Решение № 11 от 08.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пазарджик, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220201254 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Г. Л. от гр. П. против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7269465, издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.

Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител, с което се поддържа жалбата. Излагат се доводи за отмяна на атакувания ЕФ.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по 1 делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на ... г. в ... часа в обл. П., на път I-8, ... е управлявал лек автомобил „Ф.М.“ с рег.

№ ..., като при разрешена скорост за движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26, е заснет с мобилна радарна система ATCC ARH CAM S1 с № 120cd11, насочена към гр. П. и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост при извършено нарушение на скорост – установена стойност на скоростта 71 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.2, вр.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № 7269465 от ОД на МВР Пазарджик, с му е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, като се сочи, че нарушението е извършено при условията на повторност – в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия К № 5554179.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не 2 следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от разположението на техническото средство, а в приложените фотоси са точно посочени и GPS координатите на същото. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са автомобили, движещи се в двете посоки. Отразени са и броя на установени нарушения 70. Протоколът е регистриран с № 1006р-4139/13.03.2023 г. В протокола е посочена и датата на проверката му от служител на ОД на МВР Пазарджик и свалянето на записите на нарушенията – ... г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител върху протокола. Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат, че редът на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е спазен.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е 3 основателна.

На първо място в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, затрудняващи защитата на наказаното лице. В атакувания ЕФ не е посочена посоката на движение на автомобила на жалбоподателя – сочи се само, че камерата е била насочена към гр. П., но не е посочено в коя посока се е движил автомобила на жалбоподателя, още повече, че техническото средство има възможност да извършва заснемане на нарушения и в двете посоки. От GPS координатите на разположението на техническото средство, от снимките по делото, тъй като автомобилът на жалбоподателя е сниман от задна страна и от протокола по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., може да се направи извод, че наказаното лице се е движило към гр. П.. Това обаче се извежда от доказателствата по делото, но не и от самия ЕФ. Това процесуално нарушение е в пряка връзка и с друго такова. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на км. 195 на път I-8. В протокола по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата също е посочено, че зоната на контрол с техническото средство е именно ... на път I-8. При това положение следва да се счита, че или нарушението е извършено точно на ...+00 метра или в рамките на ..., от 1 до 999 метър на същото. Подобно посочване без конкретни метри по принцип не би било проблем, ако се касае за нарушаване на общата забрана за движение по път извън населено място от 90 км/ч. В случая обаче е посочено, че се касае за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. Съдът е изискал информация за конкретния пътен знак от ОПУ Пазарджик и за зоната му на действие. От получения отговор е видно, че знакът е поставен на ...+465 в посока гр. П. и действието му е до ...+045. Следователно е видно, че ограничението за движение със скорост от 60 км/ч не обхваща целия 195 км от път I-8, а само 420 метра от него (или иначе казано по-малко от половината). При това положение е от изключителна важност не само да се посочи точния метър на извършване на нарушението, за да е ясно дали въобще попада в участъка от ...+465 до ...+045, но и да се ангажират доказателства от АНО, че нарушението е извършено именно в този участък, където ограничението на скоростта за движение е различна от тази за 4 движение извън населено място. Така не само е налице съществено процесуално нарушение, като не е посочен точния метър на извършване на нарушението от ... на път I-8, но дори не са ангажирани и доказателства за точното място на нарушението, т.е. нарушението остана и недоказано. В случая дори да се приеме от една страна, че АНО, посочвайки само ..., е имал предвид, че нарушението е извършено точно на ...+00 метър, но това въобще не попада в зоната на действие на знак В26 от ...+465 до ...+045, а ако се приеме пък от друга страна, че е имал предвид в рамките на ..., от 1 до 999 метър на същото, то важи посоченото, че забраната за движение от скорост 60 км/ч не обхваща целия 195 км, а малко по-малко от половината от него. И тук става още по-ясно защо и непосочването на точната посока на движение на автомобила също има своето решаващо значение за изхода на делото.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в ЕФ, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същия, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в ЕФ и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия орган относно основни реквизити на ЕФ, каквито са описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.

Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят, както и проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение. След като в ЕФ не е посочено от една страна в каква посока се е движил жалбоподателя, а от друга – къде точно в рамките на ... от п ъ т I-8 е извършено нарушението, са налице процесуални нарушения.

Посочените са от категорията на съществените процесуални нарушения и са абсолютно основание за отмяна на ЕФ, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя да разбере по какъв начин и къде точно му се вменява, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата 5 си, оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното. В същото време въобще не се ангажираха и доказателства от АНО, че нарушението е извършено именно в зоната на въведеното ограничение от 60 км/ч със знак В26.

Така, в крайна сметка, съдът намира от доказателствата по делото, че не само са налице съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ, но и нарушението не се доказа да е извършено от наказаното лице. АНО не ангажира годни доказателства, които да сочат, че деянието е извършено от жалбоподателя в зоната на въведеното ограничение от 60 км/ч със знак В26.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила и поради нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано, че нарушението е извършено от наказаното лице.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като са приложени договори за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лв., като са представени и доказателства за плащането му. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати сумата от 400 лв. на жалбоподателя.