Решение № 36 от 05.02.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Монтана, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500542 по описа за 2024 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Д. ЕАД гр. С. , подадена чрез юрисконсулт Н. Х. против решението на РС Б. № 73/10.06.2024г. , постановено по гр. дело № 58/2023г. по описа му, В ЧАСТТА, с което е осъден да заплати на М. Р. Х. от гр. Б. сума над 4499.05 лева до 7911,55 лева по предявен като частичен иск от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени щети на лек автомобил „ХХХ“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до датата на окончателното плащане.

Твърди се във въззивната жалба , че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон . Изложени са доводи, че съдът не е направил обективна преценка на обстоятелствата , подведен от неверни данни, представени от ищеца, довели до погрешно заключение относно размера на вредите. Изложени са доводи, че по процесната щета на ищеца е заплатено обезщетение в размер на 3412.50 лева, което плащане не е съобразено от съда при постановяване на решението, като от приетата по делото експертиза е установен размер на щетата 7911.55 лева. Иска се отмяна на решението в частта, с която е присъдено за плащане обезщетение над сумата 4499.05 лева, ведно със законните последици от това.

Въззиваемата страна М. Р. Х., при редовно връчен чрез пълномощник адвокат П. К. препис от жалбата, не е подал писмен отговор. С писмено становище се поддържа неоснователност на жалбата.

1

Доказателствени искания с жалбата не са направени.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страни в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

Предмет на обжалване е решението на РС Б., с което исковата претенция на М. Р. Х. от гр. Б. срещу Д. ЕАД гр. С. с правно основание чл. 432,ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за заплащане сумата 4500 лева , увеличена в хода на делото на 7911.55 лева застрахователно обезщетение , предявена като частичен иск от общо 15 000 лева е уважена изцяло, ведно със законна лихва от 30.01.2023г. , като ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение, а в полза на съда държавна такса и разноски.

Предмет на обжалване е решението в частта, с която е присъдено за плащане застрахователно обезщетение над сумата 4 499.05 лева с твърдения, че на 14.07.2022г. по заявената щета застрахователят е платил обезщетение в размер на 3412.50 лева.

Постановеното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

При преценка правилността на решението в обжалваната част съдът съгласно чл.

269 ГПК е обвързан от посоченото във въззивната жалба.

Установената от първостепенния съд с обжалваното решение фактическа обстановка за наличие на деликт , причинен от водача на застрахования при ответника лек автомобил „ХХХ” с рег. номер *** в причинна връзка, с който са настъпили материални щети на стойност 7911.55 лева на собствения на ищец лек автомобил ХХХ с рег. № ***, както и наличие на валидно застрахователно обезщетение не е спорна между страните.

Неправилността на решението според доводите във въззивната жалба се поддържа поради несъобразяване от ищеца и подвеждане на съда с това, че не е посочено в исковата молба, че на 14.07.2022г. ответникът като застраховател по заведената от ищеца щета е заплатил застрахователно обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди в размер на 3412.55 лева. Така твърдяното обстоятелство не е обсъждано от първостепенния съд по причина, че никоя от страните не е поддържала пред него твърдение за наличие на плащане.

Ищецът в исковата молба е изложил твърдения за образувана щета през 2020г. и липса на платено застрахователно обезщетение. Ответникът на това твърдение не е противопоставил възражение за извършено от него плащане.

В хода на първоинстанционното производство ответникът и настоящ жалбоподател е участвал чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Х., като в срок е подаден писмен отговор на исковата молба, приет в съда на 22.05.2023г. /л. 30/ . Видно от същия ответникът не е навел доводи за наличие на заплатено застрахователно обезщетение по щета № 43082952001661/2020г., посочена в исковата молба с твърдения от ищеца, че липсва 2 плащане. Доводи в тази насока за наличие на плащане не са заявени и в първото по делото съдебно заседание, нито в хода на първоинстанционното производство. За първи път твърдения за платено застрахователно обезщетение в размер на 3412.55 лева на дата 14.07.2022г. по щета № 43082952001661/2020г. са наведени във въззивната жалба . Съгласно чл. 266,ал.1 ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. В случая с въззивната жалба се твърди ново обстоятелство , което не е въведено своевременно от ответника в хода на първоинстанционното производство , като липсват във въззивната жалба твърдения за приложение предвиденото в чл. 266,ал.2,т.1 ГПК изключение , а именно страната да не е имала възможност да узнае за наличието на плащане , евентуално да е била налице обективна пречка да се позове на извършеното плащане в срока за отговор на исковата молба или до приключване съдебното дирене в първата инстанция. Не се твърди във въззвината жалба и допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, което би обосновало приложение разпоредбата на чл. 266,ал.3 ГПК, като дори не е направено искане за приемане на приложеното към жалбата копие на платежно нареждане.

Предвид гореизложеното въведеното с въззивната жалба обстоятелство относно правилността на постановеното от първостепенния съд осъдително решение , а именно наличие на плащане на дата 14.07.2022г., преди подаване на исковата молба, се явява преклудирано и не може да бъде съобразено от въззивния съд при преценка правилността на решението, поради което и жалбата при липса на други доводи относно правилността на решението , се явява неоснователна.

С оглед изхода на въззивното производство на въззивамия М. Х. се следва заплащане на направените по воденото му разноски. М. Х. е представляван от адв. К. при условията на чл. 38,ал. 1 ЗА, безплатно, поради което и на основание чл. 38,ал.2 ЗА на пълномощника следва да се присъди възнаграждение. Съдът определя същото на сумата 480 лева с включен ДДС, съобразявайки обжалваемия интерес, липсата на фактическа и правна сложност на спора , както и извършените от пълномощника процесуални действия – единствено подаване на писмена защита.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/10.06.2024г. на Районен съд Б. , постановено по гр. дело № 58/2023г. по описа му в обжалваната част, с която Д. ЕАД е осъдено да заплати на М.

Р. Х. от гр. Б. обезщетение над сумата 4499.05 лева до 7911,55 лева , ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до датата на окончателното плащане, КАТО ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА Д.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. В.а № *** на основание чл. 38,ал. 2 ЗА да заплати на адвокат П. К. – САК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 3

480 лева с включен ДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4