Решение № 178 от 23.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Видин, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320102654 по описа за 2025 година

Делото е образувано по отделени материали от гр. дело № 20251320101062 по описа за 2025 г. на Районен съд – Видин.

Предявен е иск по чл. 224, ал. 1 от КТ от И. К. Г. от с. С., общ. В., против Община Видин, код по БУЛСТАТ 000159508, гр. Видин, пл. „Бдинци“ № 2, представлявана от кмета Цветан Петров Ценков.

Ищецът твърди, че по трудов договор № ЧР-08-090/22.04.2021 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, е започнал работа при ответната Община Видин на длъжността „личен асистент“, считано от 01.05.2021 г. със срок до 14.04.2026 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 784,90 лв., с платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

С допълнително споразумение от 28.01.2022г., на основание чл. 118, ал.

3 от КТ, считано от 01.01.2022г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било увЕ.чено на 916.83 лева.

С допълнително споразумение от 31.03.2022г, на основание чл.118,ал.3 КТ, считано от 01.04.2022г. основното месечно трудово възнаграждение било увЕ.чено на 1003.67 лева.

С допълнително споразумение от 30.12.2022г., на основание чл.118,ал.3 КТ, считано от 01.01.2023г, основното месечно трудово възнаграждение било 1 увЕ.чено на 1103.87 лева.

С допълнително споразумение от 29.12.2023г., на основание чл.118,ал.3 КТ, считано от 01.01.2024г. основното месечно трудово възнаграждение било увЕ.чено на 1304.27 лева.

Поради промяна в обстоятелствата на ползвателя, със Заповед СУ-05-09 277/26.04.2024г., на основание чл.325,ал.1,т.3 КТ, работодателят е прекратил трудовия договор на ищеца № ЧР-08-090/22.04.2021г., считано от 01.05.2024г., като е посочено, че на лицето се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 47 дни, по реда на чл. 224, ал. 1 КТ.

С трудов договор СУ-05-04-289/25.04.2024г., на основание чл. 68, ал. 1, т.

2 от КТ, считано от 01.05.2024г. ищецът е преназначен на заеманата длъжност „личен асистент“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1312.08 лева и с право на 20 работни дни платен годишен отпуск.

С допълнително споразумение от 30.12.2024 г., на основание чл. 118, ал.

3 КТ, считано от 01.01.2025 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е увЕ.чено на 1527.12 лева.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл.224,ал.1 КТ, вр. чл. 7, §1 и §2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003г. - съобразно Решение на Съда на Европейския Съюз от 25.06.2020г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19, да осъди Община Видин да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.05.2021г. до 31.12.2021г. за 13 работни дни и от 01.05.2024г. до 27.06.2024г. за 3 работни дни, общо за 16 работни дни, в размер на сумата от 1600,00 (хиляда и шестстотин) лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца лихва за забавено плащане на сумата от 1600,00 (хиляда и шестстотин) лева за периода от 29.04.2022г. до 28.04.2025г. в размер на сумата от 300,00 (триста) лева.

Претендират се направените по производството разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Сочи се, че на 21.04.2021 г. е сключено тристранно споразумение с peг.

2

№ СД-01-090/21.04.2021 г. между Община Видин, София Г.а Г.а и И. К. Г.. С трудов договор peг. № ЧР-08-090/ 21.04.2021 г. И. К. Г. е назначен за личен асистент на София Г.а Г.а по Закона за лична помощ. Впоследствие през 2024 г. е издадено ново Направление за включване в механизма „Лична помощ“ с peг. № 24010399/ 10 04 2024 г. като часовете за месечна лична помощ са увЕ.чени на 168, което е наложило прекратяване на тристранното споразумение и трудовия договор. На основание направената промяна, със Заповед с peг. № СУ-05-09-277/ 26.04.2024 г. е прекратен трудовият договор с И. К. Г., а със Заповед с peг. № СУ-05-09-278/ 26.04.2024 г. и тристранното споразумение със София Г.а Г.а. Въз основа на новото направление на 25.04.2024 г., считано от 01.05.2024 г. е сключено ново тристранно споразумение с peг. № СУ-05-03-289/ 25.04.2024 г. между Община Видин, София Г.а Г.а и И. К. Г.. С трудов договор с peг. № СУ-05-04-289/25.04.2024 г., считано от 01.05.2024 г. И. К. Г. отново е назначен за личен асистент на София Г.а Г.а по Закона за лична помощ.

Твърди се, че при прекратяване на трудовия договор на ищеца през 2024 г. му е изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда за 47 дни неизползван платен годишен отпуск, видно от Заповед с peг. № СУ-05-09 277/26.04.2024 г. Сочи се, че от фиш за работна заплата за м. май 2024 г. се установява, че на ищеца е изплатена сума в размер на 4 010,17 лв. (четири хиляди и десет лева и седемнадесет стотинки), представляваща последна работна заплата, заедно с дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания отпуск.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неизползвани 13 дни платен годишен отпуск за периода 01.05.2021 31.12.2021 г. ответникът твърди, че ищецът е имал неизползвани отпуски, както следва:

13 дни за периода от 22.04.2021 г. /датата на сключване на трудовия договор/ до 31.12.2021 г.; 20 дни за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.; 20 дни за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.; 7 дни за периода от 01.01.2024 г. до 01.05.2024 г. /датата на прекратяване на трудовия договор/.

Прави се възражение за изтекла давност на правото за ползване на платен годишен отпуск за 13 дни за 2021 г. на основание чл. 176а, ал. 1 от КТ.

Твърди се, че не са били налице обстоятелства, които да са обуславяли отлагане на ползването на отпуска съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ.

3

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неизползвани 3 дни годишен платен отпуск за периода 01.05.2024 - 27.06.2024 г. ответникът сочи, че претенцията се отнася за период, в който ищецът е бил назначен на длъжност „личен асистент" в Община Видин с трудов договор peг.

№ СУ-05-04-289/ 25.04.2024 г., считано от 01.05.2024 г., като трудовото му правоотношение с Общината към момента на подаване на исковата молба не е прекратено. Сочи се, че съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение за неизползван платен отпуск се дължи само при прекратяване на трудовото правоотношение, каквото в случая липсва.

Ответникът оспорва исковата претенция за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.05.2021г. до 31.12.2021г. за 13 работни дни и от 01.05.2024г. до 27.06.2024г. за 3 работни дни и по размер.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се направените по производството разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно - счетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

Не е спорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение като ищецът И. К. Г. е работил при ответната Община Видин на длъжността „личен асистент“ по трудов договор № ЧР-08-090/22.04.2021 г. /л. 26 по делото/, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 01.05.2021 г. със срок до 14.04.2026 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 784,90 лв. и платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

С допълнително споразумение от 28.01.2022г. /л. 27 по делото/, на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, считано от 01.01.2022г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било увЕ.чено на 916.83 лева.

С допълнително споразумение от 31.03.2022г. /л. 28 по делото/, на основание чл.118, ал.3 КТ, считано от 01.04.2022г. основното месечно трудово възнаграждение било увЕ.чено на 1003.67 лева.

С допълнително споразумение от 30.12.2022г. /л. 29 по делото/, на основание чл.118, ал.3 КТ, считано от 01.01.2023г., основното месечно 4 трудово възнаграждение било увЕ.чено на 1103.87 лева.

С допълнително споразумение от 29.12.2023г. /л. 30 по делото/, на основание чл. 118, ал. 3 КТ, считано от 01.01.2024г. основното месечно трудово възнаграждение било увЕ.чено на 1304.27 лева.

Със Заповед № СУ-05-09-277/26.04.2024г. /л. 31 по делото/, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят е прекратил трудовия договор на ищеца № ЧР-08-090/22.04.2021г., считано от 01.05.2024г., като е посочено, че на лицето се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 47 работни дни, по реда на чл. 224, ал. 1 КТ.

С трудов договор № СУ-05-04-289/25.04.2024г. /л. 32 по делото/, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 01.05.2024г. ищецът е назначен на длъжност „личен асистент“ със срок до 10.04.2029 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1312.08 лева и с право на 20 работни дни платен годишен отпуск.

С допълнително споразумение от 30.12.2024 г. /л. 33 по делото/, на основание чл. 118, ал. 3 КТ, считано от 01.01.2025 г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е увЕ.чено на 1527.12 лева.

По делото е разпитана свид. Б.С.Б. – сътрудник социални дейности в ОПСД Видин. Същата твърди, че на ищеца многократно е предлагано да ползва платен годишен отпуск, но той е отказвал, тъй като нямало кой да гледа майка му. Ищеца бил уведомен, че за времето на отпуск ще бъде заместван от друг личен асистент, който сам трябвало да намери.

Вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена и не е оспорена, дава заключение за размера на полагащия се на ищеца платен годишен отпуск по трудовото правоотношение с ответната община и размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Според заключението на вещото лице, за периода от 22.04.2021 г. до 01.05.2024 г. ищецът не е ползвал нито един ден от полагащите му се дни платен годишен отпуск, като е придобил право на 60 дни платен годишен отпуск. За 47 дни е начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ през м. май 2024 г. в БТВ от 3304,10 лева и изплатено на 19.06.2024 г. в нетен размер по лична сметка на ищеца.

Ответникът не е начислил и изплатил на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 13 дни неползван платен годишен отпуск за периода от 01.05.2021 г.

5 до 31.12.2021 г. в нетен размер от 459,17 лв. За времето от 01.05.2024 г. до 27.06.2024 г. ищецът е придобил при работодателя Община Видин 3 работни дни платен годишен отпуск, като до момента трудовият договор не е прекратен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Видно от цитирана разпоредба, фактическият състав на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ включва два елемента: 1. прекратяване на трудовото правоотношение 2. наличие на неизползван платен годишен отпуск.

Правото на отпуск е основно конституционно право на работниците и служитЕ.те, уредено в чл. 48, ал. 5 от Конституцията - работниците и служитЕ.те имат право на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон. То е пряко свързано с основното конституционно право на труд - чл.

48, ал. 1 от Конституцията. Платеният годишен отпуск е елемент от съдържанието на трудовото правоотношение и има предназначение да предостави възможност на работника или служителя да възстанови работната си сила.

Конкретно в случая не е спорно, че в периода 01.05.2021 г. – 01.05.2024 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № ЧР-08-090/22.04.2021 г.