Решение № 3715 от 13.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3715 гр. Пловдив, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330106082 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя А. И. Г., чрез пълномощник юрисконсулт Х. Х., е предявил против Л. С. А., ЕГН: **********, от град П., ул. „*****" № *** иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със Заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8505/07.12.2023 г., постановена по ч. гр. дело № 17982/2023г. на РС – П., IV - ти бр. с-в суми, както следва: главница в размер на 1 120, 82 лева (хиляда сто и двадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.02.2020 г.- 15.11.2023 г. за обект, находящ се в град П., ул. „******“ № *** по партида с абонатен № *****, сумата от 149,26 лева (сто четиридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки) – обезщетение за забава за периода 30.04.2020 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2023 г.датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75, 40 лева.

Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като по образуваното по случая частно гр. дело № 17982/2023 г. на ПРС се издала заповед по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника, който не могъл да бъде намерен на адреса и книжата били връчени по реда на чл. 47, ал.

1

5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.

Направено е особено искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника лично на настоящия му адрес от справката НБД Население, отговор в срок не е постъпил, не е посочен и адрес за призоваване, различен от посочения във връченото съобщение. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени отново лично. В изпратеното до същия разпореждане по 131 ГПК, така и в определението за насрочване, които са му редовно връчени лично, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 10.09.2024 г., на което е даден ход на делото, ответникът е бил редовно призован лично. Същият не се е явил, не е изпратен представител на същия, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Още в исковата си молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е подал отговор в срок.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства и от документите по приложеното ч. гр. дело № 9679/2023 г. по описа на ПРС може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25, 40 лева (двадесет и пет лева и четиридесет стотинки) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

2

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 74,60 лева (седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки) - довнесена държавна такса, както и 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

“Шести септември” № 250, представлявано от управителя А. И. Г., чрез пълномощника си юрисконсулт Х. Х. и Л. С. А., ЕГН: **********, от град П., ул. „*****“ № ***, че Л. С. А., ЕГН:

********** дължи на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670 следните суми: главница в размер на 1 120, 82 лева (хиляда сто и двадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.02.2020 г.- 15.11.2023 г. за обект, находящ се в град П., ул. „*******“ № **** по партида с абонатен № *********, сумата от 149, 26 лева (сто четиридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки) – обезщетение за забава за периода 30.04.2020 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, които суми е разпоредено Л. С. А., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670 със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 8505/07.12.2023 г., постановена по ч. гр. дело № 17982/2023г. на РС – Пловдив, IV ти бр. с-в.

ОСЪЖДА Л. С. А., ЕГН: **********, от град П., ул. „*******“ № **** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от управителя А. И. Г., чрез пълномощника си юрисконсулт Х. Х. следните суми: сумата от 25, 40 лева (двадесет и пет лева и четиридесет стотинки) - държавна такса в заповедното производство, 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 74,60 лева (седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки) - довнесена държавна такса в исковото производство и 100 лева ( сто лева) юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 17982/2023г. на РС – Пловдив, IV - ти бр. с-в да се изпрати на РС – П., IV - ти бр. с-в.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

3