Решение № 22 от 24.02.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Асеновград, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200548 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 24-0239-000924/31.07.2019 г. на Началника на РУ – Асеновград, Петър К.ов Бабугеров на В. Б. Г., ЕГН:********** от *** са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл. 179 ал.2, вр. с ал. 1 т.5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП,

2. На основание чл. 179 ал.2, вр. с ал. 1 т.5 предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 42 ал. 2 т.1 от ЗДвП и

3. На основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.

Недоволен от горното постановление е останал В. Г. и е депозирал жалба срещу него пред РС – Асеновград в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. П. се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, като се отрича извършването на нарушенията и се навеждат твърдения за допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила,както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълна му отмяна.

Ответната страна Началникът на РУ– Асеновград, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, като моли за потвърждаване на наказателното постановление, като обосновано, 1 законосъобразно и правилно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 24.07.2024 г. е било констатирано, че на 13.07.2024 г. в 14,53 часа в Община Асеновград на път Сливен- Нова Загора – Стара Загора –Чирпан – Поповица, жалбоподателят В. Г. е управлявал МПС, /което не е индивидуализирано в акта по вид, марка, модел и рег.номер/, като при наличие на хоризонтална маркировка М1 – надлъжно разположена, непрекъсната единична маркировка предприема маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Шаран“, като по време на изпреварването не осигурява достатъчно странично разстояние и при опит да се прибере в лентата пред лекия автомобил „Фолксваген Шаран“, го блъска в предна лява странична част, като реализира ПТП с материални щети. След което същият е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми съответните служби за контрол на МВР. За инцидента по жалба на водача на лекия автомобил Фолксваген Шаран, /който не е индивидуализиран в АУАН и в преписката/ били сигнализирани органите на РУ-Асеновград, които обаче не посетили местопроизшествието.

Нарушенията били констатирани по твърденията на водача на втория автомобил и на базата на предоставен от него запис от видео-регистратор на управлявания от него автомобил, както и от записите от Общински камери, които се намирали в района на произшествието. За констатираните нарушения на 24.07.2024 г. бил съставен АУАН срещу жалбоподателя В. Г. в негово отсъствие. АУАН му бил връчен впоследствие на 31.07.2024 г., но същият отказал да го подпише, като в бланката на акта отразил писмено възражение, че не е извършил това нарушение и че не е виновен. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение, в което са наведени спорни обстоятелства и е поискано тяхното разследване. Възражението не било уважено от АНО и въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на водача Г. за описаните нарушения са наложени горепосочените административни наказания.

След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, както и в съдебно заседание, съдът провери законосъобразността на обжалваното НП, при което намери, че в процедурата по издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и извършването на нарушенията не е установено по несъмнен начин.

На първо място АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя в нарушение на императивното изискване на чл. 40 ал.1 от ЗАНН и без да са изпълнени условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, даващи възможност да се състави АУАН в негово отсъствие. Съгласно посочената разпоредба АУАН в отсъствие на нарушителя може да се състави само когато той е известен и след надлежна покана не се яви за съставянето на акта. В конкретния случай по преписката не 2 са приложени никакви доказателства, че същият е бил уведомен или поканен за съставянето на АУАН, а в тежест на АНО е да удостовери всички обстоятелства свързани със законността на процедурата. Горното съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като нарушава правото на жалбоподателя да участва в административно наказателния процес още при образуването му със съставянето на АУАН , както и да прави възражения и да навежда спорни обстоятелства. Тъй като правилото е императивно, нарушаването му опорочава цялата административно-наказателна процедура и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото НП.

На второ място пак в аспекта на процесуалните нарушения са налице няколко порока в задължителното съдържание на АУАН, които са следните: Не е индивидуализиран и дори по никакъв начин не е посочен автомобилът, който е управлявал жалбоподателя, и с който се твърди, че е извършено нарушението. Тъй като това обстоятелство е част от обективния състав на нарушението, непосочването му нарушава изискването за задължително съдържание на АУАН, тъй като в него на практика липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено – задължителен реквизит по чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН. Освен това в АУАН е налице поправка, касаеща часа на извършване на нарушенията, която не е подписана от всички лица, които са подписали АУАН включително и от нарушителя, което е проявление на предходното процесуално нарушение, а именно,че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя. На следващо място е налице несъответствие при посочването на часа и мястото на извършване на нарушението между АУАН и НП – задължителни реквизити съответно по чл.

42 ал.1 т.3 от ЗАНН и по чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН, като в НП е посочено, че нарушението е извършено в 13.53 ч., т.е. не е взета предвид поправката в АУАН, както и НП е посочено , че е извършено на път втори клас № 66, без да се посочи точния участък от пътя и километричното отстояние, където това се е случило, което е напълно различно от записаното в АУАН до степен,че да не може да се направи извод за идентичност на мястото на извършване на нарушението между посоченото в АУАН и НП. Тези пороци се отнасят до задължителните реквизити както на АУАН, така и на НП и те в съвкупност водят до извод за непълно и неточно описание на нарушенията, което нарушава правото на защита на нарушителя, тъй като се явява пречка същият да разбере всички фактически параметри на вменените му във вина нарушения, поради което и е отделно основание за отмяна на атакуваното НП.

На трето място съдът намира, че не е установен по несъмнен начин фактът на извършване на всяко от нарушенията. Видно от показанията на актосъставителя К. С. и на свидетелите по АУАН – Б. К. и К. Ж. на практика всички нарушения са били констатирани на базата на записи от видеорегистратор на лекия автомобил управляван от оплакалото се лице, което не е индивидуализирано по преписката, както и от данните от автоматично записващи общински камери в района на произшествието. По преписката обаче не са приложени като веществени доказателства посочените записи,за да може да се прецени тяхната относимост и допустимост към процесното нарушение, както и тяхната действителна информативност по отношение на фактите от предмета на доказване в настоящото производство. Въпреки, че с 3 разпореждане на съда е изискано от АНО да окомплектова и изпрати цялата преписка съгласно изискването на чл.60 ал.2 от ЗАНН и в съпроводителното писмо е посочено, че същата се изпраща в цялост, такива доказателства не са налични по нея, нито са налични обяснения на лица участвали в проверката.

Не е проведено и разследване на спорните обстоятелства съгласно чл. 52 ал.4 от ЗАНН въпреки, че такива са били наведени с възражение от нарушителя и обективно са били налице неизяснени моменти. Самият жалбоподател Г. отрича авторството и вината си в извършването на нарушенията, като твърди, че на местопроизшествието не е имало изобщо хоризонтална непрекъсната линия, както и че изобщо не е имало контакт между автомобилите и респективно ПТП, което същият е напуснал без да уведоми службите за контрол на МВР. При тази доказателствена наличност съдът намира, че не са установени по несъмнен начин всички елементи от съставите на нарушенията, така че да се направи несъмнен извод за авторството и вината на жалбоподателя в извършването им. Нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.”В” предл.1 от ЗДвП въвежда задължение само за водач, който е участник в пътнотранспортно произшествие и то имплицитно се включва като елемент от състава на нарушението. Освен това, описанието на третото нарушение, отразено в атакуваното НП гласи, че водачът при наличието на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска без да уведоми контролните органи. Задължението за уведомяване на контролните органи възниква за участника в ПТП при две отделни хипотези, уредени съответно в чл. 123 ал.1 т. 2 б. „А” от ЗДвП - /когато от произшествието са пострадали хора и в чл. 123 ал.1 т.3 б. „Б” и б. „В” от ЗДвП -/когато са причинени имуществени щети/. В случая в НП е посочена втората цифрова квалификация, т.е. би трябвало да са причинени имуществени вреди. Те обаче по никакъв начин не са установени в хода на проверката, нито са посочени при описанието на нарушението, поради което не е установено по несъмнен начин, че такива вреди изобщо са настъпили и по кои обекти. Въпреки, че в АУАН е посочено, че е съставен Протокол за ПТП, където са описани имуществените щети, такъв не е приложен и не фигурира към преписката, макар че е изискано окомплектоването и от съда. При това положение, следва да се приеме, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, защото не са доказани всички елементи от неговия обективен състав. На първо място не се установява изобщо факта на възникналото ПТП , като в тази насока са единствено показанията на актосъставителя С., който от записа от видеорегистратора забелязал, че е имало контакт между автомобилите. Другите двама свидетели –полицейски служители обаче, заявяват че не са забелязали контакт между автомобилите и не са сигурни в това обстоятелство. В хода проверката не е извършен оглед на автомобилите и съпоставянето им с оглед откриване на съответни следи съобразно описания механизъм на сблъсъка и не са приложени никакви доказателства за наличието на такива следи и материални щети, както и не е посещавано местопроизшествието с цел изясняване на всички относими факти. Не са приложени и обяснения от другия участник в инцидента, нито същият е индивидуализиран по някакъв начин. Не са приложени и видеозаписи за проверка на факта на нарушенията.

В тежест на АНО е да докаже всички факти от съставите на нарушенията, както и авторството и вината на нарушителя. Действително нормата на чл. 189 ал.2 от ЗДВП по изключение въвежда презумптивна доказателствена сила по 4 отношение на редовно съставените АУАН, но с оглед изложените по–горе съображения за съставянето на процесния АУАН в отсъствието на нарушителя, същият не е редовно съставен, като към преписката липсват изобщо доказателствените първоизточници от които са изведени данните, които са отразени в акта. При тази доказателствена ситуация ,съдът намира, че извършването на всяко от нарушенията не е установено по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.53 ал.1 от ЗАНН, което води до незаканосъобразност на НП и налага неговата отмяна.