Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 837 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1621/2025
Вид
Решение № 837
Подписан
25.06.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Мария Яначкова, Николай Метанов, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 296, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

П. Маринова-Тонева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000501621 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 19 от 5 януари 2025г. по гр. д. № 10238/2024г. Софийски градски съд, ГО, 21 състав е осъдил „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София ЕИК 130345786, седалище и адрес на управление: гр. София район „Красно село“ бул. „Тотлебен“ № 21 да заплати на Г. Г. П., ЕГН **********, адрес: ***, С. Г.

К., ЕГН ********** и Г. П. П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от по 80 000 (осемдесет хиляди) лева на всеки ищец, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на П. Ч. П. на ******** г., причинена от действия на служители на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, ведно със законната лихва върху тези суми от ********г. до окончателното изплащане; осъдил УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД да заплати на Г. Г. П. разноски в размер 3 440 лева, а на адвокат П. К. възнаграждение по чл.38 ал. 2 ЗА в размер на общо 21 150 лева. Делото е разгледано с участието на трети лица помагачи „ЗК Лев инс“ АД гр. София и "ЗД Бул инс" АД гр. София на страната на ответника „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД.

1

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „УМБАЛСМ Н.И. Пирогов“ ЕАД, който е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 10238/2024г. на СГС, ГО, 21 състав. С доводи, че решението е неправилно поради липса на мотиви, неправилна преценка на обхвата на силата на пресъдено нещо като правна последица, възникнала от съдебното решение по приключило производство, процесуални нарушения при анализа на събраните по делото доказателства и на защитните му средства и като резултат нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, иска отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявените искове.

Насрещните страни са оспорили въззивната жалба.

Представителят им по пълномощие е подал частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, иска отмяната му и вместо това присъждане на ДДС върху определеното възнаграждение за правна помощ.

Срещу частната жалба не е подаден отговор.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел в решаващите си мотиви, че с решение № 8729 от 19.12.2019 г. по гр. дело № 15024/2016 г. на СГС безспорно се установява причинната връзка между действията на медицинския екип при провеждането на операцията на 19.07.2012г. и последващото влошаване на здравословното състояние на пострадалата П. Ч. П., което се е изразявало в долна спастична параплегия, анестезия от ниво Д9 - Д10 двустранно, липса на тазово-резервоарен контрол, развитие на декубитални рани, хронична уроинфекция и съпроводеното инвалидизиране 100 % с чужда помощ. Увреденото състояние на пострадалата било непосредствена причина за нейната смърт съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, което обуславя фактическия извод за наличие на причинна връзка между действията на служителите на ответното лечебно заведение и смъртта на пострадалата П., като неправомерността на действията на участниците в медицинския екип, извършил оперативната интервенция, е установена от заключението на комплексната СМЕ по гр. дело № 15024/16г. и мотивите към решението, постановено по това дело. По този начин съдът е формирал извод, че предявените искове за ангажиране отговорността на ответника УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД за неимуществените вреди, настъпили вследствие смъртта на пострадалата, са 2 установени по основание. За да определи размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, съдът е взел предвид, че ищците спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост и тези отношения са били съпроводени и с полагане на непрекъснати грижи за пострадалата П. П. в продължение на общо седем години и десет месеца от нейното изписване от лечебното заведение на 03.08.2012г. до смъртта й на ********г. и справедливият размер на обезщетенията възлиза на по 80 000 лв., в какъвто размер са били предявени и частичните искове.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно по следните съображения :

Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди ведно със законната лихва, предмет на обжалваното решение на първоинстанционния съд.Иска се ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника поради настъпилия на ********г. вредоносен резултат – смъртта на П. Ч. П..

Като основание на исковете ищците са въвели установена със сила на пресъдено нещо непредоставена качествена хирургична помощ на П. Ч. П. като правна последица от решението по гр. д. № 15024/2016г., ГО, 11 състав, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1295/2020г., ГО, 2 състав, недопуснато до касационно обжалване, в производството в което е настъпила смъртта й – на ********г. Посочили са, че при проведената на наследодателката им операция е бил увреден гръбначният мозък чрез интраоперативно нарушаване на кръвоснабдяването поради неправилно избран метод на достъп, от което е настъпила тежка долна пареза двустранно до плегия на десния крак и нарушен тазов резервоарен контрол, вследствие на които тя е била неподвижна, 100 % инвалид с чужда помощ, изцяло зависима от чужда помощ, с постоянни болки и страдания и декубитални рани, на постоянен катетър. В тази връзка поддържат, че настъпилата смърт е пряка последица от проведената хирургична интервенция в ответното лечебно заведение, след която животът й се свел до живот в легло или седнало положение, като ищците – съпругът й и 3 нейните деца, с които отношенията им били изпълнени с обич, уважение и привързаност, взаимна подкрепа и хармония, полагали постоянни грижи за нея, като случилото се с нея сплотило семейството още повече, въпреки това се стигнало до септично състояние и настъпване на смъртта. Тя се отразила крайно негативно върху психическото и здравословното им състояние поради невъзвратимата загуба и им причинила трайни морални страдания.

В защитата си по същество срещу исковете ответникът е релевирал правоизключващо отговорността си възражение, с което е оспорил причинно – следствената връзка между проведената операция, след която пациентката е била изписана с подобрение, и настъпилият летален край. В тази връзка е възразил,че приемът на пациентката с възпалени декубитални рани и с абсцес на кожата, дава основателни съмнения, че близките й не са полагали необходимите грижи за превенция на раните от залежаване или по време на грижите за нея не са предприели своевременни грижи, а и пациентът и близките й са били информирани за състоянието на пациентката и за последващите нужди от рехабилитация и рисковете от липсата на провеждането й; обобщил е, че декубиталните рани не са причинени от лечението в болницата, а от дългото залежаване, което може да бъде и в резултат на останалите извършени операции, като с тези твърдения обосновава и възражение за намаляване на отговорността си. Във въззивната жалба също се оспорва причинно – следствената връзка между действията на лекарите в ответната болница и смъртта на починалата като именно върху недоказаността й се концентрира недоволството срещу обжалвания акт.

Срещу това правоизключващо възражение, с което е мотивиран главният довод за неправилност на обжалваното решение, ответниците по въззивната жалба са противопоставили твърдение, че операцията, проведена при ответника, е довела до тежко обездвижване, причина е за постоянните декубитални рани, довели и до сепсис, както и за уринарната инфекция, получена от увреждане от катетъра, поставен след операцията при ответника заради увредата на гръбначния мозък, и впоследствие е причинила и`` смъртта на увредената.

С влязло в сила на 04.05.2022г. решение по в. гр. д. № 1296/2020г. на САС /вж. чл. 296, т. 3 ГПК/, с което е потвърдено решение № 8729 от 19.12.2019г., постановено по гр. д. № 15024/2016г. на СГС, ГО, 11 състав, „УБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД е осъден по иск, предявен от П. Ч. П., 4 починала в хода на въззивното производство /и чието процесуално положение е преминало върху правоприемниците й по закон – ищци в настоящото производство/, с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 120 000 лв., по предявен като частичен иск от 800 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от настъпило увреждане на здравето, довело до 100 % инвалидност с чужда помощ - тежка долна пареза двустранно до плегия на десен крак, в резултат на които и голяма декубитална рана, както и нарушен тазово-резервоарен контрол, настъпили вследствие противоправното поведение на служители на ответника, изразяващо се в неправилно избран достъп за извършване на хирургична интервенция на 19.07.2012 г., ведно със законната лихва от 19.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата. От мотивите към решението, които не са източник на силата на пресъдено нещо /т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС/, но чрез тях се индивидуализира спорното право, е установено, че след проведената хирургична интервенция е настъпила увреда на гръбначния мозък, при налична преди операцията стеноза на гръбначния канал, като тежката отпадна неврологична симптоматика – двигателна и сетивна и нарушения на тазово – резервоарен контрол са в резултат на увредата на гръбначния мозък.

Псоченото решение е източник на сила на пресъдено нещо относно осъщественото спрямо ищцата в производството непозволено увреждане, предмет на решението, и установеното с пресъдено нещо между страните не подлежи на пререшаване /чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК/, въпреки че ответникът се опитва да постигне такъв резултат с недопустими, като преклудирани от силата на пресъдено нещо, възражения, че след проведената при него операция пациентката е получила едно от честите и възможни усложнения /по-подробно тези недопустими възражения са развити в писмената защита, представена пред СГС/.

От заключението на изслушаната в настоящото производство съдебномедицинска експертиза, е установено и това не е спорно на етапа на въззивното производство, че П. Ч. П. е диагностицирана с дискова болест, с ангажиране на всички отдели на гръбначния стълб през 2005г. Както е установено и посредством влязлото в сила решение, източник на сила на пресъдено нещо, тя е била оперирана по повод на дискова херния на ниво IXX гръдни прешлени през 2012г. в УМБАЛ „Пирогов“ поради стеснение на 5 вертебралния канал и компресия на гръбначния мозък. Следоперативният период е протекъл затегнато с развитие на долна парапареза и поставен постоянен уринарен катетър. В периода до 2015г. са извършени неколкократни интервенции на гръбначния стълб, без да е отчетено значително подобрение по отношение на отпадната неврологична симптоматика, респ. двигателната активност на пациентката. Практически тя е останала на легло въпреки проведената рехабилитация и физиотерапия. Дефинитивното увреждане на гръбначния мозък е предопределило поставянето на постоянен уринарен катетър и принудително залежаване с развитие на декубитуси (пролежни рани). Както катетърът, така и пролежните рани са били предпоставка за чести инфекции. През 2020г. П. П. е постъпила в УМБАЛ-Бургас с клиниколабораторни данни за септично състояние, увреждане на бъбречната функция и флегмонозно възпаление на декубитусите в седалищната област. Въпреки проведеното лечение, е настъпил летален изход на ********г. и въпреки че е не е извършена аутопсия, при наличните данни може да се приеме, че причината за смъртта са възпалителните усложнения, свързани с пролежните рани, като не може да се пренебрегне и ролята на постоянния катетър и развитието на уринарни инфекции. По повод оперативните интервенции е уточнено хронологично, че през 2012г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ е извършена декомпресивна ламинектомия във връзка с дискова херния, стенозираща гръбначния канал с компресия на гръбначния мозък; през 2013г. във ВМА е извършена ламинотомия, фасетектомия и екстирпация на рецидивна дискова херния с компресия на гръбначния мозък на същото ниво; през 2014г. е извършена повторна операция във ВМА-фасетектомия с екстирпация на рецидивна дискова херния на същото ниво; през 2015г. в гр. Брюж, Кралство Белгия е извършена фузия между 9 и 11 гръдни прешлени и цялостна ламинектомия във връзка с калцирана дискова херния на същото ниво с компресия на гръбначния мозък и меломалация. Оперативните интервенции са били извършвани за отбременяване на гръбначния мозък, облекчаване на болковия синдром и подобряване на отпадната неврологична симптоматика.