Определение № 563 от 13.05.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. София , 13.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600517 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 440 от НПК.

Образувано е по частна жалба , подадена от осъдения С.К. срещу определение на СГС от 20.04.21 г. по н.ч.д. № 730/2021 г., с което е оставено без уважение искането му за условно предсрочно освобождаване.

Развити са доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, като е заявено искане за отмяна на постановения съдебен акт и за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи,с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакуваното определение, намери за установено следното:

С определение от 20.04.2021 г., Софийският градски съд е оставил без уважение искането на осъдения С.К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години по ВНОХД № 741/2013 г. по описа на САС с неизтърпян остатък към 20.04.2021г. в размер на 2 години,8 месеца и 28 дни.

За да постанови своя акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения е налице само едната от двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно: към момента на произнасянето същият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Съдът е приел, че не е налице втората предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване - с обективираното пред затворническата администрация поведение, осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

1

Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Доказателствата по делото установяват, че осъденият е постъпил в Затвора– гр.

София на 21.02.2013 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години, по ВНОХД № 741/2013 г. по описа на САС, по което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1. т.6, от НК.

Установено е също, че към датата на произнасяне на решаващия съд (20.04.2021 г.) осъденият е изтърпял фактически 8 години, 8 месеца и 20 дни, (от работа 3 месеца и 25 дни), като неизтърпяната част от наказанието е с остатък 2 години, 8 месеца и 28 дни.

Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС относно наличието на формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на фактически изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Към делото са приложени писмени доказателства,отчитащи позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с неговите добри интелектуални възможности, уважителното му отношение към пенитенциарния персонал и лишените от свобода , липсата на рисково поведение, дистанциране от конфликти. Рискът от сериозни вреди по отношение на обществото е среден , а рискът от рецидив към момента 44 точки. По делото има данни и не се спори, че К. е полагал труд по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за кратък период ,като видно от приложената по делото справка, положеният труд е бил за период от 3 месеца и 25 дни.

Следва да бъде отбелязано, че изискването на чл.41, ал.1 НК за упражняване на общественополезен труд е императивно, т.е. съществува задължение за осъдените с наложено наказание „лишаване от свобода“ да полагат труд, а не става дума, че полагането на труд априори следва да се приема като някаква привилегия във връзка с преценката на обстоятелствата в производството по чл.440 НПК. Дори нещо повече: неизпълнението на задължението за полагането на труд може да доведе до пълна или частична отмяна на зачитането на работните дни.

По делото има и данни, че за доброто си поведение и недопускането на нарушения на вътрешния ред осъденият е бил поощряван и стимулиран ,като три пъти е награждаван.

Горепосочените обстоятелства сочат, че л.св. полага усилия да следва една положителна линия на поведение в местата за лишаване от свобода.

В този смисъл обстоятелството, че осъденият има дължимо поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и съответните правила, които следва да се спазват там, не води до задължителния извод, че осъденият се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за 2 лишаване от свобода е безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил. Индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието „лишаване от свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително- възпиращата функции на наказанието.

Предвид гореизложеното, в обобщение се налага извода, че въпреки констатираните до момента добро поведение на осъдения и положителни тенденции в процеса на поправянето му,разпоредбите на чл.36 НК не са изпълнени в своята цялост,предвид характера и тежестта на извършеното,като риска от рецидив все още е в средните нива и е необходимо продължаване на корекционната дейност по затвърждаване на резултатите и подобряване на уменията за правилно вграждане в обществото. Тук е мястото да се отбележи, че от приложените по делото материали е видно, че неизтърпения остатък от наказанието „лишаване от свобода“ не е малък, а значителен ( и към 20.04.2021 г. е в размер на 2 години 8 месеца и 28 дни).

Имайки предвид изложеното, въззивният състав намира, че не са налице всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл.70,ал.1 НК, поради което определението на решаващия съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.341,ал.2,НПК Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.04.2021г. на СГС, постановено по н.ч.д.

730/2021 г. Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3