Решение № 4055 от 12.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4055 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20241100111769 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск на Р. Т. С., ЕГН ********** и Д. С. С., ЕГН ********** срещу „В. П. И.“ ООД, ЕИК 202955484 на основание чл. 59 от ЗЗД за сума от 60 000 лв., впоследствие изменена на 20 000 евро.

Ищците твърдят, че те, заедно с трето лице – Д. Б., са собственици на 25% от поземлен имот с идентификатор *** в гр. София, район „Триадица“, местност „Манастирски ливади-изток“, ул. Луи Айер с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м с площ от 1141 кв.м, и номер по предходен план №800 от кв. 97.Останалата част е собственост на Столична община.

Със Заповед № РТР 22-РД 56-778/23.08.2022 г. кметът на Район „Триадица“ е учредил право на преминаване на ответното дружество

„В.

П.

И.“ООД, собственик на съседен поземлен имот ***. Целта на заповедта била да се осигури достъп на ответника до собствения му поземлен имот, за да може да строи сграда в него.

С Решение №8975/27.09.2023 г. на ВАС, постановено по дело №3681/2023 г. заповедта била отменена като издадена на грешно правно основание. Ищците Р. С. и Д. С. твърдят, че една година след постановяването на решението на ВАС ползването на тяхната част от имота продължава, като през него минават хора, техника и автомобили. Сочат, че ползването на техния имот представлява получаване на нещо без основание, както и че ответникът В. П. И. се е обогатил без основание за тяхна сметка и следва да им заплати сумата от 20 000 евро представляваща стойност на незаконното ползване на техния имот без основание за периода от датата на издаване заповедта на кмета на район „Триадица“ 23.08.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба 14.10.2024 год.

Претендират разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В. П. И.“ ООД,

ЕИК 202955484 не е депозирал писмен отговор,не е изразил становище по делото.

1

Съдът, като взе предвид твърденията на ищците и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за доброволна делба /л.6-8/ на поземлен имот целия с площ от 5000 кв.м, по скица 4 550 кв.м, представляващ по скица имот с планоснимачни номера 812 /с площ от 2 600 кв.м/ и 813 /целия с площ от 1950 кв.м/ от кв. 97 по плана на гр.

София, местност Манастирски ливади. Договорът е сключен на 14 юли 2025 година между ищците Р. С., Д. С., както и другият собственик на процесния имот Д. С. и още четири лица К.М., Д.М., Д. П. и Ц. П.а. Съгласно т. 1 от договора К.М., Д.М., Д. П.а и Ц. П.а получават в общ дял и стават собственици на новообразуван недвижим имот с планоснимачен номер 802 от квартал 97 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади. Съгласно т. 2 Ищците Р. С., Д.

С., и лицето Д. С. стават собственици на новообразуван недвижим имот с планоснимачен номер 801 от квартал 97 по плана на гр. София, м. Манастирски ливади. Съгласно т. 3 ищците Р. С., Д. С., и лицето Д. С., стават собственици на новообразуван недвижим имот с планоснимачен номер 800 (процесния имот) от квартал 97 по плана на гр. София, м.

Манастирски ливади, като всеки от тях притежава следните квоти (които квоти общо се равняват на 25% от ПИ)– 8/216 ИЧ на Р. С., 23/216 ИЧ на Д. С. и 23/216 ИЧ Д. С.. Описано е също така, че другите 75% от имота принадлежат на Столична община по силата на договор за дарение от 01.09.2021г.

Приложена е и Заповед № РТР 22-РД 56-778/23.08.2022 г., издадена на основание чл.

192 ЗУТ на кмета на СО „Район Триадица“ Д. Б. /л.8-10/ с която кметът е учредил в полза на ответното дружество „В. П. И.“ООД право на преминаване на хора, техника и автомобили през 25% от процесния поземлен имот *** във връзка с “въвеждане в експлоатация на жилищна сграда с гаражи”, собственик на съседен поземлен имот ***. Съгласно т. 2 от Заповедта на ищците е изплатено обезщетение в размер от 9 500 лв. без ДДС съгласно приетата от Комисията по чл. 210 ЗУТ оценка, като те не са оспорили размера на обезщетението по чл. 215, ал. 1 ЗУТ.

Представено е и Решение №8975/27.09.2023 г. на ВАС, постановено по дело №3681/2023г срещу Решение №1365 от 02.03.2023г. на АС-София град, с което е отхвърлена жалба на ищците срещу процесната заповед. ВАС е приел, че решението на АССофия град е постановено в нарушение на закона поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. В диспозитива на решението е описано, че учреденото в полза на ответното дружество „В. П. И.“ ООД право представлява прокарване на временен път по чл. 190 ЗУТ, а не по чл. 192 ЗУТ. Разпоредбите на член 190 и член 192 от ЗУТ уреждат два самостоятелни законни института - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот, които са с различно съдържание, предпоставки и процедура. В решението е описано, че сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от неограничен брой лица, и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и в полза единствено на господстващите имоти. Изискване за прокарване на временен път е господстващия имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план, докато за установяване на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до господстващия имот. В случая съдът е констатирал че правото на преминаване през процесния имот е било разпоредено не само за преминаване на хора, но и преди всичко за установяване на транспортен достъп на техника и автомобили и то през вече изграден участък от предвидената по действащия подробен устройствен план улица.

Наличието на вече изградена улица съгласно одобрената и влязла в сила улична регулация изключвала в процесния случай приложението на член 190 от ЗУТ. Това по същество било разпореден временен път, но въз основа на приложимите за целта предпоставки за установяване на право на преминаване, поради което само на това основание заповедта подлежала на отмяна като незаконосъобразна.

2

Представена е и скица на поземлен имот №15-961469-24.09.2024г. на процесния поземлен имот /л.14/. От нея е видно, че процесният имот има Г-образна форма и обгражда имота на ответника В. П. И. изцяло отгоре и отляво.

По делото е допусната съдебно-оценителска експертиза от инж. Е. Ц. Т. /л. 91-95/.

Основна задача на в.л е да даде оценка на правото на ползване/ обезщетението на процесния недвижим имот, базирайки се на пазарния наем за квартала, в който имотът се намира, за периода от 23 август 2022 г. (датата на издаване на заповедта на кмета на район „Триадица“) до деня на изготвяне на експертизата заедно със законната лихва върху тази сума. В.л констатира, че процесният парцел почти изцяло е усвоен към вертикалната план сградния комплекс на ответника. Ползва се като улица за преминаване и достъп до сградите. Улицата е асфалтирана, направени са тротоари към сградите на ответника и подпорна стена от юг към съседния парцел. Вещото лице приема, че обезщетението следва да бъде определено както бъде приравнена цената на признатото право на преминаване към наемането на площта за ползване за неопределен срок. За определяне на стойността на наема в.л е използвало сравнителния метод/ метода на пазарните аналози. Тоест сравнен е активът с идентични или сходни активи, за които има налична ценова информация. В.л е приело, че за 25% от процесния УПИ (частта, която принадлежи на ищците и третото лице Д. Б.) цената на месечният наем, изчислена съгласно сравнителния метод се равнява на 342 евро, тоест за периода от издаване на заповедта до изготвяне на експертизата (15.04.2026 г.) се равнява на 14 980 евро. В.л уточнява в съдебно заседание че парцелът на ищците е П-образен и изцяло приобщен към инфраструктурата на сградите на ответника. Поради тази причина вещото лице приема, че следва да бъде изчислена наемна цена, а не право на преминаване - тъй като ответникът всъщност ползва целия парцел, като до сградата му няма друг достъп.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 59 ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване се изразява в: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищците при условията на пълно и главно доказване на обедняването им до стойността на неплатената сума за използването на имота им през процесния период, обогатяването на ответника чрез неплащането на тази сума, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че имотът е ползван от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни. Съдебната практика приема, аналогично на настоящата хипотеза, че когато едно лице ползва чужд имот, той лишава собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице и да извлича доходи от него /Решение №24/01.06.2016 по гр. д. №2968/2015 на ВКС/.

Макар първоначално ответното дружество да е използвало имота на валидно правно основание – процесната заповед на кмета на район „Триадица“, тя в последствие е била 3 отменена, като следва да бъде разгледано действието на отмяната във времето. В своето решение ВАС е констатирал, че заповедта незаконосъобразна като постановена на грешно правно основание (чл. 192 ЗУТ, а не чл. 190) при неспазване на предвидените в закона предпоставки. В теорията се приема, че отмяната на административните актове ликвидира предизвиканите отношения за в бъдеще (ex nunc) или за минало време, с обратно действие (ex tunc) зависимост от основанията за отмяна. Когато бъде отменен един редовен законосъобразен акт на администрацията, ликвидирането на правните последици се извършва за в бъдеще. И обратно, когато се отмени незаконосъобразен акт, каквато е процесната заповед, прекратяването на правните последици се извършва с обратна сила.

Предвид гореизложеното, ответното дружество В. П. И. ООД е ползвало имота на ищците (който е 25% от процесния имот в съсобственост с лицето Д. Б., останалите 75% видно от приложения договор за делба принадлежат на Столична община) без да има валидно правно основание за това. Налице са всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване. При това положение ищците следва да бъдат обезщетени за обедняването до размера на обогатяването на ответника, като обезщетението следва да бъде определено с оглед на обема и продължителността на ползването на имота без основание /Решение № 251 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 366/2009 г. на ВКС/.

От приложените по делото доказателства е видно, че ответното дружество В.

П. И. ООД е ползвало имота на ищците в пълен обем, тъй като през него са преминавали хора, техника и автомобили, бил е приобщен към сградният комплекс на ответника, асфалтиран е и е предназначен за единственият възможен достъп до сградите на ответника. Поради тази причина настоящият съдебен състав приема, че действително дължимото обезщетение следва да бъде приравнено на наемната цена на имота. Следва обаче да бъде взет предвид фактът, че при издаване на незаконосъобразната заповед на ищците е заплатено обезщетение в размер от 9 500 лв., която сума е справедливо и следва да бъде извадена от общия размер на определеното и дължимо обезщетение.