Решение № 13790 от 12.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13790 гр. *************, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110104281 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от ************* срещу В. В. п. и Р. В. п., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ************* извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане за топлоснабден имот с абонатен номер ************* – *************. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. С оглед изложеното, претендира съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че всеки един от ответниците му дължи по ½ от следните суми: 2 162,53 лв. – главница за неплатена цена за доставена топлинна енергия в имот с абонатен № 172882 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 332,35 лв. – лихва за периода 15.09.2020 г. до 07.06.2022 г., а за дялово разпределение сума в размер на 20,87 лв. – главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2021 г., както и сума в размер на 7,50 лв. – лихва за периода от 03.03.2020 г. до 31.08.2021 г. върху платена главница за периода от 05.2019 г. до месец юли, 2020 г., включваща и лихва за периода от 01.10.2020 г. до 07.06.2022 г. върху главница за периода м. август, 2020 г. до месец април 2021 г, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението до 1 окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявените искове по основание.

Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорват размера на претендираните суми. Не твърдят да са извършвали плащания за тяхното погасяване.

Направено е искане предявените искова да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Третото лице помагач на страната на ищеца - ************* заявява, че дяловото разпределение за процесните период и имот е извършвано в съответствие със законоустановените изисквания и представя документи за осъществено дялово разпределение.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия и цена на извършена услуга „дялово разпределение”:

За основателността на обсъжданите искови претенции в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена, 4) осъществяване на услугата „дялово разпределение” за процесните период и имот и цена на същата. В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните възражения в депозирания писмен отговор.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковата претенция е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените 2 сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод ползването в процесния период на процесния имот се установява от част от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за дарение на процесния имот № 47, том 1, рег. № 64/1999 г. /л. 29 и сл./, по силата на който ************* П.а е придобила собствеността върху същия, в качеството на надарен, удостоверение за идентичност на адреси от Столична Община от 17.07.2012 г.

/л. 31/, удостоверение за наследници № 1236/16.03.2017 г. на ************* П.а – майка на ответниците /л. 26/. От посочените документи съдът приема за установено, че ответниците са съсобственици на процесния имот при квоти в съсобствеността – по ½ за всеки, като са придобили същия въз основа на наследствено правоприемство от своята майка м. П.а – починала на 09.03.2017 г., която го е придобила по силата на обективираната в горепосочения нотариален акт сделка - дарение.

В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия, за процесните период и имот.

Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и размера на неплатените суми за главница не са спорни по делото. С оглед становището на ответниците в депозирания писмен отговор, с определение от 24.02.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: за процесните период и имот в топлоснабдения имот с абонатен № ************* е доставена топлинна енергия на цена в посочения в исковата молба размер, като размерът на претендираната от ищеца законна лихва за забава е правилно изчислен за описаните в нея периоди, включително цената на извършената за имота услуга „дялово разпределение“ е в размер на претендирания. По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираните от ищеца суми.

3

Предвид изложеното, предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.

79, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и размер.

По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от вземанията за главницата за неплатена цена за доставена в имота топлинна енергия и услга „дялово разпредение“:

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В случая за процесния период са приложими Oбщите условия, в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, задълженията за плащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това /45 дни след това/.

Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.

111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.

Следователно, в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.06.2022 г. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимостта на специалната 3-годишна давност, в случая се обуславя извода, че претендираните вземания не са непогасени по давност са тези, тъй като тяхната иизискуемост е настъпила след 27.06.2019 г. /изискуемостта на вземането за месец май, 2019 г. е настъпила през месец юли, 2019 г./.

В обобщение, предвид изложеното, исковата претенция за главница за неплатена топлинна енергия следва да бъде уважена срещу ответниците в пълен размер.