Решение № 1 от 06.01.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Девня, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120100682 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Н. С. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес с.И., общ.В. д.срещу Община Вълчи дол , БУЛСТАТ 000093474 с адрес гр.Вълчи дол , пл.“Христо Ботев“№2 .

На основание чл.124 от ГПК се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по придобивна давност на следните недвижими имоти , находящи се в землището на с.И. ,общ.В. д.- лозе с площ 1133 кв.м , трета категория, местност „Н.л.“ с идентификатор***************, лозе с площ 1093 кв.м , трета категория ,местност „Н. л.“, идентификатор **********, лозе с площ 1049 кв.м, трета категория, местност „Н.л.“ идентификатор *************.Претендират се разноски по делото.В съдебно заседание ищецът изпраща представител ,като процесуалният му представител заявява , че поддържа така предявената претенция.Иска се присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ангажират се доказателства.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника, който твърди , че депозираният иск е допустим , но неоснователен.Твърди също така , че процесните недвижими имоти са придобити от ответника по закон , на основание чл. 19 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ. Твърди също така , че ищецът не е доказал придобивна давност и моли иска да бъда отхвърлен като неоснователен.Претендира разноски.

1

След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс, с който се твърди, че ищецът е собственик по давност на недвижими имоти , находящи се в землището на с.И. ,общ.В.д.лозе с площ 1133 кв.м , трета категория, местност „Н. л.“ с идентификатор ***************, лозе с площ 1093 кв.м , трета категория ,местност „Н. л., идентификатор ***********, лозе с площ 1049 кв.м, трета категория, местност „Н. л.“ идентификатор**************.

Ищцата твърди , че се легитимира като собственик на процесните имоти по силата на оригинерно основание на придобивна давност като добросъвестен владелец продължило необезпокоявано повече от 40 години- от 1985 година.За имотите се твърди , че са придобити чрез покупко – продажба от лицата Г. И.и М. С. и за тях има издаден НА на *******г.

От събраните по делото доказателства се установява , че имотите предмет на спора не са били никога общинска собственост и не са могли да станат по силата на закона на основание чл. 19 ал.4 от ЗСПЗЗ тъй като са били земеделска земя , която е била лична собственост на ищцата и никога не е била заявявана за възстановяване.

Процесните имоти не са били никога социалистическа собственост/ по силата на чл. 2 ЗС – отменен/, а от там и общинска такава поради което са придобити от ищцата по давност. От събраните по делото доказателства се установява , че ищцата държи процесните имоти като свои, а свидетелите по делото потвърдиха , че те винаги са били в нейна власт. Съгласно чл. 70 от ЗС когато владелецът е добросъвестен и владее вещта на правно основание то той може да бъде признат за собственик . Имотите са закупени от ищцата като тя не е уредила покупката с оформяне на нотариален акт.Тогава имотите са имали същата площ както и сега и са запазени границите по старите планове и по сега действащият план.Това се потвърждава и от назначената по делото СТЕ.Имотите са били в землището на с.И. , съгласно план за земеразделяне публикуван в ДВ бр.18 от 01.03.1994г.Процесните имоти никога не са били в регулацията на с.И., което е видно от приложената към СТЕ скица от която се вижда местоположението им съгласно кадастрален и регулационен план на с.И., одобрен със Заповед №4500 от 07.12.1934г.Имотите не са били внасяни в ТКЗС, следователно не са подлежали на реституция и не е следвало да бъде възстановяван по реда на ЗСПЗЗ.

Доказа се безспорно по делото , че ищцата е била добросъвестен владелец и десетгодишният давностен срок предвиден в разпоредбите на чл.

2

79 от ЗС е изтекъл. Планът за земеразделяне на с.И., община В.д.е влязъл в сила през 1994 г като към него момент е действала разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗСПЗЗ - ДВ. Бр. 98 /1997 г. която гласи че общината стопанисва и управлява земеделската земя останала след възстановяване на правата на собствениците . Процесните имоти обаче не са били внасяни в ТКСЗ и ДЗС и не одържавявани .Те са били лична собственост на ищцата Тъй като не са внасяни в ТКЗС и ДЗС то те не може по силата на чл. 10 от ЗСПЗЗ да бъдат възстановени на собствениците им , следователно не са могли да станат и общинска собственост след влизане на плана за земеразделяне . По силата на чл. 1 от Закона за собствеността /отеменен/ , гражданите на НРБ са могли да притежават лична собственост -недвижими и движими имоти за задоволяване на своите потребности.

Ищцата е упражнявала фактическа власт и владее трите имота като свои повече от 40 години.Тя е плащала данъци за трите имота.

С оглед така изложеното съдът намира, че ищцата по делото успя да докаже , че е извършвали действия на фактическа власт върху имотите поне от 1985 година до настоящият момент , като по делото следва да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищцата е собственик на основание придобивна давност на следните недвижими имоти , находящи се в землището на с.И. ,общ.В.д.- лозе с площ 1133 кв.м , трета категория, местност „Н.л.“ с идентификатор ********** лозе с площ 1093 кв.м , трета категория ,местност „Н.л.“, идентификатор ****************, лозе с площ 1049 кв.м, трета категория, местност „Н. л.“ идентификатор ********************.

Предвид становището на съда за основателност на предявения иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 688.20 евро за заплатена държавна такса и разноски за издаване на скици и вписване и платено възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от горното Девненският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община Вълчи дол , БУЛСТАТ 000093474 с адрес гр.Вълчи дол , пл.“Христо Ботев“№2 че ищцата Н. С. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес с.И., общ.В. д. срещу О. В. д.и е собственик на основание придобивна давност на следните недвижими имоти находящи се в землището на с.И. ,общ.Вълчи дол- лозе с площ 1133 кв.м , трета категория, местност „Н. л.“ с идентификатор**********************, лозе с площ 1093 кв.м , трета 3 категория ,местност „Н. л.“, идентификатор **************2, лозе с площ 1049 кв.м, трета категория, местност „Н. л.“ идентификатор ******************.

ОСЪЖДА Община Вълчи дол , БУЛСТАТ 000093474 с адрес гр.Вълчи дол , пл.“Христо Ботев“№2 да заплати на Н. С. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес с.И., общ.В. д. сумата от 688.20 евро /шестстотин осемдесет и осем евро и 20 евроцента/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4