Решение № 17422 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17422 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110107197 по описа за 2025 година

Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от Б. М. П., ЕГН **********, с адрес в ********* чрез пълномощника му адв. А. П. Г., АК – София, ЕГН **********, с адрес в ************ против Л. П. П., ЕГН **********.

Твърди се в исковата молба, че на 02.04.2024 г. ищецът е понесъл побой от лицето Г.А.Ш. в магазин „Ф.“, находящ се на *******. По случая е образувана прокурорска преписка пред СРП, но е отказано образуването на досъдебно производство, поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. В постановлението за отказ за образуване на наказателно производство е указана на ищеца възможността да заведе дело от частен характер в СРС. Б. П. е намерил във фейсбук е публична група с название „Правна помощ“, която е с 36 000 последователи, което го навело на мисълта, че ще получи адекватна правна помощ. На 13.06.2024 г., чрез тази група, той се е свързал с лицето Л. П. П., а на 09.07.2024 г. получил обратна връзка, в която му отговарят, че се заемат с неговия проблем и цената на услугата е 250 лв. Ищецът е превел парите по банкова сметка, която му е изпратена от ответника и очаква обратна връзка, за да бъде разрешен неговия въпрос и среща, за да представи необходимите документи. След като получава отговор, че е получена сумата и работят само онлайн и не се срещат с клиентите, ищецът започва да чака резултат.

Изчаква две съдебни ваканции и в средата на м. януари 2025 г. подава запитване в САК относно лице с имена Л. П. П., от където получава отговор, че няма такъв адвокат. Б. П. е сезирал СРП, като е приложил цялата кореспонденция, след което на 27.01.2025 г. ответникът е съобщил, че ще му изпрати по банков път сумата от 250 лв.

Като излага горните обстоятелства, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи осуетяване на възможността ищецът да предяви пред Софийски районен съд частна тъжба и болки и страдания, довели до депресивен епизод.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е осъществен фактически състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между двете. От една страна навежда доводи, че дори при депозиране на тъжба, същата е възможна да не бъде уважена. От друга страна, сочи, че обезщетение за неимуществени вреди от престъпно деяние може да се претендира и по гражданско правен ред. Излага съображения, че връзката между действията на ответника и претърпените от ищеца вреди е хипотетична, като сочи, че твърдяните в исковата молба неимуществени вреди са причинени от множество фактори с личен характер. Ответникът излага твърдения, че заплатените му от ищеца парични суми са възстановени. С отговора ответникът моли да се изиска справка от 7 РУ – София. Не изразява становище по доказателствените искания на ищцата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на обстоятелствата по настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие по делото са събрани писмени доказателства и доказателствени средства, от които се установява, че на 02.04.2024 г. ищецът е понесъл побой от лицето Г.А.Ш. в магазин „Ф.“, находящ се на *******. По случая е образувана прокурорска преписка пред СРП, но е отказано образуването на досъдебно производство, поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер, като в постановлението за отказ за образуване на наказателно производство е указана на ищеца възможността да заведе дело от частен характер в СРС. Б. П. е намерил във фейсбук публична група с название „Правна помощ“ и на 13.06.2024 г., чрез тази група, той се е свързал с ответника Л. П. П.. За направената правна консултация, на 08.07.2024г. последният е превел по от банкова сметка с ********* на ответника сумата от 250 лева, за която на 09.07.2024г. ответникът е потвърдил, че е получена по неговата сметка. Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 09.07.2024г. ответникът е възстановил заплатената сума от 250 лева, на същата банкова сметка с *********, с основание „Възстановяване на сума“.Видно от приложената онлайн кореспонденция, ищецът не получил навременно възстановената сума, поради неправилен номер на сметката и не оказал съдействие на ответника за посочване на верния номер на банковата сметка, по която да възстанови платения хонорар от 250 лева.

Ищецът е изчакал две съдебни ваканции и в средата на м. януари 2025 г. подава запитване в САК относно лице с имена Л. П. П., от където получава отговор, че няма такъв адвокат. Видно от приобщените по делото платежни нареждания, ищецът е въстановил на ответника по банкова сметка **********, на 27.01.2025г. сумата от 300 лева и на 28.01.2025г. сумата от 250 лева, и двете преводни нареждания с основание „Възстановяване на сума“

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правната страна на спора:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, виновно причинени другиму. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД се предпоставя от установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, съставляващи основание на претенцията за обезвреда, а именно деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира до доказване на противното.

Пораждащият съдебно предявеното вземане за обезвреда фактически състав включва следните елементи, които подлежат на установяване в условия на кумулативност: 1) настъпване на твърдяното от ищеца вредоносно събитие на посочените в исковата молба дата и място; 2) претендираните неимуществени вреди и техния размер; 3) настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод 2 извършването на която последните виновно са станали причина за вредоносното събитие.

Съгласно чл. 154 ГПК доказването на посочените релевантни обстоятелства е в тежест на ищеца, като вината на прекия причинител на вредите се предполага по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на всеки един от юридическите факти, пораждащи отговорността на ответника.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, по делото не са настъпили предпоставките, пораждащи твърдяната от ищеца отговорност. На първо място, по делото не се установява наличието на противоправно поведение на ищеца, тъй като от приобщените по делото писмени доказателствени средства, последният е възстановил на 09.07.2024г. платената от ответника сума от 250 лева, на същата банкова сметка, от която е получил сумата. Ответникът е известил ищеца за възстановяването, и след като е разбрал, че не е възстановена сумата по банкова сметка на ответника, е продължил комуникацията с него в опит да получи правилна банкова сметка, но ответникът не е оказал никакво съдействие, за да получи обратно платената от него сума. Видно от приобщените платежни нареждания, ответникът е възстановил повторно сума в общ размер на 550 лева, катко следва на 27.01.2025г. в размер на 300 лева и на 28.01.2025г. сума в размер на 250 лева. Предвид посоченото, непосредствено след заплащането от страна на ищеца, сумата му е била възстановена по същата банкова сметка, но поради независещи от ответника причина, не е постъпа, както и поради несъдействие от страна на ищеца не е получил парите си по рано.

От тук съдът извежда, че не е налице твърдяното противоправно поведение на ответника.

На следващо място, следва да се отбележи, че заплащането на каквато и да е сума на конкретно лице, не препятсва правото на пострадалия да подаде тъжба пред наказателния съд, за причинените му телесни увреждания, в предвидения законоуствено 6- месечен срок.

По делото не се установява, с действията си ответникът да е препятствал възможността на ищеца да подаде частна тъжба пред наказателния съд.

Относно претърпените неимуществени вреди от ищеца и причинно - следствената връзка между противоправно поведение на ищеца и тези вреди, по делото не са събрани доказателсва, от които да е видно настъпването на такива вреди, които да са в причиноследствена връзка с поведението на ищеца, за което както съдът отбеляза, не е налице противоправен характер.

По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли, като право на разноски има ответникът, който не претендира разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за присъждане на претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 2556,46 евро (5000 лева), обезщетение за пропуснатата възможност за защита на правото си като пострадал от престъпление с подаване на частна тъжба в наказателно отделение при СРС, поради изтекъл 6 месечен срок от деянието.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4