Решение № 4669 от 06.12.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4669

06.12.2019 г.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд ХV граждански състав

На шести декември две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание на осемнадесети ноември 2019 г. в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

Секретар:Катя

Янева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 18829 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ.

Ищецът твърди, че на **** г. в гр. П. бил сключен трудов договор между него и предприятието - ответник - МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ - РЕЛИГИОЗНА ИНСТИТУЦИЯ. При сключване на договора били подписани два екземпляра, но копие не му било предоставено. Длъжностна характеристика не му била представена при подписване на договора. Затова от този момент започнал да изпълнява трудовите си задължения съгласно Правилника за дейността на **********.

При първоначалното сключване на трудовия ми договор била договорена основна заплата в размер на 307,00/ триста и седем/ лева. През годините с множество преназначения размерът на заплатата му е променян, като преди прекратяване на трудовото му правоотношение същия било в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева.

От момента на постъпване на работа, до прекратяване на трудовите му правоотношения изпълнява добросъвестно задълженията си. Не пропускал да **********, дори в дните когато е имало празници- например ******, взимал отпуск за 5 дни, а още на третия ден се връщал, за да си изпълнява обичайните задължения.

На **** г. със заповед № ****** трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с наложено дисциплинарно наказание „уволнение" със заповед № ****** г. Заповедта за уволнение му била връчена на **** г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание няколко дни по-рано.

Действително, в законоустановения срок и на основание чл. 193 ал. 1 от КТ му било връчено искане за представяне на обяснения относно извършено според ******** дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните му задължения. В същото не било описано по никакъв начин нито датата на извършване нарушението на трудовата дисциплина, нито било посочено и конкретното действие, с което извършил нарушението и бил поставен в невъзможност да даде конкретни обяснения. В определения срок представил отговор по отправеното искане по случая с вх. № ****** от ********* г. В същите посочил, че изпълнявал добросъвестно и съобразно правилника за дейността на ********** задълженията си. Изразил желание да му бъде връчено отново искане за депозиране на писмени обяснение, в което да бъде подробно описано действието, с което според тях е извършил нарушение на трудовата ми дисциплина, дата, час, къде и с какво поведение. Допълнително уточнение не получил и по този начин му било преградено правото да разбере какво дисциплинарно нарушение е извършил с така направеното искане. Действително на *****г. провел телефонен разговор с **** ******, но естеството на разговора не било от такъв характер, както е посочено в заповед № ******г. и това, за което говорили, изобщо не включвало описание на нарушението според работодателя му, а за конкретни дати на извършване не е ставало и дума.

Разговорът се състоял от уверение от страна на *** ****** да прекратят трудовите си взаимоотношения със споразумение по взаимно съгласие, при което ищецът отказал, тъй като спазвал добросъвестно служебните си задължения. Счита, че по този начин се цели единствено да се заобиколи процедурата за даването му на обяснения и да му се прегради правото да ангажира доказателства за твърдените според работодателя му нарушения.

Оспорва изцяло описаното като дисциплинарно нарушение в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение, същото се основава на неправилна фактическа обстановка и неверни твърдения. По отношение на посоченото в Заповед №******г., че не организирал ****** в посочения период, заявява че опитал да организира ****** в периода юни ****** г., но към онзи момент нямало нито един желаещ да участва. След всяка **** ****** подканвал вярващите да доведат децата си на курс по ****, както в неделя, така и за лятото, но никой не проявявал интерес. Самата ****, в която отслужвал петкратна ******, се намира в центъра на град П. и повечето от децата през лятната ваканция са на село при своите ***, поради което за него било невъзможно да организира подобни летни курсове. Ето защо не следва да му се вмени това, че виновно не спазил трудовата дисциплина. Многобройни са местата в П. област, където не се организират ****** поради причина - родителите не изпращат децата си и предпочитат същите да прекарват лятото на село при бабите и дядовците си. Ето защо и от общо 20 **** в област П. само трима са организирали ****** - в Д., К. и К.

На следващо място в заповедта се твърди,че не уплътнявал работното си време и извършвал действия, несъвместими с длъжността на *****. Длъжността, която упражнявал, няма нормирано работно време. Освен това няма връчена длъжностна характеристика, в която да е описано вида и продължителноетта на работното време. По Правилника за дейността на ********** бил длъжен 30 минути преди и 30 минути след ****** да бъде в ****, както и да отслужи самата ******.

За един ден негово задължение е да отслужи пет молитви, като времето, през което се провеждат те, се определя от денонощието и фазата на луната и същите не са непосредствено една след друга, ето защо няма и как да го прекарва цялото денонощие в ****. В противен случай съществено би нарушил разпоредбите на Кодекса на труда, касаещи работното време, почивките и междудневната почивка. В заповедта не се сочи какви несъвместими действия с длъжността на ***** е извършил.

По отношение твърдението в заповедта, че нередовно и системно не изпълнявал служебните си задължения в отслужване на петкратна ******. Това твърдение не отговаряло на действителността, на първо място в **** **** били назначени трима ****, които да отслужват петкратна ******. Съгласно Правилника за организацията и дейността на ********** нямали изработен график на служителите - кога и кой да чете ******. Предвид и липсата на длъжностни характеристики към трудовите договори, **** ****** и като цяло ръководството на мюсюлманско изповедание им заявявали многократно да определят помежду си кой по кое време ще обслужва петкратна ******. В заповедта не се сочи на кои дати не изпълнил служебните си задължения, изразяващи се в отслужване на петкратна ******, за да се определи като системност и да се провери като такова обстоятелство от съда.

До момента няма постъпили жалби от вярващи *****, че не изпълнявал работните си задължения-неорганизиране на ******, неуплътняване на цялото му работно време, извършване на несъвместими действия с длъжността на ***** или че системно не е отслужена петкратна ******. Ето затова изживял силен стрес след връчването му на незаконната заповед за дисциплинарно уволнение. Наложило се да посети спешен кабинет, тъй като му прилошало и загубил съзнание за кратко, получил силен световъртеж и главоболие. Там го диагностицирали с хипертонично сърце и му назначили терапия с *****.

Освен това след прекратяване на договора не му била изготвена и върната веднага трудовата книжка, което довело до допълнителни вреди - неподаване на документи в Агенцията по заетостта и невъзможност да получава своевременно обезщетение за безработица. Отказвали му да приемат молбата му за връщането й.

Едва след депозирана молба от негова страна чрез куриерска фирма „Еконт", с която изискал трудовата книжка, копие от трудов договор и евентуално длъжностна характеристика с приемно-предавателен протокол на ***** г., му била върната единствено трудовата книжка.

Оспорва посочената заповед и счита, че е незаконосъобразна, тъй като:

Не му било връчено искане за депозиране на обяснения, в което да са описани подробно конкретни дати и вид на нарушенията на трудовата дисциплина, според работодателя му, на което да отговори с подробни писмени обяснения за причините, до В. до нарушение от негова страна, ако изобщо е било налице такова и да представи доказателства, ако разполагал с такива. Ето защо не е спазена процедурата за налагане на наказание- дисциплинарно уволнение.

Описаното в заповедта не отговаря на действителността, и не е било доведено до знанието му, за да може да даде обяснения за него и да ангажира доказателства. За него не ставало ясно какви действия извършил, които да са несъвместими с длъжността на *****.

Не е посочено на коя дата и в кой час не уплътнил работното си време. За него не ставало ясно кога е извършено това и кога е констатирано, както и дали не е изтекъл предвидения давностен срок за налагане на наказание за това действие.

Предвид липсата на утвърден работен график на ********** в ***** **** за него не ставало ясно, на коя дата не отслужвал петкратна ****** и дали от оспорената заповед излизало, че тримата **** с месторабота ***** **** трябва да отслужват ****** едновременно, за да не нарушават трудовата дисциплина.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконосъобразно и да постанови неговата отмяна, като отмени заповед № ****** г., издадена от Мюсюлманско изповедание, Главно мюфтийство, за прекратяване на трудовото правоотношение, с която е уволнен дисциплинарно, да бъде възстановен на предишната му работа, както и да осъди ответника да му изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което останал без работа поради уволнението от 17.10.2018г. до 17.04.2019 г. в размер на 3060 лева, както и законоустановена лихва от 01.12.2018 г., до окончателното изплащане на същото.

При условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени главните искове, претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което не му е върната трудовата книжка - от 17.10.2018г. до 15.11.2018г., в размер на 493 лева - брутното му трудово възнаграждение за времето на просрочието. Претендира направените разноски.

Към молбата са приложени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове. Заявява, че евентуалният иск е недопустим, тъй като е с предмет извън КТ и не подлежи на разглеждане по специалните разпоредби. По това възражение съдът се е произнесъл, като не намира основание за ревизиране на това определение.

Оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е правоотношение между ***** ****. Този род отношенията, освен в Кодекса на труда, се уреждат и в устава на съответното вероизповедание. В този смисъл е чл. 29, ал. 1 Закона за вероизповеданията.

Като законодателят с последната промяна на ЗВ, в сила от 1.1.2019 г., още по - силно подчертава ролята на устава на съответното вероизповедание, отпадайки предишния текст, който уреждал, че тези отношения са трудови, а сега се сочи единствено, че се уреждат според устава. С последната редакция на закона се дава и легална дефиниция на понятието ***** в § 1, т. 4 от ДР на ЗВ, като също се урежда, че служи по правоотношение, съгласно устава, каноните и традициите на съответното вероизповедание.

Т.е. независимо, че правоотношението е трудово, което е такова в случая, за да може ***** да има социални и осигурителни права, то уставът на изповеданието е специален нормативен акт по отношение на Кодекса на труда или на ЗЗД, ако евентуално отношенията между ***** и вероизповедание са граждански.

Законодателят урежда тези отношения така, поради специфичния характер на дейността на ***** според съответните ************. Намесата на държавата в работа на ********** и по-конкретно в отношения между ******** и ***** следва да е доста ограничена.

В нормалния случай за всеки работещ по трудово правоотношение е в противоречие с всички международни и национални нормативни актове, работодателят да въведе изискване за *********************например.