Решение № 1279 от 29.10.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1610/2025
- Вид
- Решение № 1279
- Подписан
- 29.10.2025
- В сила
- 02.03.2026
- Състав
- Христо Милков Минев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.142 ал.6 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1279 гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110201610 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „БОДУ” ООД против наказателно постановление №032500052/20.03.2025г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, с което на „БОДУ” ООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1900.00лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му. В съдебно заседание редовно призован не се представлява от управляващ или проц. представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата. Изразено е становище, че следва да се потвърди оспорваното НП, като правилно и законосъобразно. Формулирано е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда със седалище Варна по работни места в обект – офис, на „БОДУ“ООД, находящ се в гр.Варна, бул.“Сливница“ №135А е бил представен график за 1 работа на екипи –автопатрули за м.Януари 2025г., изготвен от А.О.М. назначен на работа в дружеството като „Организатер охрана“. В дадените от същия обяснения е декларирано обстоятелството, че смяна „24“ от графика е била с начален час 07.00часа и продължителност до 07.00часа на саледващия ден/или с обща продължителност 24 часа/. Декларирал е също, че заложените работни смени в графика отговарят на реално отработените смени от служителите през м.януари 2025г.
От представения график за м.януари, заверен с печат на дружеството се установява, че работодателят е допуснал на 28.01.2025г. полагане на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време повече от 12 часа от лицето В.Г.Б. с описан ЕГН в АУАН и НП, на длъжност „Охранител“, като е полагал труд в работна смяна с продължителност 24часа.
Правилно е прието, че нарушението е извършено на 28.01.2025г. на територията на общ.Варна.
За така констатираното нарушение е съставен АУАН № 032500052/12.02.2025г. В акта е описана изложената по-горе фактическа обстановка и е квалифицирано нарушението като такова по чл.142 ал.6 от КТ.
Срещу АУАН в срок е било подадено възражение.
АНО въз основа на констатациите в АУАН издал процесното НП №032500052/20.03.2025г.
АНО е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и е наложил наказание – имуществена санкция в размер на 1900.00лева на процесното дружество в качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Р. П., показания на която съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Свидетелката установява, че проверката в офиса на дружеството „БОДУ“ ООД в гр.Варна е била извършена по повод няколко подадени сигнала до ДИТ Варна от бивш служител на дружеството.
Фактите установени от св. П. за допуснатото нарушение са описани в протокола за извършената проверка, като за всяко от констатираните нарушения – общо 6 на брой са били дадени и съответните предписания.
При проверка на съставения акт за установяване на административно 2 нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН: Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно АНО е наложил наказание на жалбоподателя като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. В тази връзка съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен начин от представените писмени доказателства – график на работните смени за м.януари, подписан от служител на дружеството и подпечатан с печата на дружеството. Декларация на лицето изготвило графика, в която се установява и факта, че същия график е бил спазен и лицето В.Г.Б. е полагал труд в работна смяна от 24 часа.
В случая е налице яснота в словесното описание на вмененото деяние – допускане полагането на труд в работна смяна от 24 часа на работник в „БОДУ“ ООД назначен на длъжност „Охранител“. В този смисъл не е налице неправилна квалификация на процесното деяние. Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали достатъчно безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки фактите, както от представения гррафик на работните смени – надлежно заверен с подпис и печат, така и от декларираните от съставителя на графика факти, че същия е бил спазван, така както е изготвен. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация, както и правилно е определено административнонаказателно отговорното лице. Възражението на жалбоподателя, че графика за работа не е бил представен от работодателя, а от А.М., съдът намира за неоснователно. На първо място, о делото не се спори, че именно А.М. е лицето, на което е било възложено изгетвянето на графици за разпределение на работните смени. Същия е служител в процесното дружество и е представил, както се посочи и по-горе, надлежно заверен с 3 печат на дружеството работодател график за работа за м.януари.
Доказателства, че дружеството работодател е имало друг график за м.януари не са представени по делото от въззивника.
Съдът намира, че е следвало жалбоподателя да организира работата в обекта си съобразно разпоредбите на КТ и съответните наредби. Причини за неизпълнение на това му задължение са ирелевантни.
Съдът извърши преценка и намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно е определен размера на наложената имуществена санкция в размер на 1900.00 лева.
Искания за разноски са направени от въззиваемата страна, като с оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна ДИТ гр.Варна е направила разноски – поискала е ю.к. възнаграждение. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, като съобрази, че по делото са проведени две съдебни заседания, в което е участвал процесуален представител на Д „ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80.00лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№03-2500052/
20.03.2025г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „БОДУ” ООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1900.00лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „БОДУ” ЕООД с ЕИК 130068321 да заплати на Дирекция 4
„Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80.00лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, чрешението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5