Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 683 от 24.10.2025, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 4009/2024
Вид
Решение № 683
Подписан
24.10.2025
В сила
19.11.2025
Състав
Петър Никифоров Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Враца, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20241420104009 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Л. И. А., ЕГН **********, против Първа инвестиционна банка АД, *****, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5 908,15 лева по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка 000CC-R-134214/28/12/2017 год. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на сумата от 5 908,15 лева по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка 000CCR134214/28/12/2017 год.

В исковата молба се твърди, че между страните на 28.12.2017 год. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка 000CC-R-134214/28/12/2017 г. Поддържа се, че последното плащане по договора извършено от ищцата е на 03.09.2018 год., поради което същата счита, че вземането по процесния договор е погасено поради изтичане на петгодишната погасителна давност. Алтернативно поддържа, че дори и да се приеме, че последното плащане по договора е извършено в началото на 2019 год., то отново следва да се приеме, че задължението по договора е погасено на същото основание - изтекла погасителна давност.

Ищцата сочи, че на 19.12.2024 год. получила писмено предизвестие от ответника, с което е уведомена, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 26.11.2024 год., с оглед на което 1 и е предоставен седмодневен срок за доброволно заплащане на сума в размер на 5 908,15 лева. Поддържа се, че за процесното вземане от страна на ответника не са предприемани действия за събирането му по съдебен ред, респективно не са извършвани действия по изпълнение, които прекъсват давността, т. е. процесното вземане следва да се счита за погасено по давност. Сочи, че подадената от ответника информация към Централния кредитен регистър към БНБ понижава кредитния рейтинг на ищцата, като свидетелства за лоша кредитна история. Излага твърдение, че това се явява пречка при кандидатстването й за банково финансиране, което обуславя интереса от предявяване на настоящия иск.

Поддържа, че отразяването на информацията относно наличието на задължение в Централния кредитен регистър към БНБ препятства достъпът на ищцата до пазара на стоки и услуги. Сочи се, по-нататък в исковата молба, че съобразно действащите към момента на сключване на процесния договор общи условия датата на падежа не е посочена и не фигурира в договора. Поддържа се становище, че крайната дата, на която вземанията са станали изискуеми е 30.04.2019 год., то на 30.04.2024 год. петгодишната погасителна давност по вземането предмет на процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка 000CC-R-134214/28/12/2017 г. е изтекла. Поддържа се, че поради погасяване на главното вземане поради изтекла погасителна давност, е налице недължимост и на акцесорните вземания по договора на същото основание. Излага се, че договорът не се подновява автоматично, при условие, че е налице неизпълнение от страна на потребителя, като страните са обвързани със срока на валидност на издадената кредитна карта, поради което поддържа становище, че началният момент на течение на погасителна давност е датата на последната транзакция или от датата на падежа, на която е следвало да бъде заплатена минимална вноска, респективно цялата дължима сума по кредита. Сочи се, че погасителната давност е започнала да тече след настъпване на изискуемостта на вземането, а именно в срок от 5 работни дни след датата, на която е следвало да бъде извършено плащането по кредита.

Поддържа се, че действието на издадената кредитна карта е изтекло, а ищцата не е давала съгласие за неговото подновяване. Поддържа се, че като потребител ищцата се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава VI от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за които съдът следи служебно. Сочи че, такава клауза по договора е основанието за начисляване на лихва за надбавка за забава, която противоречи на чл. 33, ал.

1 ЗПК. Претендират се разноски.

С уточняваща молба от 04.04.2025 год., в изпълнение на указанията на съда, на основание чл. 145, ал. 2 ГПК, дадени на ищцата с Определение № 429/28.02.2025 год., а в последствие и с протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 03.04.2025 год., същата е уточнила искането си, с което е сезирала съда, като безпротиворечиво е посочила, че иска да да бъде признато за установено, че не дължи на ответника "Първа инвестиционна банка" АД, сумата обективирана в предизвестие от 26.11.2024 год., в размер на 5 908,15 лева на основание Договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка 000СС-R-134214/28/12/2017 г., поради изтекла погасителна давност.

2

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа се, че по силата на процесния договор, сключен между страните ответника Първа инвестиционна банка АД предоставил на ищцата Л. И. А. правото да ползва кредитен лимит в размер на 1 000,00 лева, с краен срок за погасяване 28.12.2018 год., като предоставения овърдрафт е бил усвояван многократно до пълния размер и поради допуснати просрочия, на основание Раздел III, т. 13.1.1., вр. т. 13.1. от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приложими към процесния договор, Банката е уведомила Кредитополучателя с писмено предизвестие изх. № 10-7713/26.11.2024 год., за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, получено лично ищцата на 09.12.2024 год.

Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба - 17.12.2024 год., вземането по процесния договор възлиза на 3 665,77 лева, както следва: 1 000,00 лева - разрешен размер на кредита; 1 000,00 лева - усвоен размер на кредита; 1 000,00 лева - непогасена главница;

989,76 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2021 год. до 16.12.2024 год. включително, дължима на основание т. 8 от договора, вр. с т. 8.1.1. от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa; 986,45 лева - наказателна лихва за периода от 06.01.2022 год. до 16.12.2024 год. включително, на основание т. 9 от договора, вр. т. 11.1 от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa и сумата от 689,56 лева - наказателна лихва, начислена за периода от 20.12.2021 год. до 16.12.2024 год. включително, дължима на основание т. 9 от договора, вр. т. 11.2. от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. Оспорват се твърденията за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Поддържа, че кредитополучателят може по всяко време да прекрати договора, като отправи писмени предизвестие до Банката, поради което счита, че посочената договорна уговорка не попада в хипотезата на ЗЗП и не е уговорена във вреда на потребителя, нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.

Твърди се, че ищцата не е прекратила процесния договор като за целта е следвало да възстанови ползвания кредитен лимит, с което е продължила да използва предоставените услуги и е изпаднала в просрочие, поради което до настъпване на падежа на договора, съответно до обявяване на неговата предсрочна изискуемост погасителната давност не е започнала да тече. Сочи се, че съгласно т. 2 от процесния договор, ответника е предоставил на ищцата банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1 000,00 лева, с краен срок за ползване и погасяване - 28.12.2018 год., като същият може да бъде продължен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката.

Излага се, че в т. 8, т. 8.1. и т. 9 са договорени дължимите лихви, съответно фиксирана в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-транзакции и 18% за всички останали дебитни салда, промоционална лихва - 0% за първите четири отчетни периода и лихва за просрочие - лихвата по т. 8, увеличена с надбавка от 10 пункта или надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт. Сочи се, че в т. 19.1.1. от 3

Общите условия на Банката приложими към процесния договор е регламентирано, че срокът за ползване на овърдрафта се продължава автоматично за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му с 30-дневно писмено предизвестие. Поддържа се, че съгласно т. 10.1. от Общите условия на Банката приложими към договора титулярът по него се задължава всеки месец да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена с извлечението по картовата сметка, а в т. 10.2. от Общите условия е уредено правото на титуляра да погасява изцяло ползвания кредитен лимит по всяко време на срока на действие на договора, без да дължи такси за това. Сочи че, на следващо място, че в Раздел XIII, т. 13.1. от Общите условия са уредени случаите, в които Банката има право да обяви ползвания кредитен лимит /овърдрафт/ за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до кредитополучателя, на което основание ответника е обявил кредита по процесния договор за изцяло и предсрочно изискуем на 17.12.2024 год.

Поддържа се, че процесният договор по своята правна същност представлява договор за револвиращ кредит, тъй като страните се съгласяват в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателя да разполага с определена сума /кредитен лимит/, в конкретния случай в размер на 1 000,00 лева, която може да ползва многократно и неограничено във времето, в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично.

Излага се твърдение, че при тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно дадената в заем парична сума. Поддържа се, че овърдрафт е вид кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване на салдото по сметката. Сочи се, че при този вид банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата, а връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на държателя на картата и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит.

Твърди се, че обстоятелството, че страните са уговорили задължение на кредитополучателя да плаща минимална месечна погасителна вноска не следва да се приема, че същите представляват месечни погасителни вноски по кредита, а възникването, падежът и размерът на задължението за погасяване нито са определени в договора, нито са определяеми, а зависят изцяло от поведението на кредитополучателя, т.е. не са налице предварително определени и договорени анюитетни вноски. Поддържа се, че възможността на страните по договор за кредит да уговорят връщането на заемната сума на погасителни вноски до пълното погасяване на задължението, не го превръща в такъв за периодични плащания.