Решение № 22097 от 02.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22097 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110140076 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците М. И. Ж. и Ж. К. К. да заплатят на ищцовото дружество сумата 1595,78 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. **********, надпартерен апартамент, аб. № 197014 за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 684,41 лв. – мораторна лихва за забава за период от 15.09.2021 г. до 13.06.2024 г., при следните квоти М. И. Ж. – 3/4 и Ж. К. К. – 1/4.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на доставена до топлинна енергия за битови нужди в качеството им на съсобственици на топлоснабдения недвижим имот. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабдения недвижим имот, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът М. И. Ж., редовно уведомен на 19.03.2025 г., НЕ подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

1

Ответникът Ж. К. К. подава отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК. Оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Оспорва да е налице облигационно отношение между страните по делото, между дружеството за дялово разпределение и ЕС и между ищеца и дружеството за дялово разпределение. Оспорва да е собственик на процесния имот и навежда твърдения и представя доказателства за вписан отказ от наследството на наследодателя. Оспорва претенцията като погасена по давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответната страна е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за 2 покупко-продажба на недвижим имот № 179, том III, рег. № 9124, дело № 523 от 2007 г. по описа на Нотариус Румен Димитров, рег. № 274 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, на 10.05.2007 г. Ж. К. К. придобива процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр. София общ.

********** надпартерен апартамент, съставляващ по данъчна оценка апартамент № 6.

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том VIII, рег. № 28889, дело № 1514 от 2008 г. по описа на Нотариус Румен Димитров, рег. № 274 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, на 24.09.2008 г. Ж. К. К. дарява на баща си К. Ж. К. и на майка си М. И. Ж. процесния недвижим имот.

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване № 076, том I, рег. № 4507, дело № 071 от 2011 г. по описа на Нотариус Любомир Зарчев, рег. № 088 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, на 29.12.2011 г. К. Ж. К. и М.

И. Ж. учредяват на дъщеря си Ж. К. К. пожизнено вещно право на ползване по отношение на процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр. София общ.

**********.

Видно от представената и приета като доказателство по делото Декларация, на 05.07.2013 г. Ж. К. К. се отказва от запазеното в нейна полза пожизнено ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, находящ се на адрес гр. София общ. **********.

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 150, том I, рег. № 4489, дело № 113 от 2011 г. по описа на Нотариус Георги Георгиев, рег. № 637 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие СРС, на 29.12.2011 г. К. Ж. К. и М.

И. Ж. учредяват в полза на търговска банка договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване задълженията на трето лице по сключен договор за кредит.

Видно от приетото като доказателство по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.01.2021 г. по изп. дело № 20198400101077 по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840 в Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС, процесният имот е възложен на трето лице, купувач на проведена публична продан. Постановлението е влязло в сила на 17.02.2021 г.

Видно от представеното от ищеца и прието като доказателство по делото Удостоверение за наследници, рег. № 1211/13.11.2024 г. по писа на Столична Община, р-н Триадица, К. Ж. К. е починал на 12.06.2021 г. и е оставил наследници ответниците М. И. Ж. – съпруга и Ж. К. К. – дъщеря.

Видно от представеното от ответника Ж. К. К. и приетото като доказателство по делото съдебно удостоверение изх. № 9270/25.08.2021 г., Ж.

К. К. е подала заявление, че се отказва от наследството оставено от наследодателя К. Ж. К., поч. на 12.06.2021 г., който отказ е вписан в особената книга на съда под № 1614/26.08.2021 г.

Видно от гореописаните доказателства, ответникът М. И. Ж., след смъртта на своя съпруг и наследодател К. Ж. К., поч. на 12.06.2021 г., и след 3 прекратяване на СИО, се явява собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот за исковия период 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г., а за останалата 1/2 ид.ч. отговаря за възникналите приживе облигационни задължения като единствен наследник на починалия си съпруг на основание чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 53 ЗН.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът М. И. Ж. е потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника М. И. Ж. се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с третото лице помагач за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, 4 ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.