Решение № 118 от 13.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Смолян, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500110 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№68021/14.12.2022г. от Главна Дирекция„ ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” – МВР чрез главен юрисконсулт Аг. Н. срещу решение № 291/14.11.2022 г. по описа на районен съд – Смолян,с което е осъдена да заплати на В. С. Л. сумата от 1 356,07 лв„ представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г„ получено в резултат на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, сумата от 171,33 лв„ представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд до 20.05.2022 г., както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., държавна такса в размер на 104,24 лв. и възнаграждение за вещо лице за извършена експертиза в размер на 120 лв.Счита, че постановеното решение е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон и моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като отхвърли предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.Твърди ,че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди ,че в 1 резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1. т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.Счита че районния съд не е взел предвид обстоятелството, че от 07.07.2020 г. са обнародвани и са влезли в сила изменения и допълнения в ЗМВР, едното от които е в чл. 187, като е създадена нова ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.), в която изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Съответно, в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г. (отм.) също е налице изменение на текста, като отново изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Предвид изложеното, счита, че исковата претенция за периода 07.07.2020 г. - 30.04.2022 г. е неоснователна, а съдът е постановил неправилно решение с аргумента, че „е налице празнота в нормативната уредба“.

Що се отнася до исковата претенция за периода 01.05.2019 г. 06.07.2020 г., счита, че решението на съда е неправилно и по отношение на нея, и следва да бъде отменено.При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители твърди че се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.Счита ,че следва да се има предвид, че е Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена е § 4. от ДР на Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до 02.08.2016 г., тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - е влязла в сила на 02.08.2016 г. Твърди ,че за процесния период, редът е регламентиран със следните наредби: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи (в сила от 02.08.2016 г., Обн. ДВ. бр.60 от 02.08.2016г., изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 13.12.2016 г., отм. ДВ. бр.З от 10.01.2020 г., отм. ДВ. бр.4 от14.01.2020 г.); Наредба № 8121з-36/7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 3 от 10.01.2020 г., изм. ДВ. бр.41 от8.05.2020 г., отм. ДВ. бр. 93 от 30.10.2020 г.);

2

Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр.93 от 30.10.2020 г., отм. ДВ. бр. 107 от18.12.2020 г.), и действащата; Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи (в сила от01.01.2021 г„ Обн. ДВ. бр. 107 от 18.12.2020 г.).Счита ,че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като намира ,че по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Намира ,че тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 (с полицейски правомощия), тъй като само при кумулативното наличие на трите необходими предпоставки в нея, приложими в случай на работа на смени (1. работа на смени; 2. продължителност на нощно работно време, по[1]малка от продължителността на дневното и 3. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Твърди ,че в чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ. Счита ,че за да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Намира ,че неправилно съдът е посочил в диспозитива на съдебното решение,че осъжда ГДГП да заплати посочените по-горе суми за положени и незаплатен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено единствено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране на допълнителни и неположени часове извънреден труд, съответно заплащане на този извънреден труд. Твърди ,че в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен 3 труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. Твърди че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание по отношение на преизчисляването на нощния труд с коефициент, да се прилагат субсидиарно, нито на разпоредбите на ЗДСл, нито на разпоредбите на КТ,вкл. на издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (с полицейски правомощия), като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. Обратното счита ,че би означавало, работещите по ЗДСл и по КТ, да имат същите класове за прослужено време, същите почивни дни, същата възраст за пенсиониране и т.н., както е по ЗМВР.В този смисъл счита ,че е и решението на Съда на Европейския съюз (втори състав) от24.02.2022 г., постановено по дело С[1]262/2020 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от PC - Луковит, съгласно което чл. 8 и чл. 12 от Директива 2003/88/ЕО счита ,че трябва да се тълкуват в смисъл, че при всички случаи в полза на работници от публичния сектор, при които нормалната продължителност на нощния труд е по-дълга от останалите работници, трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетение или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания труд. В обжалваното решение са направени изводи, които не произтичат и от т. 2 от решението на СЕС, според което чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допускат определената в законодателството на държавата-членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Счита ,че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.

633 от ГПК, в който е регламентирано, че решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, а настоящият съдебен състав не е съобразил мотивите си с посоченото решение, в резултат на което е постановил неправилно решение.

Намира ,че неправилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 188, ал.

2 от ЗМВР, която препраща към КТ по отношение на специалната закрила за държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч.

Специалната закрила е регламентирана в Глава петнадесета от КТ „Специална закрила на някои категории работници и служители“ и обхваща непълнолетните лица, жените (по отношение на бременни и кърмачки, стаи за жени, трудоустрояване на бременни или кърмачки, командироване и др.), лицата с намалена работоспособност и работещите пенсионери. Твърди ,че ищеца не попада в нито една от посочените категории, и на второ място, специалната закрила по КТ не обхваща преизчисляването на нощния труд е коефициент 1,143, поради което тя е неприложима в случая. Моли в този 4 смисъл да се произнесе въззивния съд като отмени обжалваното решение на районен съд –Смолян и отхвърли предявените искове Претендира разноски включително и юриск. възнаграждение. В случай че потвърди въззивния съд решението на PC - Смолян, моли направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.