Определение № 1790 от 10.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1790 гр. Варна, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100101851 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата.

Съдът намира, че следва на основание чл. 140 от ГПК да насрочи делото.

Съдът на основание чл.140 от ГПК прави следния проект доклад на делото:

Производството е образувано по исковете на К. Т. К., ЕГН **********, гр. Варна, ************ против М. В. К. ЕГН **********, от гр.Варна, ************ предявени в условията на евентуалност, а именно:

1/ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 32 000 евро, представляваща връщане на дадена в заем сума от К. Т. К., ЕГН ********** на М. В. К. ЕГН ********** при изповядване на сделката за придобиване на ********* съставляващ самостоятелен обект - жилище, с идентификатор 10135.******** представляваща покупната цена на 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

2/ В евентуалност: за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 32 000 евро, представляваща сумата, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки разходи за придобиване на 1/2 идеална част от правото на собственост върху ********* 1 съставляващ самостоятелен

***. обект

- жилище с идентификатор

Претендират се разноски.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата се твърди, че през 2014г. ищецът решил да инвестира част от средствата си в закупуване на жилище, като искал по 1/4 ид.част от същото да бъде записана на двете им деца. Преди да закупи имота на ул."Д-р Железкова" ответницата го убедила да не купува половината от жилището на името на децата и поискала тази 1/2 да бъде купена на нейно име. Тя нямала пари и се уговорили, че тя ще му издължи половината сума, или 32 000 евро. Тъй като живеели на семейни начала, имали деца и ищецът разчитал на думата й, не подписали договор за заем, с който да документират тази тяхна уговорка. След раздялата им през 2018г. ищецът я молил да изпълни обещанието си и да му плати половината пари, но тя отказвала, като при това завела дело за делба.

В случай, че не се установи заемно правоотношение, твърди, че ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка.

По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.

В него се сочи, че прекратеният вече иск по чл. 55 от ЗЗД и предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД са недопустими, а иска по чл. 240 от ЗЗД е неоснователен.

Ответницата оспорва наведените от ищеца твърдения, като навежда следните собствени твърдения за осъществилите се в действителност факти:

Страните са живели заедно на съпружески начала в продължение на 11 години от 2007г. до 2018г. Имат родени три деца - ******** род. през 2009г., ***** роден през 2011г., но починал скоро и ****** роден през 2012г. През 2012г. страните взели решението да закупят собствено жилище, което да заплатят по равно и да бъде собственост на двамата. Всеки от тях разполагал със свои лични средства, а ответницата разчитала и на помощ от родителите си при бъдещата покупка. В периода 2012 - 2014г. М. К. е предала на ищеца на части в брой общо около 65 000лв., които да послужат при бъдещата покупка на жилище. Част от предадената на ищеца сума М. К. изтеглила от свои банкови сметки, а останалата получила от родителите си Венко и Антоанета Кукови. Целта била необходимата сума за закупуване на 2 жилището да бъде на разположение на ищеца, който при намиране на подходящ имот да го плати, без да е необходимо участието на ответницата.

Тогава това се налагало поради здравословните проблеми на М. К. във връзка с бременността й през 2012г., когато от м. юни до раждането на детето ********* на 25.10.2012г. тя била хоспитализирана в СБАГАЛ „Майчин дом" гр.София. Впоследствие тя била и твърде ангажирана с грижите за двете деца.

През декември 2014г. ответницата намерила апартамента на ул. "Д-р Железкова", който се предлагал на цена от 64000 евро. На 29.12. 2014г. се подписал предварителен договор и било платено капаро от 6400 евро, а остатъка от цената бил преведен на продавача в деня на сключването на окончателния договор на 21. 01. 2015г.

Въз основа на изложените обстоятелства ответницата твърди, че чрез договора за покупко-продажба от 21. 01. 2015г. страните са закупили недвижим имот срещу цена от 64000 евро, половината от която е платена с нейни средства. Това обстоятелство е признато от ищеца с подписаната от него при изповядването на сделката декларация по ЗМИП.

Сочи още, че сега наведените от ищеца твърдения влизат в противоречие с тези по подадените от него искови молби по гр.д.№ 1137/2019г. по описа на ВОС, по гр.д.№ 320/ 2022г., гр.д.№ 872/2022г., гр.д.№ 1165/22Г., гр.д.№1326/2022г. и гр.д. № 1559/22г., които опровергават тезата за наличие на заемно правоотношение.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че е налице постигната уговорка между страните преди и към датата на сключване на договора за покупко-продажба на имота за даване на заем от ищеца на ответницата в размер на половината продажна цена на имота, че е налице обогатяване на ответницата и обедняване на ищеца в посочения размер.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи доказателствена тежест да докаже собствените си възражения, а именно, че сума от около 65 000лв. е предадена в периода 2012 - 2014г. от М. К. на ищеца на части и в брой, като част от средствата са лични на ответницата, а друга част са дарени от нейните родители.

По предварителните въпроси:

Съдът намира така предявените в условията на евентуалност искове за допустими, доколкото искът по чл. 59 от ЗЗД ще бъде разгледан само в случай, че искът по чл. 240 от ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен, т.е.

3 когато се установи, че липсва заемно правоотношение. В този случай субсидиарният иск по чл. 59 от ЗЗД ще остане единствената възможност на ищеца да защити правата си.

Следва да бъде уточнено от ищеца кога, при какви обстоятелства /евентуално пред кого/ е постигната уговорката между страните за даване на заем от ищеца на ответницата.

Следва да бъде уточнено от ответницата кога, при какви обстоятелства /евентуално пред кого/ са давани суми и в какъв размер /колко пъти до размера на 65 000лв./ от нея на ищеца.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети по делото представените от ищеца и ответницата писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на доказване.

По останалите доказателства съдът ще се произнесе след отделяне на спорното от безспорното.

Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за 22.06.2023г. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора и приложенията.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да бъде уточнено кога, при какви обстоятелства /евентуално пред кого/ е постигната уговорката между страните за даване на заем от ищеца на ответницата.

УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от съобщението да бъде уточнено кога, при какви обстоятелства /евентуално пред кого/ са давани суми и в какъв размер /колко пъти до размера на 65 000лв./ от нея на ищеца.

ДОПУСКА ПРИЕМАНЕТО на представените с исковата молба писмени доказателства.

4

ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателства след уточненията на страните и отделяне на спорното от безспорното в о.с.з.

СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, КАТО ИМ

УКАЗВА, ЧЕ това е доброволен способ за уреждане на отношенията им и има преимущество пред спорното производство, при спогодба заплатената държавна такса се връща наполовина на ищцовата страна, съответно не се дължи като разноски от ответника.

УКАЗВА на страните, че към В OС е създаден и действащ Център по медиация, който е разположен на 4 ет. в сградата, в която се помещава СИС при РС – Варна на адрес: гр. Варна, ***. Медиацията е лесен и достъпен /безплатен, само в рамките на програмата/ алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може да се обърнат към служителя по медиация към ВOС Нора Великова на тел. *** или на адрес на ел.поща [email protected], който ще им помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5