответникът действително е псувал, обиждал и заплашвал молителите. За акта на насилие, извършен на 03.09.2020 г. около 3,00 часа единствено доказателство остават представените декларации, които съдът цени, на осн. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, като приема описаните конкретни действия за доказани с така представените доказателства. Поради изложеното съдът приема за установени фактите, посочени в приложените декларации.

От представената в копие преписка №239000-13764 от 9.09.2020г. по описа на РУ – Асеновград е видно, че е образувана по жалба срещу молителите от Г.А., като молителя К. Р. Р. е била предупредена да не се заканва с физическа саморазправа със Севчи и Панар Али, като се установява, че действително между страните е имало спорове, каквито визира ответника в становището си.

3

По отношение на акта на извършено насилие от Г.А. на 03.09.2020 г., изразяващо се в изявление в Кметството на село С., че съпругът и ще убие молителката К.Р. производството е прекратено с влязло в сила определение, тъй като молбата е била недопустима, с оглед нормата на чл. 3 от ЗЗДН.

Ето защо, при така събраните доказателства, съдът прие за безспорно доказана описаната фактическа обстановка.

Домашно насилие е всеки отделен акт на физическо, психическо и емоционално насилие, както и опитът за такова насилие, извършени спрямо лица, които са в роднинска връзка, в степени, изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Следователно всяко едно посегателство каквото е доказаното в настоящото производство отправяне на обиди чрез псувни, вулгарни и обидни квалификации, отправяне на закани и заплахи, са актове на домашно насилие, които дават основание на съда да постанови защита на пострадалите лица. По делото бе установено, че ответникът е осъществил психическо насилие, като е обиждал, псувал, заканвал се и заплашвал молителите, че няма да имат мира в дома си. Това съдът прие за осъществен акт на домашно насилие от ответника спрямо молителите. Действително, доказа се и друг конфликт между страните, извън предмета на производството, но това не е основание да се оправдае поведението на ответника и да се приеме, че деянието е извън обхвата на ЗЗДН. Доколкото е налице деяние, което нормата на чл. 2 от ЗЗДН сочи като домашно насилие осъществено между лица, в степен на родство или близост, посочена в чл. 3 от същия закон, то деянието попада в обхвата на закона и следва да бъде квалифицирано и разглеждано именно акт на домашно насилие.

Като мярка за закрила съдът счита, че следва да се приложат поисканите по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо молителите. Следва на ответника да бъде наложена и поисканата от молителите мярка по чл. 5, ал.

1, т. 3 от ЗЗДН, като му се забрани да доближава молителите, жилището на молителите, находящо се в с. С., ул. „С.“ № 2, за срок от пет месеца. Срокът съдът определя с оглед вида и характера на извършения акт на насилие, като отчита и времето, през което е действала заповедта за незабавна защита, а именно за един сравнително дълъг период от 04.09.2020 г. до постановяване 4 на настоящото решение и има същата сила, като издадената с решението по делото. Не следва да бъде постановявана забрана за приближаване местоработата, местата за социални контакти и отдих на молителите, тъй като такива не са установени в производството по делото, а посочени по този начин биха били неопределени и трудно изпълними, а поради това и предпоставка за неосъзнато нарушаване на заповедта за защита и създаващи едно необосновано ограничаване на правото на придвижване на ответника.

Освен това постановената мярка по същия текст – забрана за доближаване до пострадалите лица и жилището им, изпълнява превантивната функция на закона.

Наред с тези мерки, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба от 200 до 1000 лв., като съдът счита, че с оглед липсата на доказателства за доходите, наказание около минималния размер – 300 лв., ще бъде съобразено с тежестта на извършения акт, както и достатъчно, за да повлияе на нарушителя и ще бъде съобразено с имущественото му състояние.

Следва ответникът да бъде осъден да заплатят и държавна такса по сметка на съда, в размер на по 25 лв., на осн. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден и да заплати направените от молителите разноски в настоящото производство, а именно сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото няма представени доказателства за други разноски, сторени в производството.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Г. М. А. , ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. Р. Р. , ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН **********, и двете с адрес: с. С., ул. „П.М.“ № 2, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Г. М. А., ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2, да 5 приближава К. Р. Р. , ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН **********, както и жилището им в с. С., ул. „П.М.“ № 2, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, за срок от пет месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

Налага на Г. М. А., ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2, глоба в размер на 300 (триста) лева, на осн. чл.5, ал. 3 от ЗЗДН.

Осъжда Г. М. А., ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2, ,да заплати по сметка на РС Асеновград държавна такса в размер на по 25 лв. (двадесет и пет лева).

Осъжда Г. М. А., ЕГН **********, от с. С., ул. „С.“ № 2, да заплати на К. Р. Р., ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН **********, с адрес с. С., ул. „П.М.“ № 2, сумата от 500 лв. (петстотин лева) направени в производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Копия от решението и заповедта да се връчат на страните и на ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, на осн. чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив, чрез РС Асеновград, в 7 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 6