Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 240 от 15.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 240/2025
Вид
Определение № 240
Подписан
15.04.2025
В сила
15.04.2025
Състав
Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Иванина Игнатова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. П., 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500240 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 от ГПК.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №417 от 05.02.2025г. постановено по гр.д.№20245220103297 по описа на съда за 2024г., с което е оставена без уважени молбата на ищеца „Йеттел България“ ЕАД-гр.София за изменение в частта за разноските на решение №1550 от 09.12.2024г. постановено по делото.

В частната си жалба с вх.№3770 от 06.02.2025г. частният жалбоподател „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283 чрез пълномощника си адв. В. Н. от САК се поддържа, че исковият съд неправилно и незаконосъобразно не е присъдил пълните размери на претендираните адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производство. Твърди се, че адвокатските възнаграждения, заплатени от мобилния оператор в ч.гр.д. №2677/2024г. и в гр.д.№3297/2024г. на адв. Н. Ш. са в размери на 400лв. без ДДС, съответно 480лв. с ДДС - в минимални размери съобразно чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения; че в представените договори за правна защита и съдействие изрично е посочено, че претендираните възнаграждения са с включен ДДС, като в тези случаи, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по Наредба №1 и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност - § 2а от Допълнителни разпоредби на Наредба №1 от 9 юли 2004г. Допълва се, че адвокатските възнаграждения са платени в брой при подписване на договорите за правна защита и съдействие и са начислени в представените фактури. Твърди се, че становището, че съдът не може да присъжда адвокатско възнаграждение под установения минимален размер, независимо 1 от фактическата и правна сложност на делото, е изразено в т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК - При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в 2§ от Наредба №1 от 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер ” и че това разрешение е застъпено в трайната съдебна практика и е законово постановено в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Жалбоподателят се позовава на конкретна съдебна практика като посочва, че в Определение № 137от 23.03.2016 по Дело №1071/2016 на ВКС, ГК, I V г.о. съдът е отменил определение на Софийски апелативен съд, като е изложил следните мотиви:

Правомощието на съда да присъди адвокатското възнаграждение по-ниско от претендираното от правоимащата в производството страна по искане на насрещната страна е уредено с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която изрично постановява, че съдът намалява претендираното адвокатско възнаграждение като се ръководи от Действителната правна и фактическа сложност на Делото, но го присъжда в размер не по-малък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, следователно от определения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Посочва, че буквалното тълкуване на сочената процесуална разпоредба налагало извода, че съдът не разполага с правомощие да присъжда адвокатско възнаграждение по-ниско от определеното с Наредбата и че това разбиране за приложението на чл. 78, а,1. 5 ГПК е изразено и в т. 3 на цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК и е трайно застъпено в съдебната практика. То произтича от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, чиято редакция ясно и недвусмислено формулира правомощията на съда при присъждане на адвокатско възнаграждение. Счита, че като е присъдил разноски в размер по-нисък от определените с Наредбата, съдът е процедирал незаконосъобразно Посочва и определение № 784 от 04.12.2012г по дело № 715/2012 на ВКС, ТК, I т.о., в което съдът е констатирал, че „ няма противоречива съдебна практика по въпроса, че при произнасяне по възражение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК съдът не може да слезе под минималните размери на адвокатски възнаграждения, съгласно раздел III-ти на Наредбата; че в мотивите на Определение № 417 от 05.02.2025г., адвокатите са длъжни да уговарят с клиентите си адвокатски възнаграждения поне в минималния размер, защото срещу тях биха били образувани дисциплинарни производства. Също така жалбоподателят подчертава, че заявителят в заповедното производство е получил указания от заповедния съд да подаде установителен иск, в противен случай заповедта за изпълнение е щяла да бъде обезсилена. Навежда извода за пълна неоснователност на мотивите на съда, че заявителят е имал възможност да провери какво точно е оспорил длъжникът в заповедното производство и да предложи спогодба.

Счита, че заявителят е бил обвързан от задължителните указания на заповедния съд да подаде установителен иск и не е имал възможност да избегне образуването на исковото производство. Акцентира, че ищецът, респективно заявителят няма вина, че заповедният съд е квалифицирал оспорването от страна на длъжника на разноските като възражение срещу самото вземане по заповедта за изпълнение, и че не е справедливо ищецът, респективно заявителят да понесе отговорност от неправилните действия на съда именно защото е бил длъжен да изпълни неговите указания, макар и 2 неправилни. Подчертава се, че никъде в ГПК няма изискване ищецът задължително да предлага на ответната страна да бъде сключена спогодба под страх от намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение и че именно затова и поради гореизложените съображения и съдебна практика претендираните адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производство са намалени от съда неправилно и незаконосъобразно.

Частният жалбоподател моля да се отмени Определение № 417 от 05.02.2025г., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 1550/09.12.2024г. по гр.д. № 3297/2024г. в частта за присъдените разноски за адвокатски възнаграждения в ч.гр.д. № 2677/2024г. и в гр.д. №3297/2024г. Моли да се осъди Ю. А. Ю. да заплати на ”Йеттел България” ЕАД адвокатско възнаграждение в ч.гр.д. N2 2677/2024г. в пълния претендиран размер от 480 лв. с ДДС и адвокатско възнаграждение в гр.д.№ 3297/2024г. в пълния претендиран размер от 480 лв. с ДДС, с присъждане и на направените разноски по настоящото дело.

Няма постъпил отговор от насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По инициирано заповедно производството пред Пазарджишки районен съд /ч.гр.д.№2677/2024г. /, по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1504 от 27.06.2024г. с която е разпоредено длъжникът Ю. А. Ю., с ЕГН-**********, от с.А. К., ул.“Ш." №**, обл.П. да заплати на кредитора “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283 от гр.София, ж.к.“Младост“,ул.“Бизнес парк София“, бл.6, п.к.1766, обл. София, сумата от 358.23лв представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 25.06.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса от 25лв и адвокатско възнаграждение от 480лв /по договор за правна защита и съдействие №18791 от 02.05.2024г. сключен между заявителя и адвокат Н. А. Ш. от АК-София, заплатено в брой-л.4/ , като вземането произтича от договор за мобилни услуги с предпочетен номер +

359895171064 и договор за лизинг към него; договор за лизинг с предпочетен номер *** за базови акцесоари.

По повод постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника в заповедното производство с вх.№18139 от 15.07.2024г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и допълнено с възражение по размера на разноските за адвокат с цитиране на решение по СЕС, и по указание на заповедния съд с разпореждане №5816 от 16.07.2024г., заявителят в заповедното производство “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283 чрез процесуалния си представител адв.В. Н. Н.-изготвил исковата молба с приложенията към нея /по пълномощно на л.27-по същото общо пълномощно, упълномощен от същия ищец е и адвокат Н. А. Ш., също да представлява дружеството/ е инициирано исково производство по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на паричното вземане по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /гр.д.№3297/2024г. на РС-П./, като след насрочването на делото в открито съдебно заседание е постъпило писмено становище по предявените искове от другия пълномощник по делото адв. Н. Ш. с вх.№27310 от 05.11.2024г. /л.44/, с приложен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие №19830 от 01.11.2024г. за оказване на правна защита, процесуално представителство и съдействие на ищцовото дружество с уговорен и заплатен в брой размер на адвокатско 3 възнаграждение от 480лв с ДДС/л.44-л.48/. В това писмено становище предявеният от колегата на адв. Ш., а именно адв. В. Н. иск се поддържа по основание и по размер, цитира се съдебна практика по спора, поведението на ответника по иска Ю., /който не е подал отговор на ИМ и това обстоятелство е известно на пълномощниците на ищеца/, като от адв. Ш. се претендират за присъждане и разноските направени в исковото производство между които и за адвокатско възнаграждение от 480лв.

Както се посочи, няма постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Ю. А. в срока по чл.131 от ГПК с настъпили по реда на чл.133 от ГПК процесуални преклузии за тази страна, касаещи съществото на спора- по отношение на неподаването на отговор относно изразяване становище по допустимостта и основателността на иска; становище по обстоятелствата, на които се основава искът; възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; относно не направени възражения, не оспорена истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, поради което той /ответника/ губи тези си процесуални възможности да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

От насрещната страна Ю. Ю. е постъпила преди проведеното редовно открито съдебно заседание писмена молба №27595 от 07.11.2024г., с която се признава от ответника предявения иск, моли за разсрочено плащане на задължението, възразява срещу претендирания адвокатски хонорар, който определя като прекомерен, съобразно фактическата и правна сложност на делото и предмета на спора и че хонорарът фактически е три пъти по-голям от предмета.

В откритото съдебно заседание, проведено на 08.11.2024г./л.52/, не се явява нито ищеца нито някой от двамата негови процесуални представителни адв. Н. подал ИМ, нито адв. Ш., подал писменото становище №27310 от 05.11.2024г.

С постановеното по делото решение по съществото на спора №1550 от 09.12.2024г. исковият съд е признал за установено, че ответникът Ю. А. Ю., ЕГН **********, от с. А. К., общ. П., ул. "Ш." №**, дължи на ищеца "Йеттел България" ЕАД - София, ЕИК 130460283, жк "Младост", Бизнеспарк - София, бл. 6, следните суми в общ размер- 358,23 лв., предмет на заповед за изпълнение № 1504/27.06.2024г., издадена по гр. дело №2677/2024 г. на Пазарджишкия районен съд, отразени във фактура № 7343035454/ 05.11.2022г. за отчетен период 05.10.2022г. - 04.11.2022 г., срок за плащане 20.11.2022 г., издадена за сумата от 430.06 лв.. представляваща неплатени услуги, неустойки, лизингови вноски и сума за мобилно устройство, формирани от 60,29 лв. неустойка за предпочетен номер ***; 4,99лв. използвани услуги за предпочетен номер ***; 125,21лв. лизингови вноски, начислени накуп за устройство Rectlme Cll 32GB Blue за предпочетен номер ***; 79,23 лв. лизингови вноски, начислени накуп пакет базови аксесоари за предпочетен номер ***: 62,12лв. неустойка за предпочетен номер ***; 98,22 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер ***, и след приспадане на частично погасено задължение за мобилно устройство за предпочетен номер *** до размер на 91.67лв. Със същото решение исковият съд е постановил намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ищеца по настоящото производство, от 480лв на 250 лв. и е осъдил Ю. А. Ю.