Решение № 1541 от 08.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300502679 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Полиграфия“ АД, ЕИК ***гр.***против решение № 260081/11.05.2023г. по гр.д. № 4927/2020г. на Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлен иска на „Полиграфия“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против С. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, С. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, П. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, А. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Р. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Т. П. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Я. Т. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, М. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, И. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Община Пловдив, ЕИК ***, с адрес: ***, с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: Административно битова сграда, построена и въведена в експлоатация през 1990г., без да са обособявани отделни самостоятелни обекти в същата, заснета като Сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

1

Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед за изменение на КККР № КД-14-16-91/11.01.2011 г. на Началник на СГКК-Пловдив, с адрес на сградата: ***, с предназначение:

Административна, делова сграда, при брой етажи 3 /три/, със застроена площ около 682 кв.м., тъй като в североизточната граница на сградата е неправилно заснета в КККР, като в площта неправилно са включени заснетите като самостоятелни обекти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с площ от 243.05 кв.м., находящ се на ет. 3 от сградата, Част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с площ от около 240 кв.м., находяща се на ет. 2 от сградата, под Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и над Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с площ от 240.30 кв.м., находящ се на ет. 1 от сградата, която сграда е изградена в Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив.

Решението се обжалва като неправилно, необосновано, при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Сочи се, че дружеството жалбоподател се легитимира като собственик с нотариален акт от 2007г., като последващата промяна в имота е от 2019 година. Сочи се, че придобитата от Община Пловдив част от описаната сграда неправилно е заснета с идентификатор ***, защото същата няма характеристиките на самостоятелен обект в сграда - не граничи с общите части на сградата, а с обектите, собственост на „Полиграфия“ АД и физическите лица. Сочи се, че съобразно практиката на Върховен касационен съд, в хипотеза, при която несамостоятелни реални части от един обект са продадени на различни собственици, настъпва придобиване на идеални части от вещта, поради което дружеството жалбоподател притежава 74,350 % ид. части от процесната сграда, а другите идеални части са за останалите страни по делото. Сочи се, че процесната сграда е така изграждана, че водопроводната, канализационната, електрическата система са общи, без самостоятелно мерене за отделните етажи. Не са отделени общите части за сградата, като достъпът е бил проектиран и осъществен през вътрешни стълби, изпълнени от север, част от които са разположени в съседна двуетажна сграда. Сочи се, че 2 от приетата съдебно-техническа експертиза и от разпита на свидетеля по делото се налага изводът, че сградата, предмет на делбата, няма самостоятелни обекти, а представлява един обект на право на собственост.

Сочи се, че следва да се прилагат нормите на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗКИР и § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, които легално дефинират понятията самостоятелен обект в сграда и обект. Сочи се, че кадастралното заснемане в КК и КР не предопределя правния статут на недвижимите имоти. Иска се отмяна на решението и допускане на съдебна делба на процесния имот при описаните идеални части. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Пловдив, в който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски за Община Пловдив.

От останалите въззиваеми страни не са постъпили отговори на въззивната жалба и същите не вземат становище по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на „Полиграфия“ АД, че придобитата от Община Пловдив част от описаната сграда неправилно е заснета с идентификатор ***, защото същата няма характеристиките на самостоятелен обект в сграда - не граничи с общите части на сградата, а с обектите, собственост на „Полиграфия“ АД и физическите лица. Видно от приетата СТЕ /л.209/ процесният имот с № *** не е самостоятелна сграда, тя е функционално свързана с друга сграда с № ***. Имот № *** е с административно-битова функция и заема трети етаж в цялата източна част на сградата, а имот №*** е със същата административно-битова функция и заема втори и трети етаж в цялата северна част на сградата. Двата имота са една 3 сграда и имат два общи входа, две общи стълбища, общи фоаиета и общи ВиК и ел. инсталации.

Според СТЕ имот № *** не е функционално свързан с други обекти в сградата /л.210/. Вещото лице в съдебно заседание /л.226/ ясно обяснява, че процесния имот е самостоятелен обект със самостоятелно функционално предназначение, до който се стига по общи за сградата стълбища. По нашето законодателство индивидуална собственост, може да съществува не само на отделни сгради, каквато имот № *** не е, но и на етажи или на части от етажи от една сграда, по аргумент от чл.37 ал.1 от ЗС. Пак по аргумент от тази правна норма това е допустимо и когато това е общинска собственост. Също така закона не изисква тези отделни етажи или части от етажи да са само и единствено с жилищна функция и да съставляват жилища по смисъла на ЗУТ, каквато е най-често срещаната хипотеза в страната. В казуса имаме части от етажи, които са с друга функция – админитративно-делова и тези части от етажи съставляват отделни самостоятелни обекти на собственост, по смисъла на нашето законодателство.

Тоест налице е самостоятелен обект на собственост по §1 т.1 от ДР на ЗКИР, защото е налице обособена част от сградата, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В тази хипотеза по смисъла на чл.37-чл.49 от ЗС възниква етажна собственост в процесната сграда - така и решение № 67 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 528/2015 г., II г. о., ГК

В тази хипотеза, видно от нормата на чл.38 от ЗС обща собственост на собствениците на самостоятелните обекти в сградата са и външните входни врати на сградите, стълбите и площадките. Ето защо тезата на ищцовото дружество, че имот имот № *** граничи с негови обекти на собственост не е вярна така и решение № 270 от 28.07.2009 г. на ВКС по гр. д.

№ 206/2008 г., II г. о., ГК/.

По другите възражения на жалбоподателя за липса на предварително изчислени общи части в сградата и липса на самостоятелни електрически и водни инсталации в сградата въззивният съд приема следното. В момента в който общината е придобила правото на собственост върху процесната част от сградата, то горните входове и стълбища по силата на закона – чл.38 от ЗС са станали общи на всички собственици на имоти в сградата. Кога е станало 4 това по делото не е ясно, защото ищецът не е посочил придобивния, способ по който се е сдобил с правата на собственост върху имот №*** и в титула за собственост, който той сочи по това дело - констативен нотариален акт от 2007г. /л.7-л.9/ не е описан такъв придобивен способ. Ето защо констатациите на вещото лице в СТЕ /л.209/, че към 1989-1990 година, когато е построена сградата и е въведена в експлоатация няма в проекта обособени самостоятелни обекти в сграда, не е изготвено площообразуване на отделните обекти и не са определени общи части за тях с нищо не променя правилните изводи на РС Пловдив. Към този момент сградата е била собственост на един правен субект – държавата и е била предадена за управление на Държавна печатница „Димитър Благоев“ Пловдив, част от Държавно обединение „Полиграфия“. Ето защо при условие, че сградата е била с един собственик, същата не е била в режим на етажна собственост и не е било необходимо изобщо да се образуват самостоятелни обекти на собственост в нея и да се изчисляват някакви общи части на тези обекти. Тази сграда е преминала в режим на етажна собственост по силата на закона в момента в който държавата, а по късно и общината е придобила собственост на самостоятелния обект в сградата с № ***, а другата част от сградата е била придобита по неуточнен по делото придобивен способ от ищеца „Полиграфия“ АД. Че това е станало преди завеждане на иска обаче е безспорно между страните. Дяловете на отделните съсобственици в общите части на сградата се изчисляват по реда предвиден в чл.40 от ЗС и при спор относно това, въпросът може да се реши по съдебен ред - решение № 743 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., I г. о., ГК , решение № 234 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7607/2013 г., IV г. о., ГК.

По отношение на общите ВиК и ел. инсталации на самостоятелните обекти в сградата. Нормата на чл.38 от ЗС ясно сочи, че главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби са обща част на етажната собственост. Като поставянето на индивидуални електромери и водомери на всеки обект на собственост е въпрос на техническо решение и последващото сключване на договор с доставчика на вода и електроенергия не променя правния статут на самостоятелния обект на собственост.

При тези факти и правни изводи на съда делбата не може да се допусне , в тази насока и решение № 967 от 19.IV.1960 г. по гр. д. № 822/60 г., III г. о. , решение № 99 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2008 г., II г. о., ГК .

5

Ето защо решението е правилно и следва да се потвърди.

В полза на ответника Община Пловдив следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.3 и ал.8 от ГПК при следните предели определени по правилата на чл.25 ал.1 и ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помщ. За направени в производството пред пред въззивния съд 150 лв., само за един юрисконсулт по аналогия от чл.78 ал.1 от ГПК.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260081/11.05.2023г. по гр.д. № 4927/2020г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Полиграфия“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Община Пловдив, ЕИК ***, с адрес: *** сумата от 150 лева, за разноски, направени пред въззивната инстанция .

Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6