Решение № 3850 от 27.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3850 гр. Варна, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110109252 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана във ВРС на 20.07.2023 г. от ищеца М. Й. И., ЕГН ********** , с адрес: ***, чрез адвокат М. Т.

Т.,член на АК -Варна, с личен номер ***, с адрес на кантората: ***, с адрес за призоваване и съобщения: ***0, чрез адв. М. Т., ВАК срещу ответното дружество: „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: ***, представлявано само заедно от всеки двама от управителите: Х. М. М., П. В-, В. Т..

Предявения иск с исковата молба е с посочена цена: 366,91 лв. и правно основание: чл. 439 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1, предл. трето от ГПК.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

На основание чл. 113 от ГПК ищецът е подал исковата си молба пред съда, в чийто район се намира настоящият и постоянен адрес на ищеца, породено от обстоятелството, че същият има качеството „потребител" по смисъла закона и предвид породеното облигационно правотоношение между него ми и ответника.

В исковата молба се съдържа следното изложение на обстоятелствата, на които се основава искът:

Ищецът сочи, че срещу него бил издаден Изпълнителен лист на 10.04.2012 г. от Районен съд - Варна на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7182/15.12.2009 г. по ч.гр.д. № 13*** от 2009 г. по описа на Районен съд - Варна, за твърдяни непогасени задължения на М. Й. И., ЕГН ********** спрямо „Т. Б. А. К.“, ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, в размер на 241,91 лева, от които 217,32 лв. главница, 24,59 лв. лихва за периода от 15.08.2008 г. до 14.12.2009 г., 25 лв. разноски по 1 делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., всички дължими на основание Договор за целево финансиране № 427971067/05.04.2008 г.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ *** на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна за събиране на инкорпорираните в изпълнителния титул суми с взискател „Т. Б. А. К." ЕАД, ЕИК ***.

Изпълнителното дело било образувано на 04.12.2012 г., като с молбата си за образуване взискателят поискал извършване на изпълнителни действия, а именно налагане на запори.

За образуване на изпълнителното дело било поискано и начислено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С молба на взискателя от 18.06.2013 г. било поискано увеличение на юрисконсултското възнаграждение по изпълнителното дело с допълнителни 50 лв., а именно да бъде увеличено от 150 лв. на 200 лв.

На 15.07.2013 г., във връзка с връчване на Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ ***, на входната врата по постоянен и настоящ адрес на ищеца било залепено уведомление по чл. 47 ГПК.

На 17.02.2015 г. настъпила промяна във фирменото наименование на кредиторавзискател от „Т. Б. А. К.“ на „***“ и в правноорганизационната форма от ЕАД на АД. За това обстоятелство ищецът пояснява, че се осведомил от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвид, че ТР е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите.

На 23.02.2015 г. сочи още ищеца, че бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който „***" АД (с предишно наименование „Т. Б. А. К.") продало всички свои вземания към ищеца на ответното дружество „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК ***. Потвърждение за това прехвърляне настъпило с уведомление по чл. 99 ЗЗД от 25.03.2015 г.

На 11.08.2016 г. новият титуляр на вземането - „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, подал молба за конституирането му като взискател по изпълнително дело № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ *** с посочена банкова сметка, по която да бъдат превеждани постъпили по изпълнителното дело суми.

На 28.11.2022 г. била подадена молба от взискателя „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** с вх.№ 15809/28.11.2022 г., в която взискателят искал да се наложат запори на трудовото възнаграждение на ищеца и на притежаваните от него МПС. Изпратено било съобщение за налагане на запор на МПС до ОД-МВР Варна, сектор Пътна полиция за лек автомобил с рег.

№ ***, собственост на ищеца -запорно съобщение с изх.№ 2587Д6.02.2023 г.Изпратено било съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от работодателя - „***“ АД -запорно съобщение с изх.№ 5119/31.03.2023 г.Изпратено било съобщение за налагане на запор на всички сметки, открити на името на ищеца в „***“ АД 2 запорно съобщение с изх.№ 5120/31.03.2023 г.Изпратено било по пощата съобщение до длъжника с изх.№ 5121/31.03.2023 г. за наложените запори, посочените по-горе, но същото не достигнало до адресата си поради това, че не бил открит на адреса и пратката се върнала непотърсена.

На 19.04.2023 г. постъпил отговор от работодателя „***“ АД съгласно съобщение с вх. № 7186/19.04.2023 г., че длъжника по изпълнителното дело е с прекратено трудово правоотношение, считано от 20.02.2023 г.

Постъпил отговор по изпълнителното дело на запорното съобщение от „***“ АД , че запора на сметки е наложен на 10.04.2023 г.

Други изпълнителни действия от образуване на изпълнителното дело не били нито искани от взискателя, нито извършени.

На основание гореизложените обстоятелства счита ищецът, че са настъпили факти след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание.Изтичането на период от време на бездействие на кредитора взискател по образуваното изпълнително дело, се явявало правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт, а именно погасителната давност за претендираните по делото суми.

Твърди се от ищеца, че изтекла погасителна давност в хода на изпълнителното производство по изп. дело № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ *** и по този начин всички суми, инкорпорирани в изпълнителния титул са погасени по давност.

Задължението на ищеца било погасено по давност въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предвид това, вземанията на взискателя срещу ищеца се явявали недължими, като погасени по давност.

От молбата за образуване на изпълнителното дело с № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ *** от 04.12.2012 г. до подадената от взискателя молба с вх. № 15809/28.11.2022 г. за извършване на изпълнителни действия, а именно налагане на запори, сочи ищеца, че били изминали почти десет години - време през което изпълнителни действия не били извършвани.За периода от 04.12.2012 г. до 28.11.2022 г., взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия, изоставил напълно изпълнението и по този начин изпълнителното дело било прекратено по силата на закона, поради настъпване на перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителното дело било прекратено по силата на закона (без да е необходимо нарочен акт на съдебния изпълнител) и всякакви извършени изпълнителни действия по същото дело не пораждали действие за длъжника.

Погасителната давност обаче, подчертава в исковата си молба ищеца, че не течала, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на 3

ВКС - по арг. от Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Т.е. с влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК до образуване на изп. дело № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ *** давност била текла, но същата се прекъсвала с предприемане на действие за принудително изпълнение (чл. 116 „в“ ЗЗД), а именно с образуване на изпълнителното дело и поискания от взискателя способ за принудително изпълнение - налагане на запори на 04.12.2012 г.

В настоящия случай- началният момент на погасителната давност бил именно от 26.06.2015 г. - приемане на TP № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Давността ,твърди ищеца , че изтекла на 26.06.2020 г. поради обстоятелството, че изпълнителни действия не били извършени, нито поискани от взискателя през този период и давността изобщо не била прекъсвана. Нещо повече: такива били поискани едва през 2022 г. съгласно молба на взискателя с вх.№ 15809/28.11.2022г. по изпълнителното дело.

Вземанията на взискателя били погасени поради изтичане на петгодишна погасителна давност предвид, че настоящия случай касаел вземане за стока на изплащане посредством Договор за целево финансиране № 427971067/05.04.2008 г. Този род задължения се погасявали с изтичане на петгодишна давност - арг. чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за лихвите върху главницата по арг. чл. 111 б „в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност, считано от извършване на последното валидно изпълнително действие. С погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания по арг. на чл. 119 ЗЗД.

В настоящия случай, дори с поисканото в молбата за образуване на делото, не било реално извършено изпълнително действие, евентуално било извършено едва след погасяване на задължението по давност.За давността, обаче, съдебният изпълнител не следял служебно и ако длъжникът считал, че вземането на взискателя е погасено по давност, следвало да установи това по съответния исков ред, каквото действие извършва ищецът с настоящата искова молба.

Правният си интерес ищецът подкрепя и от факта, че давността не се прилага служебно, а само по искане (възражение) на длъжника - арг. чл. 120 от ЗЗД.След образуване на изпълнителното дело на 04.12.2012 г. до 28.11.2022 г. (когато за пръв път било поискано извършване на изп. действия), действия по изпълнителното дело нямало. Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по изпълнителното производство можел да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основават на факти настъпили след издаването на съдебния акт.По естеството си искът по чл. 439 от ГПК бил отрицателен установителен иск и с него ищецът целял да установи, че изпълняемото право на взискателя по делото, в следствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.Предявеният иск ищецът основава на твърденията, че не дължи инкорпорираните в изпълнителния титул суми поради наличието на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването им предвид изтичане на законоустановения срок и настъпването на 4 погасителната давност.

С оглед гореизложеното, ищецът е отправил и следното искане по см. на чл. 127, ал.1, т.5 ГПК: да бъде постановено съдебно решение , по силата на което да бъде признато за установено в отношенията между М. Й. И., ЕГН ********** с адрес: *** и „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано само заедно от всеки двама от управителите: Х. М. М., П. В-, В. Т., че М. Й. И., ЕГН ********** с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано само заедно от всеки двама от управителите: Х. М. М., П. В-, В. Т. , сумата в размер на 241,91 лв., от която сума: 217,32 лв. главница, 24,59 лв. лихва върху главницата за периода от 15.08.2008 г. до 14.12.2009 г., 25 лв. разноски по гр. дело и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., всички дължими на основание Договор за целево финансиране № 427971067/05.04.2008 г., инкорпорирани в Изпълнителен лист, издаден на 10.04.2012 г. от Районен съд - Варна на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.

410 от ГПК № 7182/15.12.2009 г., изд. по ч.гр.д. № 13*** от 2009 г. по описа на Районен съд - Варна, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2012***0402164 по описа на ЧСИ Н. Г. с рег.№ ***, поради погасяването им по давност.