Решение № 184 от 14.09.2021, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 500/2021
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 14.09.2021
- В сила
- 17.12.2021
- Състав
- Милена Асенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.415 ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Горна Оряховица , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Милена Ас. Карагьозова при участието на секретаря Мария Ат. Първанова като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно наказателно дело № 20214120200500 по описа за 2021 година Производство по реда на чл.59 от ЗАНН.
Жалбоподателят „ПТП” със седалище гр.Горна Оряховица, представлявано от директор Д. Н. Б., обжалва наказателно постановление /НП/ № 18-001565 от 06.04.2021 г. на директора на Дирекция „****“/ДИТ/Русе /л.10 от делото/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока.
Въззиваемата страна заема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди, събраните по делото доказателства и основанията изложени в жалбата, приема за установено следното:
За периода 16.12.2019г.-28.01.20г. Г. Г. и И.Иванова-гл.инспектори в ДИТ Русе, извършили проверка, за което бил съставен приложения на л.15 от делото протокол за извършена проверка с дата 28.01.20г. Издадено било предписание със следното съдържание: “Работодателят да осигури на всички работници и служители необходимото работно облекло/ в случай, че 1 е изтекъл срокът на износването му/, съгласно изискването на чл.6 ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло/ДВ бр.9/2011г./“.
Предписанието, обективирано в цитирания протокол, е с дата на връчване на 28.01.20г. Получено е от лице с имена Розалия Веселинова Савоваст.експерт. Като срок на предписанието е записана датата 16.03.2020г./л.15/.
Свидетелят Р. посочва в съдебно заседание, че през месец ноември 2020г. е подаден сигнал от работник, по повод на което той извършил последваща проверка. На 22.01.21г. е съставен от св.Р. акт за установяване на административно нарушение № 18-001565/АУАН- л.12 от делото/, послужил за издаване на обжалваното наказателно постановление/л.10/. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите П./СЗ 01.09.21г.-л.96/ и Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване/наказателното постановление е връчено на 12.04.21г.-изв. за доставяне- л.35 , а жалбата против същото е регистрирана като получена на на 16.04.21г-л.4 от делото/.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В административноказателното производство при съставянето на акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и издаването на наказателното постановление/НП/ са допуснати нарушения на разпоредбите н а чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН . Актът за установяване на административно нарушение има обвинителна функция и трябва да съдържа всички съществени характеристники на извършеното нарушение. В противен случай той загубва тази си функция и не е годен да установи нарушението.
Както в акта, така и в наказателното постановление, нарушението е описано като неизпълнение на задължително предписание в определения от проверяващия орган срок, като е цитирано и какво предписание е било дадено при предходна проверка. Видно от съдържанието на акта и на наказателното постановление, описанието на вмененото нарушение (неизпълнение на предписание), е много общо и неконкретизирано. Както в тях, така и в 2 съставените протоколи за извършени проверки от контролния орган не са посочени броя и длъжностите на работниците и/или служителите, които имат право на безплатно работно и/или униформено облекло и на които следва да им бъде предоставено такова, респ. не им е предоставено. Предписанията на контролните органи по спазване на трудовото законодателство следва да бъдат конкретни, за да станат задължителни за спазване от техния адресат, което в случая не е налице.
Даденото предписание, посочено като неизпълнено, възпроизвежда норма от подзаконовия нормативен акт, цитиран в НП. Липсва всякаква конкретика. Издадено е следното предписание: “Работодателят да осигури на всички работници и служители необходимото работно облекло/в случай, че е изтекъл срокът на износването му/, съгласно изискването на чл.6 ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло/ДВ бр.9/2011г./“.
Така записано, изобщо не е ясно изтекъл ли е срок на износване/вр.чл.9 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло /, кога е изтекъл и по отношение на кого, за какво облекло става дума/примерно сезонност или др./, както и по отношение на кои работници и служители, като се има предвид, че срокът за износване на работното облекло започва да тече от деня на предоставянето му на работника. В обстоятелствената част на протокола за проверка/л.15/ се цитират облекла на конкретни служители, а даденото предписание е съотносимо според текста му към „всички работници и служители“, които следва да се осигурят с работно облекло. Доколкото по реда на чл.415 ал.1 КТ, посочена в НП като санкционна разпоредба, послужила като основание за налагане на санкцията, е предвидено че такава се налага по отношение на лице, което не изпълни принудителна административна мярка/ПАМ/, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство , съдът дължи произнасяне по въпроса налично ли е такова неизпълнение на ПАМ. Това произнасяне от своя страна зависи от неговата конкретност/яснота/, която липсва. Посоченото обосновава извод, че оспореното
НП не може да послужи за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на санкционираното лице и следва да бъде отменено.
Липсва претенция за присъждането на разноски.
3
Водим от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001565 от 06.04.2021 г. на директора на Дирекция „****“-Русе, издадено въз основа на АУАН № 18001565 от 22.01.21г., с което на „ПТП” със седалище гр.Горна Оряховица, представлявано от директор Д. Н. Б. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд- В.Търново в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4