Решение № 2693 от 25.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2693 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501149 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.08.2021 г. по гр. д. № 1248/2020 г. на Софийски районен съд, 82 състав е отхвърлен предявения от П. Д. Д. срещу А. Г. В. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне съществуващата в ПИ с идентификатор № *** незаконна ограда.

Решението е обжалвано от ищеца П. Д. Д. като неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения иск. Сочи се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид издадените от Столична община предписания за премахване на процесната ограда и протоколи, които констатират, че оградата не е премахната. Не били отчетени и липсата на издадени разрешения на строежа и наличието на панти за врата, установени категорично от заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, както и извода на вещото лице, че монтирането на вратата ще ограничи достъпа до външните стени на притежавания от ищеца имот. Не било съобразено също и обстоятелството, че по жалба на ищеца за ограничаване на достъпа до външните страни на апартамента е бил определен срок за премахване на оградата като незаконна и ограничаваща достъпа му до имота, както и че оградата не е ажурна, и многобройните жалби по прокуратурата във връзка с нарушеното му право на собственост.

1

Излага се възражение срещу извода на съда, че процесната ограда не възпрепятства достъпа на ищеца до имота. Твърди се, че към момента на подаване на жалбата оградата била възстановена, вратата била монтирана и заключена, с което ответникът е ограничил достъпа на ищеца до имота. Поради продължаващите незаконосъобразни действия от страна на ответника, ищецът продължавал да търпи финансови щети и битови неудобства, тъй като това го поставяло в невъзможност да отстрани течовете и проникващата през външните стени влага, като завърши полагането на хидроизолация и мазилка. Жалбоподателят счита, че са налице всички законово предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 109 от ЗС Въззиваемата страна А. Г. В. оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 1248/2020 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на П. Д. Д., в която същият твърди, че е собственик на първия етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя, ул. ****, в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на града, а ответницата А. Г. В. е собственик на втория етаж от тази сграда. Ищецът твърди, че ответницата е изградила без негово знание ограда в поземления имот, която ограничава достъпа му до външните стени на собственото му жилище и възпрепятства достъпа до прозорците му по цялата южна фасада. За ищеца било невъзможно да извършва ремонт на стените и прозорците, както и да ги ползва по предназначение. Ищецът отправил жалба до компетентните органи и в резултат на извършени проверки било установено, че процесната ограда е незаконна, като с писмо от 03.07.2018 г. било разпоредено на ответницата да премахне незаконния си строеж.

Ответницата не предприела действия по премахване на оградата, която продължавала да съществува и до момента. Ищецът сочи, че извършването на строежа без разрешение води до невъзможност той да ползва имота си по предназначение и да упражнява правото си на собственост върху него. Въз основа на тези твърдения е отправено искане за осъждане на ответницата да премахне съществуващата в поземлeния имот с идентификатор № *** незаконна ограда, ограничаваща правото му на ползване на собственото му жилище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва, че ищецът е собственик на първия етаж от триетажната жилищна сграда.

Твърди се, че ищецът не притежава никакви части от поземления имот с идентификатор № ***, в който се намира тази жилищна сграда, а този имот е собственост на ответницата и трети лица. Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че нямал достъп до външните стени на жилището си. Твърди, че е осигурен достъп на ищеца до жилището му и никога този достъп не е бил ограничаван от нея. Твърди, че преди време в поземления имот е била поставена лека ажурна ограда от мрежа с дължина няколко метра, представляваща декоративен елемент, за която не се изисква строително разрешение, и тя с нищо не пречи и не ограничава правото на собственост на ищеца. Сочи се, че жалбите на ищеца до СО - р-н Банкя били израз на желанието му да ползва и да се разпорежда с чужд имот, твърдейки, че оградата му пречи на достъпа до жилището му с цел неговото саниране, както и че при 2 проверките си общинските органи са констатирали, че жилището му е било санирано.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищецът е собственик на първи етаж от жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находяща се в ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Банкя.

Този имот е придобит от ищеца чрез продажба, извършена с нотариален акт № 123, т. І, дело № 101/2012 г. на нотариус М. К.. Видно от нотариалния акт, предмет на продажбата е самостоятелния обект в сградата /първи жилищен етаж/, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с иденификатор ***. Не е спорно също, че вторият етаж от сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, е собственост на ответницата. Поземленият имот с идентификатор № *** е собственост на ответницата и трети лица, което не е спорно по делото, а е видно и от отразяването на данните за собствеността в представената скица на имота, издадена от АКГГ.

От представените с исковата молба писма се установява, че по подадена от ищеца жалба до СО – район „Банкя” през 2018 г. извършена проверка от компетентните органи на районната администрация, в резултат на която е констатирано, че в горепосочения поземлен имот от югозападния край на сградата до дъното на имота е изградена видимо стара ограда, разделяща имота на две части – източна с адм. адрес бул. **** и западна с адм. адрес бул.

****. Констатирано е, че в западната му част е изградена нова ограда от стоманени колове, мрежа и метална врата, с които е преграден достъпа до част от северозападната и цялата югозападна част от имота и фасадите на жилищната сграда, като тази ограда е изградена от А. Г. В.. За изграждането на тази ограда не са представени документи за съгласие за изграждането им от всички собственици на имота и на жилищната сграда. С писмо изх. № РБН18-ГР94-1565/03.07.2018 г. е разпоредено премахване на оградите. Впоследствие са извършени допълнителни проверки, при които е констатирано, че изградената от А. В. ограда не е премахната, във връзка с което последната е предупредена, че ако оградата не бъде премахната доброволно, ще бъдат предприети действия по принудително премахване.

С писмо от 11.04.2019 г. на кмета на район „Банкя” ответницата е уведомена, че предстои започване на процедура по принудително премахване на оградата.

Видно от представения протокол от проведено на 05.03.2020 г. заседание на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ при СО- район „Банкя”, е взето решение за предложение до директора на Дирекция „Строителен контрол” да издаде заповед за премахване на оградата, неподходяща по местонахождение и възпрепятстваща достъпа до външните стени на северозападната и цялата югозападна част на жилищната сграда с адм. адрес бул.”**** в гр.

Банкя. Видно е от писмо от 23.07.2020 г. до ищеца, че по горепосочения протокол е постъпило възражение от А. В. и преписката е изпратена в отдел „Архитектура и градоустройство” по компетентност.

Според приетото основно заключение на СТЕ на в.л. С.К., извършено след оглед на 3 място, жилището на ищеца с идентификатор № *** се намира на първия етаж и заема южната част от сградата. Жилищната сграда е с два входа – източен и западен и за достъп до всеки вход има отделен вход от улицата през дворното място, като двата входа имат и два отделни административни адреса – бул. **** и № ****. Достъпът до жилището на ищеца се осигурява от улицата през западната врата на дворното място, по пътека от тротоарни плочки и през западния вход на сградата с административен адрес бул. ****. Към момента на огледа вещото лице е констатирало, че процесната ограда е премахната в участъка, възпрепятствал достъпа на ищеца до външната част на стените на апартамента му.

Западната част от спорната ограда е оставена като парков елемент, като същата представлява две метални тръби и телена ограда между тях, а върху мрежата е поставена изкуствена декоративна растителност. Според вещото лице, входът на сградата, през който се осигурява достъп до апартамента на ищеца, се намира северно от премахнатата ограда, при което този достъп не е бил възпрепятстван и към предходен момент, в който там е имало ограда. Премахнатата част е представлявала врата, а не ограда. На скица – приложение № 1 към заключението процесната ограда е изобразена с червена линия по точките 1-2-3, от която в частта по пунктираната линия между точки 2 и 3 към момента на огледа ограда/врата не съществува. В южната част на дворното място е налична подпорна стена, която отделя плочника около сградата от затревената част от дворното място, изобразена с двойна пунктирана линия между точки А и Б. Затревената част от дворното място е преградена на източна и западна част с лека ограда от метални колове и телена мрежа, изобразена със синя линия между точки 5 и 6 на скицата, която не е спорна по делото. Към момента на огледа между точки 5 и 4 няма ограда, а подпряна с блокчета „итонг” строителна мрежа, която не е трайно прикрепена и може а бъде отместена. В предходен момент на мястото на строителната мрежа е имало оградна телена мрежа. Към момента на огледа вещото лице е установило, че достъп до външната част на стените на ищеца има както от западната страна на имота, така и от източната му страна. В заключение е посочено, че към момента на огледа в поземления имот не съществува ограда, която да ограничава достъпа на ищеца до имота му- нито за влизане в имота, нито за достъп до външната част на ограждащите стени.

В приложената към приетото заключение на повторната СТЕ на в.л. Р. П. на скица с червеня линия по цифрите 1-2-3 е отразена процесната ограда. С червени стрелки на скицата са показани входовете до поземления имот и до сградата на ищеца. Посочено е в заключението, че към момента на огледа в частта между цифрите 2 и 3 няма врата и се преминава свободно. Общата ширина на оградата е 4 метра, от които ширината на вратата е 1,2 метра. На място вещото лице е констатирало панти за окачване на врата, монтирани на т.

2 от скицата. Според експерта, при положение, че се монтира вратата на описаната ограда, тя ще ограничава достъпа до имота на ищеца до западната страна на имота, както е било преди съгласно фотоснимката на л. 42 от делото.

От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Съгласно тази разпоредба 4 собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Правната квалификация на предявената претенция като такава по чл. 109 от ЗС се извежда от твърдението в исковата молба, че упражняваното на притежаваното от ищеца право на собственост върху конкретен имот /първи етаж от жилищна сграда/ е възпрепятствано от извършено от ответника действие, изразяващо се в поставяне на ограда в поземления имот, в който се намира собствения на ищеца жилищен обект, довело до възпрепятстване на достъпа до имота на ищеца, и отправеното искане за осъждането на ответника да премахне тази ограда.