Решение № 44 от 17.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Хр. Ранчев

Членове:

Васил Ст. Гатов

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600077 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 28-ма НПК.

Образувано е по протест на ОП-Хасково срещу решението № 6/12.01.23 г. по а.н.д. № 34/22 г. по описа на ОС-Хасково, с което обвиняемата Ф. С. Ю. е призната за невинна и е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 НК.

В протеста, който е депозиран в срок, се твърди незаконосъобразен подход на съда, изразен в пренебрегване решението на Върховния административен съд (№ 10076/05.10.21г. по адм.д. № 378/20г.), което имало задължителна сила по въпроса дали е допуснато виновно нарушение на процедурата по субсидиране на обвиняемата с европейски средства. В тази връзка и позовавайки се на споменатото решение, с което е прието за установено подобно нарушение от страна на Ю., прокурорът счита, че обвинението било доказано. Ето защо претендира ПАС да отмени хасковското решение, да признае Ю. за виновна в инкриминираното престъпление, а сетне да приложи нормата на чл. 78а НК.

Срещу протеста е постъпило становище от страна на пълномощника на обвиняемата адв. П., с което е изразена подкрепа на атакуваното оправдателно решение.

При пренията прокурорът от АП-Пловдив поддържа протеста. В подкрепа на своята кауза изложи експозе на фактологията по делото. Наблегна на споменатото решение на ВАС, според което жалбоподателката е сторила нарушение по приложимата Наредба № 1

14/15г. на министъра на земеделието. Повтори претенцията за отмяна на решението и постановяване на осъдителен диспозитив по обвинението по чл. 248а НК (с последващо приложение на чл. 78а НК).

Адв. П. и неговата подзащитна обв. Ю. контрааргументираха основните съображения на протестиращия. Изразиха становище, че обвинителната теза била несподелима, както правилно бил приел окръжният съд. Пледираха за отхвърляне на протеста и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните в аспекта на мотивите на атакуваното решение, прие, че въззивният протест не е основателен, поради което подлежи на отхвърляне.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, изброени прецизно в мотивите на първоинстанционното решение, окръжният съд е приел следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Към 2015 година обвиняемата Ф. С. Ю. живеела в с. А. в., общ. М., обл. Х.. Тя, както и свидетелят Е. З. Ю., с когото от 2011г. били в брак, се занимавали със земеделие и животновъдство. През 2015 г. обвиняемата се регистрирала като земеделски производител и през същата година решила да кандидатства за финансиране по „Програмата за развитие на селските райони“ и в частност по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от тази програма. Обработвала и собствени, и наети земеделски земи. Ползвала и урегулирани поземлени имоти с построени върху тях стопански сгради, обслужващи животновъдното й стопанството.

Условията и редът за прилагане на споменатата подмярка били уредени в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г.

Наредбата предвиждала финансиране на бенефициентите със сума в размер до 25 000 евро, изплащана на два етапа – след сключването на договор между кандидата и ДФ „Земеделие“ и след установяване точното изпълнение на изготвен от първия бизнес план (вж. чл. 8-11).

С цел кандидатстване по подмярка 6.1 от горепосочената програма на 24.07.2015 г.

Ф. Ю. посетила отдел ПСМП /“Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“/ в Областна дирекция на „Държавен фонд Земеделие“ гр. Х.. Подала заявление за подпомагане и била регистрирана с УРН на кандидат 657 366 при УИН 245 167 от регистрацията й като земеделски стопанин.

Самото заявление получило автоматизиран уникален идентификационен номер (УИН) ***. Към заявлението обвиняемата приложила бизнес план, представляващ бланково приложение № 4 към чл. 14, ал. 1 от Наредбата, както и други документи за изпълнение условията за подпомагане (вж. л.120 - 197 от том 7 ДП/.

Ю. избрала дата за извършване на проверката от РА – 30.07.2018 г., като в 2 заявлението обявила, че към този бъдещ момент ще отглежда 5.8 дка домати „открито производство“ и 130 броя пчелни семейства, формиращи общ икономически размер на стопанството от 25 611.20 лева. Състоянието на стопанството към момента на подаване на заявлението било описано в приложения бизнес план (вж. л. 133 от споменатия том 7), според който през стопанската 2014/2015 година обвиняемата отглеждала в него 5.8 дка тикви, 81 броя пчелни семейства и 6 броя месодайни крави. В бизнес плана била описана и наличната в стопанството земеделска земя, състояща се от осем на брой имота, седем от които се намирали в землището на с. А. В., а един – в землището на с. Б. Б., Община М.. Два от имотите били урегулирани, останалите били земеделски (описани като кадастрални единици от КВС, както следва: № 001001/0.5 дка/; № 001002 /0.5 дка/, № 001003 /0.5 дка/, № 001004 /0.8 дка/, № 001005 /1.5 дка/; № 023012 / 2.00 дка/). За всички тях били приложени скици. Същите имоти били описани и в раздел „Форма за наблюдение и оценка“, където бил отразен и стандартният производствен обем /СПО/ на стопанството и към момента на кандидатстването – 16 622.80 лева, и към момента на очакваното му увеличение – 25 611.20 лева.

Заявлението, формата за наблюдение и оценка, както и бизнес планът били подписани от кандидата Ф. Ю. и приети в отдел „ПСМП“ на ОД на ДФ „Земеделие“ - Х. от свидетелката Х. К., която към този момент заемала длъжността „главен експерт“ в посочената дирекция. Тя съставила контролен лист за документална проверка, контролен лист, съдържащ критериите за допустимост, а също и квитанция за прием (вж. л. 198 - л. 201 от седмия досъдебен том).

Определянето на първоначалните параметри на стопанството към датата на кандидатстване и формираният въз основа на тях икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем /СПО/, били резултат от прилагането на правилата в Приложение № 1 по чл. 5, ал. 14 от Наредбата, вкл. за съответните стойности за дадени земеделски култури и отглеждани животни. Така направените изчисления сочели, че на база заявените от Ю. сведения първоначалният СПО на стопанството й се равнявал на 8 499.10 евро (вж. л. 128, л. 131, л. 133, л. 134, л. 135, л. 137, л. 145 от седмия досъдебен том).

Бизнес планът предвиждал нарастване на този обем в следните насоки: увеличаване на пчелните семейства на 130 броя и отглеждане на домати „открито производство“ на площ от 5.8 декара, което според записаните в Приложение № 1 величини /обемни единици за вид култури и брой отглеждани животни/ следвало да доведе до изискуемото нарастване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, с минимум 4000 евро към крайната дата за кандидатстване, което било достатъчно за покрИ.е изискванията на посочената подмярка.

С подаването на заявлението за кандидатстване Ф. Ю., попълнила и декларативна част, намираща се в раздел VII „Декларации“, т. 3. Там тя записала, че е декларирала цялата притежавана и ползвана земеделска земя, налични животни, селскостопански сгради и постройки на територията на стопанството, наличните машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и използвана работна сила (вж. л. 126-127 от седмия досъдебен том).

3

Декларирала още, че началото на земеделската й дейност датира от 13.08.2014 година.

В табл. 7 от формуляра „Форма за наблюдение и оценка“ описала ползваните в стопанството й земи: № 001001 от 0.5 дка; № 001002 от 0.5 дка; № 001003 от 0.5 дка; № 001004 от 0.8 дка; № 001005 от 1.5 дка; № 023612 от 2.0 дка; УПИ 37 с площ от 2.68 дка и УПИ III в кв. 25 с площ от 0.84 дка, като подадените сведения съответствали на отразеното в бизнес плана. Относно ползваните в стопанството земеделски земи бизнес планът съдържал две различни таблици – „Таблица 1. Налична за стопанството земя“ и „Таблица 1А. Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда“. В първата таблица Ю. описала имоти, идентични на тези в рубриката „Форма за наблюдение и оценка“, а таблица 1А не попълнила. Сред обявените имоти не фигурирал имотът с кадастрален номер № *** и площ от 7.780 дка в местността „***“ в землището на село А. в., община М. Съпругът на обвиняемата – свидетелят Е. З. Ю., бил закупил въпросния имот след брака, а именно с договор от 21.08.2012 година, сключен с Община М. (вж. л. 464 от том 9 ДП). Обвиняемата не описала в нито една от двете таблици и други имоти, а именно придобитите по силата на договор за продажба от 20.02.2015 г., сключен с н.а. № 25/2105 г. по регистъра на нотариус К. Г., а също имота, който лично закупила по силата на Договор № 316П/13.08.2014 г., сключен с Община М., Област Х. (вж. л. 476 и сл. от т. 9 ДП).

Имотът с кадастрален номер *** в землището на с.А. в. бил предмет и на други сделки, следващи придобИ.ето му от свидетеля Е. Ю.. С договор от 15.07.2015 г. съпругът на обвиняемата й го отдал под наем за срок от осем години (вж. л. 33, т. 9 и л. 65, т. 2 ДП), а на 20.07.2015 г. тя го преотдала за ползване на своя свекър - свидетеля З. Ю. З., за срок от една стопанска година (вж. л. 73, т. 2 ДП). Преди това, с договор от 01.10.2014 г. имотът бил нает от същия свидетел З. Ю. З. за ползване през стопанската 2014/2015 година. Въз основа на това правно основание З. получил финансиране по мярката за подпомагане на земеделските производители - „Директни плащания на площ 2015 г.“.

След като заявлението на Ф. Ю. било прието, ведно с всички попълнени бланкови приложения и документи, експертите св. Х. К. и св. Л. Ш. извършили проверка на искането за подпомагане. Проверката била насочена към установяване верността на представените от кандидата сведения за размера и типа на земеделското стопанство и се базирала на преглед и справки в различни информационни масиви, до които служителите имали достъп (вж. л. 202 - л. 298 от том 7 ДП). На 28.09.2015 г. експертът св. Д. К. извършила и посещение на място, като не установила несъответствия между декларираното от обвиняемата и действителното състояние на стопанството (вж. съставения от нея контролен лист на л. 306 от седмия досъдебен том).

Документални несъответствия били установени от св. Ш. и св. К.. За тях те съставили „контролен лист 2“ и „контролен лист бизнес план“ и уведомили Ю. с уведомително писмо с Изх. № 01-260-6500/746 от 10.11.2015 г. (вж. л. 312 от т. 7). В писмото било направено подробно описание на констатациите и били дадени указания за отстраняване на непълнотите в искането за подпомагане. Едно от установените различия между данните в 4 заявлението и съдържанието на представените от Ю. документи се отнасяло до имот, за който двамата експерти констатирали, че е притежание на обвиняемата – придобит от нея по силата на договор за покупко-продажба на общинска земя с № 315П/13.08.2014 година, сключен с Община М.. При подаване на заявлението Ю. представила копие от договора в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, но за разлика от останалите закупени със същия договор имоти не го била описала нито в Таблица 1, нито в Таблица 1А (вж. л.

135, т. 7). В отговор на писмото представила писмените си обяснения за допуснатия пропуск. В тях заявила, че земята в споменатия имот била захрастена и необработваема.