Решение № 146 от 13.05.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Добрич, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230200182 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от О. О. Р., ЕГН **********, адрес: ****, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: **** срещу наказателно постановление № 23-1717-001015 от 06.10.2023 г., издадено от Р.П.П. – началник сектор в ОДМВР - Добрич, Първо РУ - Добрич, с което на О. О. Р., ЕГН **********, адрес: ****, за нарушение по: чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лв. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 (десет) лв. чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 (десет) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа 1 жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 943387/**** г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Имам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е 2 законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Съгласно т.3.9 от заповедта, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Р.П.П. е началник сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби от ЗДвП, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП са посочени и съответните санкционни разпоредби, въз основа на които са наложени наказанията.

За пълнота на изложението, с оглед доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при 3 съставяне на АУАН и издаване на НП досежно нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Изхождайки от обективните белези на състава по чл. 150а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни относно обстоятелството налице ли е управление на моторно превозно средство и ако е било налице такова – водачът притежавал ли е свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Съдът не счита, че е налице недостатъчна конкретизация на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП в АУАН и в обжалваното НП. От описанието на нарушението в АУАН става пределно ясно, че на **** г., в 18:43 часа, по бул. ****“, в посока бул. „****“, в близост до ****, О. О. Р. е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет „****“ с рег. № ****, собственост на В.И.В., ЕГН **********, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Същата фактическа обстановка е пресъздадена и в НП. От простата съпоставка между двете описания е видно, че те са идентични, като водят до безпротиворечивия извод, че нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че на посочените в АУАН и в НП, място, дата и час, същият е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „****“ с рег. № ****, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В разглеждания случай въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е индивидуализирано в достатъчна степен с посочването, че същото е мотоциклет марка „****“ с рег. № ****. В този смисъл обстоятелството, че в 4

АУАН и в НП не е посочено какъв е обема на двигателя, както и каква е била максимална му мощност, не съставлява процесуално нарушение, още повече съществено такова, водещо до отмяна на НП.

С оглед изложеното, съдът намира, че така направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби от ЗДвП, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Ето защо съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговаряли на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Правилно в НП нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се наказва с глоба от 100 до 300 лева.

В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вменените му с наказателното постановление нарушения.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираните нарушения и приложимия материален 5 закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за три нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

Относно нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на **** г., в 18:43 часа, по бул. ****“, в посока бул. „****“, в близост до ****, е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет „****“ с рег. № ****, собственост на В.И.В., ЕГН **********, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство - нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на О. О. Р. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят П. Г. П. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание свидетелят П. дава следните показания: „На въпросната дата бяхме на автопатрул, аз бях старши, а колегата Е. С. беше водач. При обход в района на „****“, бяхме спрели на червен светофар, ние идвахме от бул. „****“ в посока „****“ и продължихме в посока пожарната. Движихме се по бул. ****“, спряхме на червен светофар на „****“, с ул. „****“ и продължихме напред към пожарната. Моторът беше пред нас, светна зелен светофар, ние му подадохме светлинен и звуков сигнал, след това подаде рязко газ, продължи напред, ние карахме след него. Караме, караме и на кръстовището с ул. „****“ и бул. ****“ минава на червен сигнал на светофарната уредба. Продължихме напред, наближаваме пожарната, изравняваме се долу-горе с него, свалям прозореца и му подавам ясен сигнал със стоп палка, след което заедно караме, вече скоростта е по-малка отколкото сме карали – 50-60 км/ч. Караме заедно, след което той иска да направи завой по бул. „****“ и да продължи към **** надясно, но доста е разбит там пътя, има една по-голяма дупка, гумата му падна вътре и той падна от мотора. Тогава ги установихме кои са двете лица, зад него имаше 6 още един човек и двамата паднаха. Водачът каза, че нямал категория, в момента карал курса. Той не си носеше свидетелството си и нямаше съответната категория. След това написах акта“ (цитат). На въпроса на защитата на жалбоподателя: „Можете ли да кажете какво представляваше моторното превозно средство, което управляваше жалбоподателят?“, свидетелят отговаря: „Не мога да кажа, не знам марката и кубиците.