Решение № 260260 от 02.10.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………../………10.2020

Гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА

МАРКОВА при участието на секретаря Елена Петрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1974/2019 г., по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 35709/02.12.2019 г. на „ВГ - 4“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ***, ет. 3, офис 10-11 за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.

Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, при участието на подпомагаща го страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ***, да заплати сумата 141595.69 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-10“ и „ВГ-11“, през м. октомври 2016 г., обективирана в дебитно известие № 115/30.11.2016 г. към фактура № 114/14.11.2016 г., сумата 41819.09 лв., обезщетение забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., сумата 103698.12 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ, през м. ноември 2016 г., обективирана във фактура № 116/30.11.2016 г. и сумата 30619.64 лв., обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница от датата на предявяване на иска – 02.12.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски в производството. В с.з. чрез процесуален представител поддържа предявените искове.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване № ДУА-380/13.03.2008-3030-ВГ-14.03.2008-4024-ВГ-04.07.2008, сключен на 04.08.2008 г. между него и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Твърди, че за изкупуване на произведената енергия е сключил с ответника Договор за изкупуване № 86/11.06.2009 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. Твърди, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. е въведена нова преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, която се прилагала трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциалните цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ през периода 2008 – 2015 г. като било установено нетно специфично производство 2000 kWh, при цена 188.29 лв/MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. (т. 1.7) и 2300 kWh, при цена 172.95 лв/MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250 ч. (т. 1.8).

Сочи, че през м. октомври 2016 г. е произвел и доставил ел. енергия в размер на 664.027 мWh, за което издал фактура № 114/14.11.2016 г., на стойност 8439.88 лв., с ДДС като остойностяването било извършено по цени за излишък на балансиращ пазар, тъй като в размките на месеца централата била работила под 2250 часа, но при надхвърлен праг от 2000 МВтч НСП. Тъй като през м. ноември 2016 г. централата надхвърлила 2250 часа работа, без да е достигнат прага от НСП 2300 МВтч, било издадено дебитно известие към фактурата за сумата 141595.69 лв., с ДДС за количествата произведени през м. октомври. Сумата по издаденото дебитно известие не била заплатена от ответника. За м. ноември 2016 г. била произведена ел. енергия в размер на 492.754 МВтч, за което издал фактура № 116/30.11.2016 г., на стойност 108450.76 лв., с ДДС. От цялото количество, 335.973 МВтч били остойностени по преференциална цена от 188.29 лв./МВтч, която счита за приложима за енергията произведена преди достигане на 2250 часа работа и след достигане на 2000 МВтч НСП, съобразно т. 8 от Решение № Ц-10 и т. 1.7. от Решение СП-1, а количеството 156.781 МВтч по цена от 172.95 лв./МВтч, която била приложима след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 МВтч НСП, съобразно т. 9 от Решение Ц-10 и т. 1.8. от Решение СП-1. По издадената фактура ответникът заплатил само сумата 4752.64 лв. Излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1, в частта по т.1.7, с Решение по адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС, то не следвало да бъде прилагано, както и не следвало да се зачита и последващо приетото Решение СП-5, в същия смисъл, което било прогласено за нищожно. Твърди, че ответникът следвало да заплати количеството ел.енергия в срок до 15 работни дни след получаване на фактурата. Твърди, че срокът за заплащане е изтекъл като плащане на претендираните суми от страна на ответника не е налице, което е довело и до забавата на последния и до дължимост на претендираното обезщетение Излага анализ на нормативната и поднормативна уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ” АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия. Сочи, че е заплатил сумата по издадената за м. октомври 2016 г. фактура – 8439.88 лв., е била заплатена, а за м. ноември е заплатена сумата 4752.64 лв. Счита, че приложимата цена за произведената ел.енергия до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., а за количеството, надхвърлящо НСП приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия, по въпроса за приложимата цена при изкупуването, ответникът заплащал произведената ел.енергия над НСП по цена за излишък. Намира за неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към една и съща ВяЕЦ. Счита, че като е заплатил по цена за излишък процесните количества ел.енергия, е изпълнил точно задължението си. Изразява становище кои обстоятелства са безспорни между страните, както и от своя страна излага анализ на приложимата към отношенията с ищеца правна уредба. В с.з. чрез процесуален преставител поддържа изложените доводи и възражения по оспорването на исковете.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника, изложени в депозирания отговор.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и репликира депозираната допълнителна искова молба.

Подпомагащата ответника страна „НЕК“ ЕАД, в писмено становище с вх. № 265592/09.09.2020 г., навежда твърдения за неоснователност на исковата претенция по съображения подробно изложени в него.

В с.з. не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа страна, следното:

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: - ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; - ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; - наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; - НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; - количествата продадена енергия за м. октомври и м. ноември 2016 г., за които са издадени процесните фактури, са заплатени на ищеца от ответника по цена на излишък.

Не се спори между страните, че ищецът е собственик на енергиен обект – ВяЕЦ „ВГ10“ и ВяЕЦ „ВГ11“, с обща инсталирана мощност 4000 kW, находяща се в ПИ №№ *** и ***, по плана за земеразделяне на гр. Каварна, която е присъединена към енергопреносната мрежа.

Представен по делото е и Договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 86/11.06.2009 г.

Видно от представената фактура № 114/14.11.2016 г. е, че произведената през м. октомври 2016 г. ел. енергия над 2000 КВтч, нетно специфично производство (до 2250 ч.) в размер на 664.027 МВтч е остойностена по едн. Цена от 10.5918 лв., без ДДС. Общата стойност на фактурата възлиза на 8439.88 лв., с ДДС. Не се спори между страните, че това е стойността на енергията по цени за излишък и тя е била заплатена от ответника.

Видно от представеното дебитно известие № 115/30.11.2016 г., издадено към фактура № 114/14.11.2016 г. е, че фактурата е издадената с посочено основание „над 2000 КВтч, при достигнати 2250 ч.“, при което произведената през м. октомври енергия е била остойностена по ед. Цена от 177.6982 лв., без ДДС. При което общата стойност възлиза на 114595.69 лв., с ДДС.

По делото е представена фактура № 116/30.11.2016 г., видно от която е, че произведената през м. ноември ел. енергия, е остойностена по следния начин: - до достигане на НСП 2300 КВтч и до 2250 часа – 335.973 МВтч, по ед. цена - 188.29 лв., без ДДС и – до достигане на НСП 2300 КВтч и над 2250 часа – 156.781 МВтч, по ед. Цена 172.95 лв., без ДДС. Така общата стойност на фактурата възлиза на 108450.76 лв. Не се спори между страните, че по тази фактура за цялото количество произведена енергия, ответникът заплатил сумата 4752.64 лв., с ДДС, представляваща стойността на произведената енергия по цени за излишък.

При така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По главната претенция: Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря. Безспорно се установява от приетата за установена фактическа обстановка, а и не е спорно между страните, че обектът собственост на ищцовото дружество е въведен в експлоатация и присъединен към електропреносната мрежа като независим производител на ел. енергия. Именно в качеството на такъв е сключил договор, по силата на който ответникът се задължил да изкупува произвежданата от ищеца енергия.

Видно от Договора, а и не е било предмет на спор между страните, че към момента на сключването му, цената за продажба на ел. енергия е регулирана и се определя от ДЕКВР като в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.

Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. като е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29 лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т. 9).

Както бе посочено във възприетата фактическата установеност, не се спори между страните и че по издадената за м. октомври 2016 г. фактура № 114, ищецът е получил плащане на посоченото количество енергия, по цени за излишък на балансиращия пазар, но не е получил плащане на разликата възлизаща на 114595.69 лв., с ДДС. По идентичен начин, по фактура № 116, издадена за м. ноември 2016 г. ищецът е получил плащане на посоченото в нея количество енергия по цени за излишък на балансиращия пазар, в размер на 4752.64 лв., с ДДС, но не е получил плащане на пълния размер на стойността по фактурата.

По същестно спорът между страните се заключава в това дали ответникът е задължен да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена от ищеца ел. енергия.