Определение № 3804 от 27.10.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3804 гр. Варна, 27.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502465 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София против Разпореждане № 15278/21.08.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12119/2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя Заявление 5566/23.07.2021г. за издаване на заповед за изпълнение срещу ИВ. М. В. с ЕГН ********** за сумата от 1424.91 лева, представляваща неплатени суми по акаунт 2510142002.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно.

Поддържа, че вземането е индивидуализирано в достатъчна степен за целите на заповедното производство, което е предназначено единствено дали вземането е спорно, а не дали съществува, поради което указанията на заповедния съд за вътрешна индивидуализация на вземането са прекомерни и проява на излишна процесуална дребнавост.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 12119/2021 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за 1 издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу ИВ. М. В. с ЕГН **********, за следните суми: 1424.91 лева, представляваща незаплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за който е открит Акаунт 2510142002. Сключен между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ИВ. М. В., обективирано в 4 бр. фактури, издадени в периода 08.10.2018г. – 08.01.2019г., вземанията по които са прехвърлени на заявителя по силата на Приложение 1 от 18.10.2019г. към договор за прехвърляне на цесия от 15.10.2018г.

Към заявлението са приложени три договора между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и

ИВ.

М.

В.:

Договор

№43958353/01.06.2018г. за електронни съобщителни услуги, сключен за два телефонни номера и допълнителни споразумения към него, Договор №44001846/06.06.2018г. за доставка на интернет и телевизионна услуга и Договор №44332571/12.07.2018г. за електронни съобщителни услуги, сключен за трети телефонен номер и за предоставен мобилен апарат. Във всички договори е декларирано съгласието на абоната всички услуги по тях да се включват в обща сметка по абонатен номер №2510142002.

С разпореждане №14307/20.08.2021г. по ч.гр.д. №12119/2021г. на ВРС Заявлението е оставено без движение с указания до заявителя да индивидуализира надлежно всички вземания, чието заплащане претендира, като посочи какъв е размерът на всяко отделно вземане, по кой договор са начислени, какъв вид са вземанията /за дължими услуги, неустойки или лизингови вноски/ и за какъв период е начислено всяко вземане.

В уточнителна молба от 30.08.202410г. в изпълнение на указанията заявителят е посочил, че между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД е сключен договор Договор №44332571/12.07.2018г., с който на длъжника са предоставени описаните в договора телекомуникационни услуги. Подписвайки договора, длъжникът е изявил желание дължимите такси и суми във връзка с ползване услугите по договора да се включват в обща сметка с акаунт №2510142002. Претенцията от 1424.91 лева представлява дължимите и непогасени суми за предоставени телекомуникационни услуги, съгласно посочените в заявлението фактури, издадени във връзка с Договор №44332571/12.07.2018г.

2

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Поради отсъствие на нормативно изискване да се представят доказателства за вземането, в заявлението недвусмислено претенцията следва да е конкретизирана по основание и размер. Следователно заявителят следва да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането и в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. Действително целта на производството не е установяване на самото вземане, а единствено проверка дали същото е спорно, но изискването за неговата индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника, който въз основа на конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени дали да оспори вземането. В случай на подадено от длъжника възражение, производството прераства в исково с предмет вземането по заповедта за изпълнение, като изменение на основанието е недопустимо. Ето защо индивидуализацията на вземането в заявлението по чл.410 от ГПК е от интерес и за заявителя, тъй като при изменение на вземането по основание се налага преминаване към осъдителен иск и респективно обезсилване на заповедта на основание чл.415, ал.5 от ГПК в хипотезата на непредявен иск по чл.422 от ГПК.

В настоящия случай правилно е преценено от заповедния съд, че досежно претендираната сума в размер на 1424.91 лева отсъства надлежна индивидуализация по основание и размер и резонно са дадени указания за отстраняване на нередовности. С уточнителната молба нередовностите не са отстранени. С нея е посочено единствено, че процесните фактури са издадени въз основа един договор за електронни услуги. Същевременно към заявлението са приложени още два договора за електронни услуги с различен 3 предмет, един от които включва и предоставяне на мобилен апарат.

Фактурите не са представени, за да се изключи вероятността претендираната сума да се състои от вземания с различно основание, но дори и да бяха представени, това не освобождава заявителя от задължението му да наведе съответни на искането си фактически твърдения, още повече, че източник на облигационното правоотношение е съответният договор, а не издадените въз основа на него първични счетоводни документи. В заявлението и уточнителната молба не се съдържа вътрешна индивидуализация на вземането за главница, като не е посочено дали същото се състои единствено от абонаментни такси за телекомуникационни услуги и за кой от предоставените телефонни номера, или включва и такси за потребени и неплатени далекосъобщителни услуги, неустойки и лизингови вноски.

По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че нередовностите на заявлението са останали неотстранени, въпреки дадените от съда надлежни указания, поради което същото подлежи на отхвърляне.

Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15278/21.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 12119/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4