Присъда № 26 от 01.03.2023, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 26 от 01.03.2023 година, постановена по НОХД № 270/2021 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП - ТО Елхово обвинителен акт против Е.А. /Е. А./, гражданин на Република ***, по обвинение в престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК за това, че на 26.04.2021г. около 16.30 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице – Граничен полицай Д.Н.Д. – служител в ГПУЕлхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, от неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, издадено на 24.10.2016година в Република *** на името на Е.А. /Е. А./, роден на **********г. в Република *** и гражданин на Република ***, на който бил придаден вид, че е издаден на 24.10.2016 година от надлежните органи на Република ***, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото им съставяне и предмет на деянието са свидетелства за управление на превозно средство.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимият престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Е.А. е редовно призован за съдебно заседание чрез защитника си по реда на чл.180, ал.3 от НПК и лично е уведомен за насрочването на делото като му е връчена призовка за явяване по същото при влизането му в страната през ГКПП Русе Дунав мост. Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимият и с участието на назначеният му служебен защитник – адв. Я.М. от АК Ямбол.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимият - адв. М. заявява, че Е.А. не е ползвал съзнателно неистински документ, като от дадените от него обяснения в хода на ДП е видно, че е бил подведен да извърши това деяние и явно е бил заблуден, че му се издава истински официален документ, който използвал в Р ***. Свидетелството за управление на МПС е било проверявано многократно там и той не е имал никакви проблеми, вкл. и няколко пъти е преминал и турско-българската граница на път за Р Румъния и никой не се бил усъмнил в истинността на представения от него документ.

Защитникът сочи още, че на ДП подсъдимият не е признал вината си, но е съдействал на разследващите органи за разкриване на обективната истина, описал е подробно и достоверно как се е снабдил с този документ. Защитникът заявява, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, осъзнал е вината си, като се е предоверил и е имал добро процесуално поведение в ДП, поради което на същия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.А. е роден на ********** година в град ***, Република ***, гражданин е на Република ***, живее там и работи като международен шофьор.

Според обясненията на Е.А., дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, същият притежавал СУМПС, 1 издадено в Р *** и от дълги години работи като международен шофьор. Когато в края на 2020г. изтекъл срока за валидност на неговото СУМПС и трябвало да се снабди с ново, на един паркинг в гр. Истанбул негови колеги му казали за човек, който бил бивш полицай и бързо снабдявал шофьорите с ново СУМПС. Подсъдимият разговарял с този човек на име З. и той му обещал срещу 2000 турски лири за един ден да го снабди с ново СУМПС, а срещу още 180 т.л. ще го снабди и с нужното за това медицинско свидетелство. Подсъдимият, който трябвало да пътува до гр. Анкара, откъдето по-рано му били издавани такива свидетелства, решил да спести време и пари и се съгласил с предложението на З.. На следващият ден този човек предал на Е.А. свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, посочено като издадено на 24.10.2016 година в Република *** на името на Е.А. /Е. А./, роден на **********г. в Република ***, а А. му заплатил поискана сума от 2180 турски лири.

Подсъдимият сочи, че многократно е било проверявано това СУМПС, тъй като е преминавал осем пъти границата на страната си, пътувайки предимно до Р Румъния и се изненадал когато на ГКПП Лесово било установено, че то е неистински документ.

На 26.04.2021 година свид. Д.Н.Д. – служител на ГПУ Елхово към РДГП Елхово, бил на работа на ГКПП- Лесово, на трасе вход за страната за товарни автомобили, когато около 16.30 часа пристигнал товарен автомобил от Р *** за Р България с водач подсъдимият Е.А.. В хода на извършваната гранична проверка, пред длъжностното лице - свид. Д., подс. Е.А. съзнателно представил неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, посочено като издадено на 24.10.2016година в Република *** на името на Е.А. /Е. А./, роден на **********г. в Република ***. Поради възникнали съмнения относно истинността на този документ, св. Д. поискал да бъде извършена повторна проверка на втора линия. Такава последваща проверка била извършена от друг служител в ГПУ Елхово към РДГП Елхово. Била поискана и извършена експертна справка по отношение на представения от Е.А. документ и от същата се установило, че свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *** е неистински документ.

От заключението по назначената в хода на ДП съдебно техническа експертиза протокол № 7 от 13.05.2021 година, което се поддържа в съдебно заседание от в.л. Н.Г., не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно изготвено, е видно, че представеният за изследване документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, на който бил предаден вид, че е издадено на 24.10.2016 година в Република *** на името на Е.А. /Е. А./, е неистински документ, като същият не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването, липсват или са имитирани.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС при МП, се установява, че подсъдимият Е.А. не е осъждан на територията на Република България.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на самия подсъдим, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свид. Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК и заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза. Между обясненията на подсъдимият и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът не констатира съществени 2 противоречия. Показанията на свидетелят Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са отчасти и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа признание за снабдяването на подсъдимият със СУМПС не по установения в Р *** ред, тъй като Е.А. заявява, че винаги се е снабдявал с такъв документ в гр. Анкара, но този път е узнал, че може да се снабди с необходимият му документ по друг нерегламентиран начин само като заплати определена сума на лице, което впоследствие му предало СУМПС. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Е.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на 26.04.2021г. около 16.30 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице – Граничен полицай Д.Н.Д. – служител в ГПУ-Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, от неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, издадено на 24.10.2016година в Република *** на името на Е.А. /Е. А./, роден на **********г. в Република *** и гражданин на Република ***, на който бил придаден вид, че е издаден на 24.10.2016 година от надлежните органи на Република ***, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е свидетелство за управление на превозно средство.

От обективна страна подсъдимият Е.А., като водач на МПС, на 26.04.2021г. при извършена проверка на ГКПП - Лесово, пред длъжностно лице Д.Д. - служител при ГПУ - Елхово, съзнателно се ползвал от неистински официален документ свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, на който бил придаден вид, че е издаден на 24.10.2016 година в Република *** на името на Е.А. /Е.

А./, като от подсъдимият не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне, което се установи по несъмнен начин, както от обясненията на подсъдимия Е.А., така и от показанията на свид.Д. и от заключението по съдебно – техническата експертиза. Предмет на деянието е свидетелство за управление на МПС, представляващ официален документ по смисъла на чл.93, т.5 НК, тъй като се издава от съответните, регламентирани в закона органи, по съответен ред и форма, в кръга на службата им и следователно попадащ в хипотезата на чл.308, ал.1 от НК. Нещо повече, документът, освен официален, е и удостоверителен, тъй като чрез него се засвидетелства наличието на придобита правоспособност за управление на МПС от определена категория, което квалифицира деянието като по-тежко наказуемо такова, респ. се явява съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 308, ал. 2 от НК.

От субективна страна подсъдимият Е.А. е извършил това деяние виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Подс. А. е бил напълно 3 наясно с реда и мястото за снабдяване със СУМПС, но е предприел пътуване управлявайки товарен автомобил, влизайки от Р *** на територията на Р България, като е представил пред длъжностно лице и е ползвал документ, с който се е снабдил по-рано по нерегламентиран ред и за който е знаел и е бил напълно наясно, че е издаден не по надлежния ред, но въпреки това е поел риска и се е легитимирал с този документ пред надлежен орган на властта като правоспособен водач на МПС.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, свързаните с личностните особености на дееца и с инкриминираното деяние - липсата на минали осъждания, неговата възраст и оказаното съдействие в хода на ДП, поради което при условията на чл.54 от НК и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66 от НК отложи за изпитателен срок от три години, тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът прие, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.