Определение № 20737 от 04.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20737 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110152432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, с вх. № 117769/15.04.2026 г. на ищеца И. Г. Г., чрез адв. Н. Н., с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 5681/25.03.2026 г. в частта за разноските, а именно за присъдената в полза на ответника сума от 1800 евро, представляващи сторените пред първоинстанционния съд разноски за адвокатски хонорар, с оглед отхвърлената част на исковете.

С молбата се иска съдът да поправи допуснатата очевидна фактическа по реда на чл.

247 ГПК по отношение на разноските пред първоинстанционния съд за адвокатски хонорар в размер на 1800 евро, които ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно отхвърлената част на исковете. Поддържа се, че така посоченият в диспозитива на съдебното решение размер на иска по на чл. 244, ал. 1 КТ за сумата от 4126,51 евро не се претендирал от ищеца, а всъщност се претендирал такъв за сумата от 1083,68 евро, като по този начин се рефлектирало върху частта на признатите разноски в полза на ответната страна спрямо отхвърлената част от предявените срещу ответника искове. Излагат се съображения в насока, че иск по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 4126,51 евро не е предявяван от ищеца, като в депозираната от същия писмена защита с вх. № 84282/17.03.2026 г. изрично било посочено, че дължимият размер на неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е сумата от 2119,50 лева или 1083,68 евро, до който размер именно е следвало искът да бъде отхвърлен над уважения, респ. с него да бъде съобразен и размерът на присъдените в полза на ответника съдебни разноски за сумата от 1800 евро, съобразно отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна по молбата „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342 не е подала отговор.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че подадената от ищеца И. Г.

Г., чрез адв. Н. Н., всъщност е такава по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, а не за поправяне на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, доколкото с нея са релевирани доводи относно правилността на извършеното разпределение на отговорността за разноски между страните и в това се съсредоточава искането на страната /т.нар петитум на молбата/.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в 1 последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80 ГПК (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Видно от постановеното по делото решение № № 5681/25.03.2026 г., с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е осъдил И. Г. Г. да заплати на „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ сумата от 1800 евро, представляваща сторените пред първоинстанционния съд разноски за адвокатски хонорар, с оглед отхвърлената част на исковете. Съдът е присъдил тази сума в полза на ответника като пропорционално е съобразил същата с отхвърлената част от исковите претенции за следните суми: сумата от 547,97 евро, представляваща обезщетение, за което ищецът е останал без работа поради уволнението му за период от 01.11.2025 г. до 06.11.2025 г., сумата от 5155,53 евро, представляваща обезщетение за разликата в заплатите за времето, през което ищецът е работил на по-ниско платена работа или за периода от 07.11.2025 г. до 02.02.2025 г. (след направено уточнение в хода на проведеното на 19.02.2026 г. открито съдебно заседание), както и за сумата от 3100,35 евро, представляваща разликата над уважения размер от 1026,16 евро до пълния предявен такъв за сумата от 4126,51 евро за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 50 работни дни, от които за 2023 г. – 13 работни дни; за 2024 г. – 20 работни дни и за 2025 г. – 17 работни дни.

Неоснователни са доводите на молителя, че при определяне на разноските съдът е следвало да съобрази по-нисък размер на иска по чл. 224, ал. 1 КТ, тъй като такъв бил заявен в хода на производството, а именно за сумата от 1083,68 евро.

По делото не е налице изразена от ищеца воля за изменение на иска по реда на чл.

214 ГПК, нито е постановено определение, с което съдът да е допуснал изменение на неговия размер. Такова не е налице нито в депозираната от ищеца уточнителна молба с вх.

№ 13532 от 19.01.2026 г., нито в проведените по делото открити съдебни заседания. Освен това докладът по делото е бил приет без възражения от страните, като в същия е отразен предметът на предявените искове, а в докладваната по-късно от съда уточнителна молба от 19.01.2026 г. в хода на проведеното на 05.02.2026 г. съдебно заседание, съдът е приел, че търсената от ищеца съдебна защита е с оглед посочените от него суми именно в тази молба.

Съгласно диспозитивното начало и чл. 6 от ГПК предметът на делото и пределите на съдебната защита се определят от страните чрез надлежно извършените процесуални действия.

Съдът не може служебно да приеме, че е налице изменение на предявен иск въз основа на твърдения, които не са обективирани по предвидения в закона процесуален ред.

Поради това при определяне на изхода на спора и съответно на отговорността за разноски съдът с оглед вътрешното си убеждение е изхождал от размера на исковете така, както същите са били предмет на разглеждане съобразно исковата молба и уточняваща такава от 19.01.2026 г. и приетия по делото доклад, обективиран в определение от 30.12.2025 г., въз основа на които се е развило производството и съдът е постановил решението си.

Не променя този извод обстоятелството, че в депозираната по делото писмена защита ищецът е изложил становище, че дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза на сумата 2119,50 лева, съответно 1083,68 евро. Писмената защита не представлява процесуално средство за изменение на предявен иск по реда на чл. 214 ГПК и направените с нея твърдения не могат да доведат до промяна на предмета или размера на спорното право, очертан с исковата молба, респ. с уточнителна такава.

В тази връзка и както вече бе отбелязано след изготвяне на доклада по делото ищецът е депозирал уточнителна молба с вх. № 13532 от 19.01.2026 г., с която е конкретизирал 2 предявените искови претенции, като и в нея не е заявил размер на иска по чл. 224, ал. 1 КТ от 1083,68 евро. Изявлението на адв. Н. в проведеното на 19.02.2026 г. съдебно заседание, че периодът, за който претендират обезщетение по чл. 225, ал.2 от КТ е за 07.11.2025 г. до 02.02/.2026 г. не представлява изменение на иска. Последното е било отправено с оглед работата на вещото лице, счетоводител, но то не е променило предмета на делото.

Следователно липсва надлежно процесуално действие, с което размерът на този иск да е бил изменен в хода на производството. Ето защо посочването на различен размер едва в писмената защита остава извън рамките на надлежно развилото се исково производство и не следва да бъде съобразявано при определяне на изхода на спора и разпределението на отговорността за разноски между страните.

С оглед гореизложеното съдът намира, че не е налице основание за изменение на постановеното по делото решение № 5681/25.03.2026 г. в частта за разноските, а именно за присъдената в полза на ответника сума от 1800 евро, представляващи сторените пред първоинстанционния съд разноски за адвокатски хонорар, с оглед отхвърлената част на исковете.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 117769/15.04.2026 г. на ищеца И. Г. Г., чрез адв. Н. Н., с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на решение № 5681/25.03.2026 г., постановеното по гр. д. № 52432/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските, а именно за присъдената в полза на ответника сума от 1800 евро, представляващи сторените пред първоинстанционния съд разноски за адвокатски хонорар, с оглед отхвърлената част на исковете.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3