Решение № 23 от 02.04.2018, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно търговско дело 24/2018
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 02.04.2018
- В сила
- 26.07.2019
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА ПЕТРОВА, БИСЕРА МАКСИМОВА, ЙОАНА НИКОЛАЕВА ВАНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 6 · Закон за обществените поръчки
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 143 пар. 2 · Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.04.2018 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На двадесет и шести март 2018 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия
Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Бисера Максимова
Йоана Вангелова
Секретар Милка Тончева като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. т. д. № 24 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 201 от 01.11.2017 година, постановено по гр. д. 456/2017 година по описа на ПРС, съдът е отхвърлил предявените от НАП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова, действаща чрез Л.К. - началник отдел “Частни държавни вземания”, дирекция „Държавни вземания” срещу ОБЩИНА ПОПОВО с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от д-р Людмил Веселинов - кмет, искове за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 12 750 лв.
/дванадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/ — главница и сумата от 833.74 лв. /осемстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за периода 30.04.2015 г. - 21.12.2015 г., на основание чл. 18.3 от Общите условия към договора от 21.10.2009 г., ведно с лихва за забава върху главницата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението в размер на законната лихва съгласно чл. 18.3 от ОУ към договора от 21.10.2009 г. - всички представляващи задължения, установени с Акт № 76/21.12.2015 г. за установяване на частно държавно вземане, произтичащо от Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/1.4-02/2008/009, сключен на 21.10.2009 г. между МРРБ - като договарящ орган по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. и Община Попово — като бенефициент, за финансиране на изпълнението на проект с регистрационен № BG161PO001/1.4-02/2008/017 и наименование на проекта „Интегрирано подобряване и възстановяване на взаимосвързани елементи и съоръжения на физическата инфраструктура на градската среда на Попово за постигане на устойчиво развитие, екологично равновесие и социално включване, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 884/23.12.2016 г. по ч.гр.д. №876/2016 г. на РС-Попово.
Постъпила е въззивна жалба от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), представлявано от министъра на РРБ, чрез процесуалния представител Борислав Цветанов, юрисконсулт в МРРБ, срещу така посоченото съдебно решение, в която се излага следното:
Според въззивника изводите на решаващия състав за липса на нарушение при възлагането на обществената поръчка от страна на бенефициента са неправилни. Съдът превратно е интерпретирал нормата на чл. 15, ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП от 2004 г . - отм.) във връзка с чл.1, ал. 2, т. 3, чл. 3, ал. 1 и § 2 от ПЗР на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки - отм. (НВМОП). Въззивникът счита, че съдът неоснователно е приел, че провеждането на две отделни процедури по избор на изпълнител на услугите, имащи идентичен предмет (одиторски услуги) не е било продиктувано с цел възложителя да избегне процедурата по провеждане на открит конкурс, а е било продиктувано от съобразяване с препоръките на управляващия орган по ОПОС за временно спиране на дейността по възлагане на обществени поръчки по тази програма. Договорите, с които са възложени одиторски услуги, са сключени на 04.11.2010 г. и 17.12.2010 г. Обстоятелството, че има препоръка от един от управляващите органи за временно преустановяване на възлагане на обществените поръчки по никакъв начин в конкретната фактическа обстановка, според въззивника, не може да санира противоправното поведение на възложителя.
Твърди се още, че съдът неправилно е приел за формално несъответствие, разминаването на правните субекти, участници в процедурата по избор на изпълнител и при самото възлагане на обществената поръчка. Според въззивника възлагането на обществена поръчка на субект, който не е участвал в процедурата за подбор, е закононарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 от НВМОП.
Въз основа на тези основни аргументи
Министерство на регионалното развитие и благоустройството моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение, с което са отхвърлени предявените от НАП искове и да постанови решение, с което да признае исковете за основателни, като претендират и направените разноски в двете инстанции.
Към така описаната въззивна жалба, подадена от третото лице-помагач в процеса, се присъединява ищецът – НАП – София, чрез пълномощника Ралица Цветкова, главен експерт по приходите в отдел “Частни държавни вземания” на дирекция „Държавни вземания” (пълномощно № 222/11.05.2017г.) с подаване на писмено становище, в което се моли съдът да отмени като неправилно решение № 201 от 01.11.2017 г., постановено по гр. д. № 456/2017 г., по описа на Районен съд Попово, поради изложените във въззивната жалба на МРРБ аргументи и да постанови ново, с което да уважи предявения иск за признаване съществуването на вземане по ДБФП № BG161PO001/1.4-02/2008/009 от 21.10.2009 г. срещу Община Попово, БУЛСТАТ *********, присъдено с изпълнителен лист от 29.12.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 876/2016г. по описа на Районен съд, гр. Попово, в общ размер на 13 583.74 лева, от които 12 750.00 лева - главница, 833.74 лева - лихва за периода от 30.04.2015 г. до 21.12.2015 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението в размер на законната лихва съгласно чл. 18.3 от Общите условия към договора, както и направените разноски от НАП - 298.29 лева - заплатена държавна такса и 500 лева претендирано пред PC Попово юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 13, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По така подадената въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Община Попово, гр. Попово, ул. „Ал. Стамболийски“ № 1, чрез процесуалния им пълномощник адв. З.О.,***, в който се излага следното:
Искът на НАП се основава на твърдения, че Община Попово е допуснала „нередност“ като е нарушила чл.15, ал.6 от ЗОП (отм.), НВМОП (отм.) и чл.89 от Регламент № 1605/2002 г. на Съвета от 25.6.2002 г. при сключването на 17.12.2010 г. на договор №
BG161РО001/1.4-02/2008/009-U-10 с „Одитинг Си гарант“ ООД. Неоснователни са възраженията на МРРБ срещу приетото в мотивите на обжалваното решение, че Община Попово не е извършила нарушение на чл.15, ал.6 от ЗОП (отм.), във връзка с чл.1, ал.2, т.З, чл.З, ал.1 и §2 от НВМОП (отм.). Чл.15, ал.6 от ЗОП (отм.) забранява разделянето на обществената поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона, т.е. субективната страна на нарушението на тази разпоредба се изразява в пряк умисъл на дееца. С разделянето на предмета на обществената поръчка на части той цели да заобиколи реда за възлагането й, определен със закона въз основа на прогнозната стойност на обществената поръчка към датата на решението за откриване на процедурата за възлагането й - чл.15, ал.1 от ЗОП (отм.), а не към датата на сключването на договора за изпълнение на обществената поръка, както се домогва да внуши въззивника в жалбата си. От приетите по делото доказателства се установява, че към датата на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка за финансов одит на разходите по проекта, финансиран по ОПРР - 22.02.2010 г., прогнозата е, че през 2010 г.
Община Попово ще възложи само една обществена поръчка с предмет „финансов одит“ на средства по договор за безвъзмездна финансова помощ, а именно по проекта, финансиран по ОПРР, защото към тази дата изпълнението на другия проект, финансиран по ОПОС, е спряно четири месеца по-рано с писмо изх. № 91-00-866/29.10.2009 г. на зам.-министъра на околната среда и водите. Възобновяването на изпълнението на този проект е направено на 16.03.2010 г., т.е. почти един месец след като на 22.02.2010 г. е била открита процедурата за възлагане на обществената поръчка за финансов одит на разходите по проекта, финансиран по ОПРР. По делото не са събрани доказателства, че към 22.02.2010 г. Община Попово е знаела, че възобновяването на изпълнението на проекта по ОПОС ще бъде направено през 2010 г. Въззиваемата страна твърди, че към 22.02.2010 г. прогнозната стойност на обществените поръчки на Община Попово за 2010 г. с предмет „финансов одит“ не е 88 000 лева, както се домогва да внуши въззивника в жалбата си, а е 42 500 лева, която стойност обуславя избор на изпълнител чрез събиране на три оферти - чл.2, ал.1, т.2 от НВМОП, а не чрез открит конкурс.
Според въззиваемата страна правилен и в съответствие с чл.2, т.7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 г. е изводът на Поповския районен съд, че за да бъде наложена финансова корекция е нужно не само формалното извършване на нарушение - в случая на ЗОП, но и това нарушение да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като отчете неоправдан разход. Обоснован и правилен е извода на Поповския районен съд, че сключването на договора за финансов одит с „Одитинг Си Гарант“ ООД, вместо лично с управителя на това дружество Нели Иванова Нейкова, е формално нарушение, което не обосновава наличието на нередност, тъй като договорът е сключен за същата услуга и за точно същата цена, която е предложена от Нели Нейкова - 42 500 лева без ДДС.
В постъпилия от Община Попово писмен отговор се излагат и съображения, че по своята правна природа претендираното вземане за финансова корекция в размер на 12 750 лева представлява обезщетение за неизпълнение на договор - в случая на Договора за безвъзмездна финансова помощ № BG161P0001/1.4- ***. Според чл.111, б. „б“ от ЗЗД вземанията за такова обезщетение се погасяват с тригодишна давност. Според твърденията в исковата молба неизпълнението на посочения договор, заради което ищецът претендира срещу Община Попово вземане от 12 750 лева, е извършено най-късно на 17.12.2010 г. - датата на сключването на договора с „Одитиг Си Гарант“ ООД.
Следователно, това вземане е погасено по давност на 17.12.2013 г. - повече от три години преди предявяването на исковата молба по настоящото дело на 21.12.2016 г.
Предвид изложеното въззиваемата страна моли съда да потвърди решение № 201/01.11.2017 г. по гр.д. №456/2017 г. на Поповския районен съд, както и да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството да плати на Община Попово сторените от нея разноски във въззивното производство
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивниците не изпращат представител. Постъпили са писмени становища, с които се поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат С. О. – САК, който моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Пред ПРС е предявен установителен иск с правно основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца – НАП-София по АЧДВ
Акт № 76/21.12.2015 година за сумата от 13 583.74 лева, от които 12 750 лева – главница и 833.74 лева - лихва за забава за периода от 30.04.2015 г. до 21.12.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК.
Фактите по спора са установени както следва:
На 21.10.2009 г. между
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) като Договарящ орган, от една страна, и Община Попово като бенефициент е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG161PО001/1.4-02/2008/009 за финансиране на изпълнението на проект с регистрационен № BG161PО001/1.4- *** и наименование на проекта „Интегрирано подобряване и възстановяване на взаимосвързани елементи и съоръжения на физическата инфраструктура на градската среда на Попово за постигане на устойчиво развитие, екологично равновесие и социално включване“.
Разпечатката съдържа 42 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff30abe6-3a08-418e-9b80-00b23d81b779