Решение № 1271 от 15.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Русе, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520100449 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Е. Т., ЕГН **********, чрез адв. П. Н. - ВАК против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Цариградско шосе" 115 Е, ет.5 установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който съдът да приеме за установено по отношение на ищеца, че не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1520,87 лв., представляваща начислена неустойка по чл.18, във връзка с чл.6 от Договор за потребителски кредит №************* от 07.02.2024г., поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1 от 33Д и поради противоречие с чл. 19, ал.5 вр. ал.4 от ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба са предявени насрещни осъдителни искове от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 против Д. Е. Т., ЕГН ********** с правно основание чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 651,00 лв. - главница, дължима по Договор за кредит № ************* от 07.02.2024 г. сключен между страните, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 26.03.2025 г., до окончателното заплащане на задължението, в условията на евентуалност, ако съдът приеме иск по чл.55 от ЗЗД.

1

Ищецът твърди, че на 07.02.2024 г. сключил договор за потребителски кредит № ************* с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, по силата на който ответника му е предоставил в заем сумата от 2300 лева, ищецът се задължил да върне заема при следните условия: на 6 месечни вноски, както следва: 1 вноска от 95,83 лева и 5 вноски по 519,06 лева, фиксиран лихвен процент по кредита от 50%, годишен процент на разходите от 62,87%, при общ размер на заема – главница и лихва – 2 691,13 лева. В чл.6 от договора страните договорили кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които трябва да отговарят на конкретно посочени в договора условия. Твърди, че съгласно чл. 18 от договора, ако не се предоставело уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 1 520,87 лева. Заявява, че въпреки формално предоставения двудневен срок от сключване на процесния договор за осигуряване на обезпечение, още със сключването на договора ответникът начислил неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план (чл.3, ал.3 от Договора). Заявява, че единствената цел на тази неустойка била да породи допълнително парично задължение за ищеца. Счита, че така определената неустойка представлявала скрита лихва и следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а невключването й заобикаляло изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я правела недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. Също така излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от 33Д, тъй като противоречала на добрите нрави и нарушавала основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

На следващо място, заявява, че неустоечната клауза била нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Смята, че неустоечната клауза била формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

2

19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Налице било и значителна нееквивалентност на насрещните престации, с оглед размер на неустойката и главницата по кредита. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Договорът за потребителски кредит също така противоречал на добрите нрави, предвид размера на уговорения лихвен процент. Заявява, че посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит било необходимо, защото давало на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволявала да прецени икономическите последици от сключване на договора. В процесния договор кредиторът бил посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да била разписана ясна методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Не било ясно посочената годишна фиксирана лихва как точно участвала в него. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. На следващо място, ако към ГПР се прибавело и процентното съотношение на дължимата неустойка, ГПР щял да надхвърли максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поради това било нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което водело до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор съобразно чл. 22 ЗПК.

В процесния договор за кредит на ищеца била предоставена в заем сума от 2300 лева, при уговорен ФЛП в размер на 50 %. Към датата на сключване на договора за кредит липсвали императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касаело за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, максималният размер на лихвата е ограничен. В съдебната практика трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.

Уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 50% годишно била повече от 3, 84 пъти по-висок от размера на законната лихва.

Счита, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явявала нищожна.

Поради това, че нищожните уговорки не произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по договора.

3

Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба като неоснователна. Заявява, че неоснователни били претенциите на ищеца за недължимост на сумите за неустойка поради нищожност на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите нрави, заобикалящи изискванията на чл.19, ал.4, нарушаващи договорното равноправие между страните и чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

Не била налице недействителност на процесния договор по смисъла на ЗПК. При сключване на договора били спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Клаузата за неустойка не заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият. В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Неустойката била уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя била разсрочена на вноски, които можело да изплати на всеки падеж. Изрично било посочено, че неустойката не се включва в ГПР. В погасителния план ясно и точно били посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.

По отношение на фиксирания лихвен процент заявява, че за същия ищеца е имал предварителна информация. Отделно, размерът му не противоречал на добрите нрави.

Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за 4 неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Освен това кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, за което е получил информация още със Стандартния европейски формуляр. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права.

В случая ищецът не се е възползвал от нито едно от договорно и законоустановено свое право. Ставало ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно било, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Не била налице и твърдяната неравноправност по ЗЗП. В случая не била налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

В самия договор били посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката били фиксирани и ясно описани в договора, така че м нямало нужда от допълнително тълкуване на клаузите.

5

Стойността на неустойката била посочена в общ конкретен размер чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи били точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора. Така кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително – да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Предвид това е изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП.

Заявява, че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че в периода 2023 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо три договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.