Решение № 260327 от 22.07.2021, Районен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

260327/22.7.2021г. гр.

Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав на деветнадесети юли 2021 година в открито заседание, в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова като разгледа докладваното от съдията ГД № 2065/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** срещу И.Р.М., ЕГН : **********, с адрес ***4, без посочено правно основание и обща цена от 852,76 лева главница.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 852,76 лева, представляваща 168,45 лева незаплатена стойност на мобилни услуги; 345 лева неустойка; 284,33 лева незаплатени лизингови вноски, от които 247,35 предсрочно изискуеми. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 447/20г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Иска отхвърлянето им. Твърди, че клаузата уреждаща търсената неустойка била неравноправна, съответно нищожна.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на ответното дружество, което се установява и от представения договори за мобилни услуги от 13.02.2014г. и 19.02.2015г.. За твърдените вземания, представляващи цена на мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в производството е издавал фактури /л. 23-27/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Няма данни за погасяване на така определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Заявлението по ЧГД № 447/2020г. е постъпило в ШРС на 21.02.2020г..

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща ползвани мобилни услуги и цена за ползвано мобилно устройство; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, и поради неоснователност на ответното възражение, за нищожност на неустоечната клауза. Договора е сключен за определен срок, в случая от 24 месеца, като за всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво количество мобилни услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на стр. 1 – 25,99 лева и 13,90 лева, според договорите и 24,99 лева и 36,99 лева, според допълнителните споразумения от 2016г. и 2018г.. Според уговорката в т. 7 от първия договор и раздел III от първото споразумение е получил и устройства на цена по ниска от стандартната. Нищо неравноправно няма в уговорката за неустойка /чл.4 от допълнително споразумение от 03.05.2018г./, която предвижда, че при прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина на потребителя, или по негово желание/в случая поради неплащане на задължения/, той дължи заплащане на три месечни такси и разликата между стандартната цена на полученото устройство и платената с отстъпка или внесените лизингови вноски, посочени в договор за лизинг от 03.05.2018г.. Така уговорената неустойка, не е необосновано висока, а при яснота на месечната такса и размера на отстъпката от стандартната цена, както е по процесния договор, не би затруднила потребител и с възможности под средните, да прецени икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно неизпълнение. Уговорката не нарушава и основните обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката.

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1520 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 447/2020г., представляващи 200 лева държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение за всяко от производствата и 600 лева възнаграждение за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Р.М., ЕГН : **********, с адрес ***4, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** срещу него, съществува вземане за сумата от 852,76 лева, представляваща 168,45 лева незаплатена стойност на мобилни услуги; 345 лева неустойка; 284,33 лева незаплатени лизингови вноски, от които 247,35 предсрочно изискуеми, в едно със законната лихва, върху главницата от 852,76 лева, считано от 21.02.2020г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА

И.Р.М.,

ЕГН : **********, с адрес ***4, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** сумата от 1520 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 447/2020г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: