Решение № 518 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Миглена Йовкова

Николай Метанов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000500879 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 195 от 13.01.2025 г., постановено по гр. д. № 7252/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-29 състав е отхвърлил предявения от М. Н. С. против И. С. Х. и Х. С. Х. - солидарно отговорни длъжници, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесен му побой от ответниците на 29.09.2016 г., установено с влязла в сила присъда от 17.06.2022 г. по НОХД № 3577/2020 г. на СРС, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2018 г. до окончателното изплащане.

Решението е обжалвано от ищеца М. Н. С. с оплакване, че първоинстанционния съд е извършил неправилна преценка за момента на откриване на лицата извършили деликта, като същият съгласно чл. 219 от НПК е дата на привличането им, като обвиняеми за извършеното спрямо ищеца престъпление в началото на 2019 г. и в този смисъл предявената на 22.06.2023 г. искова претенция не е погасена по давност. Моли решението да бъде отменено, като искът бъде уважен. Претендира разноски.

Въззиваемите, не са подали отговор на въззивната жалба в определения срок.

В настоящата инстанция не са искани и събирани нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна в производството, имаща право на жалба, 1 поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи обстоятелството дали исковата претенция за причинените от ответниците неимуществени вреди е погасена по давност.

Не се спори пред настоящата инстанция, че с присъда от 17.06.2022 г. по НОХД № 3577/2020 г. на СРС, влязла в сила на 12.01.2023 г., ответниците на 29.09.2016 г. са причинили на ищеца средна телесна повреда изразяваща се в комбинирана травма на лявото око - разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, осъществяващо медикобиологичния признак, трайно отслабване на зрението на лявото око, за срок по-дълъг от 30 дни; открито счупване на носните кости, с леко разместване на костните фрагменти, със симптоми: болки, оток и изкривяване на носната пирамида, кървене на носа, оток на околните меки тъкани, кръвонасядания в областта около очите и затруднено носно дишане, осъществяващо медикобиологичния признак, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо престъпление по чл. 129, ал. 2, вр., ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр., ал.

1, вр. чл. 63, ал., 1, т. 3 от НК. В този смисъл противоправното поведение на делинквентите, причинената на ищеца неимуществена вреда и причинната им връзка с противоправното поведение са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред настоящата.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 2/1981 г. и Тълкувателно решение № 5/2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС относно началния момент на течение на давността, вземането от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца, и от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия.

Съгласно мотивите на цитирания тълкувателен акт, разпоредбата на чл.

114, ал. 3 от ЗЗД ясно посочва момента, от който възниква вземането за вреди, причинени от престъпление - от деня на откриване на дееца, като не е необходимо установяването на авторството и деянието да е по някакъв специален ред. Следователно, откриването на дееца по смисъла на чл. 114, ал.

3 от ЗЗД, не следва да бъде обвързано с хода на наказателното производство за съответното престъпно деяние и извършването на процесуални действия 2 срещу конкретно лице в качеството му на обвиняем, както се твърди във въззивната жалба.

Настоящия състав приема, че давностният срок при деликт, съставляващ същевременно и престъпление по Глава V или Глава VІІ от Особената част на НК, започва да тече от датата на откриване на дееца, което не може да бъде по-рано от откриването на самото нарушение /в този смисъл - Решение № 380 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 429/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о.; Определение № 625 от 31.07.2019 г. по гр. д. № 1349/2019 г. на ВКС, ІІІ-то г. о./. Поради това, при деликт, съставляващ и престъпление, релевантният от гражданско-правна гледна точка момент на откриване на дееца не следва да се отъждествява с привличането на лицето като обвиняем в хода на наказателното производство.

Необходимо е в тази хипотеза да се изследва конкретно за всеки отделен случай кога увреденият от деликта правен субект е установил кое е лицето, извършило процесното деяние.

В настоящия случай досъдебното производство, за деянието е образувано като ДП № 3384 по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. 13588/2017 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител по сигнал, подаден от ищеца. Той се съдържа в жалба с вх. №13 588 от 23.03.2017г. от увредения М. Н. С. до Районна прокуратура – гр. София. В нея изрично и конкретно последният е посочил, че е нападнат и пребит от двама братя близнаци, единият от които се казва И.. Твърди, че с тях живеят на една и съща улица, като техният адрес е ***, както и че много добре ги познава. Изложеното изявление недвусмислено сочи на знание у пострадалия за извършителите на действията, от които е пострадал.

След това, в протокол за разпит на ищеца от 18.05.2017 г., той отново посочва ответниците, като извършители на процесния деликт.

Настоящия състав приема, че дата, на която за първи път ищецът е заявил кои са извършителите на деянието – побой, е моментът на откриване на дейците по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Именно, защото законодателят е предвидил с нарочната разпоредба на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД началото на давностния срок да бъде поставено от откриване на дееца, неоснователни са съображенията на процесуалния представител на ищеца, поддържани във въззивната жалба, че началото на давността е от привличането на ответниците като обвиняеми в наказателното производство, съгласно чл. 219 НПК.

Датата, на която ищецът е заявил, че знае кои са причинители на деликта, е датата на откриване на дееца за производството по обезщетяване на вреди от деликт, а именно 23.03.2017 г., и от нея до датата на подаване на исковата молба за образуване на настоящото делото - 22.06.2023 г., е изтекъл срок по – дълъг от 5 години. Ето защо е обоснован изводът, че приложимата в случая петгодишна давност е била изтекла към момента на предявяване на иска, предмет на производството. Направеното възражение за погасяване на задължението по давност е основателно и като такова правилно е уважено от първоинстанционния съд.

Крайните изводи на двете инстанции, за погасяване на претенцията за обезщетение от деликт, поради изтичането на срока по чл. 110 от ЗЗД за 3 предявяването й, обосновава извод, че решението на Софийския градски съд е правилно и следва да се потвърди. Различният начален момент, от които СГС и САС приемат, че е започнала да тече погасителната давност, не рефлектира върху становището на съдилищата за неоснователност за иска за вреди по чл.

45 от ЗЗД, след като и в двете фактически хипотези 5 – годишният срок е изтекъл.

При този изход на въззивната проверка, на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящата инстанция.

Поради неоснователност на въззивната жалба на М. С. и отхвърляне изцяло на предявените от него искове, не следва да се присъжда възнаграждение на пълномощника му адв. Я. С. по реда на чл. 38 от ЗА.

По изложените съображения, Апелативен съд – София

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 195 от 13.01.2025 г., постановено по гр. д.

№ 7252/2023 г. по описа на Софийския градски съд.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4