Акт № 1782 от 24.04.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 36/2014
- Подписан
- 24.04.2014
Цитирани разпоредби
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл. 242 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал.2, т. 6 · Кодекс на труда
Публикувай
Решение №
Номер
Година
17.11.2010 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
10.05
Година
2010
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Валери Междуречки
Секретар:
Надя Узунова Деница Урумова
Прокурор: като разгледа докладваното от
Валери Междуречки дело номер
20101200500474 по описа за
2010 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на "Е. С."-гр.Б. чрез адв.Ю. против решение № 2123/23.3.2010 г. постановено по гр.д.№ 3193/2009 г. на Благоевградския районен съд.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което е направил необоснован извод, че предявеният иск по чл.128 КТ е основателен. Моли да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция.
Въззиваемата чрез пълномощника си поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което моли да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от "Е. С."-гр.Б. против определение № 2293/29.3.2010 г. постановено по гр.д.№ 3193/2009 г. на БлРС, с което е допуснато предварително изпълнение на посоченото решение. Твърди се, че същото е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено..
Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:
Безспорно е, че между ищцата и ответната страна е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1/ 05.11.2007г. Със Заповед № 01/ 15.09.2008г., същото е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ.
От разпита на ищцата, даден по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, се установява, че за процесния период тя е подавала документите, които се изискват съгласно данъчното и осигурителното законодателство пред съответните органи, и ги е подписвала.
Обявен е за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че за процесния период- 05.11.2007г.- 19.09.2008г., ищцата, освен длъжността “фризьор”, е изпълнявала при ответника, и функциите на “прокурист”.
По делото е изслушана съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. В., която установява, че за периода 05.11.2007г.- 19.09.2008г., на ищцата е начислявана работна заплата, която общо възлиза на сумата от 1 797. 78 лв. Това възнаграждение не й е било изплатено.
При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда. Основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение съгласно чл. 128 КТ е заплащането в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа. В случая е безспорно, че между страните за процесния период е съществувало трудово правоотношение. Няма данни ищцата да не е изпълнявала задълженията си по трудовия договор. Установи се, че същата е полагала труд по трудовото правоотношение, като освен дейността си на “фризьор”, същата е изпълнявала и функциите на прокурист. Исковата претенция обаче обхваща дейността й в качеството на "фризьор". За ответника, в качеството му на работодател, е възникнало задължение за заплащане на уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за предоставената му и използвана от ищцата работна сила /чл.128 вр. чл. 242 КТ/. От заключението на вещото лице В., се установи точно обратното- че ищцата изобщо не е получила дължимите й се суми за трудово възнаграждение за процесния период, тъй като няма неин подпис в разплащателната ведомост, няма данни за преводно нареждане за изплащането му по банков път, нито изходящи от ищцата разписки, за получаването му.
С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК невлезлите в сила съдебни решения, с които е присъдено възнаграждение за работа, подлежат на предварително изпълнение. В случая с решението си по спора между страните съдът е уважил предявения иск за трудово възнаграждение по чл. 128 КТ, и в тази му част съдебното решение по изрично разпореждане на закона подлежи на предварително изпълнение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 2123/23.3.2010 г. постановено по гр.д.№ 3193/2009 г. Ýа Б. районен съд.
Осъжда "Е. С."-гр.Б. да заплати на Д. П.-Л.00 лв. разноски по делото в настоящата инстанция.
В тази му част решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Потвърждава определение № 2293/29.3.2010 г. постановено по гр.д.№ 3193/2009 г. на БлРС.
В тази му част решението, имащо характер на определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: