Определение № 4514 от 04.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4514 гр. Варна, 21.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100501250 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 58920/12.08.2019г. от ЕМ. М. ТР., Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР., чрез адв. Ст.И., против решение № 3324/18.07.2019г., изменено в частта за разноските с определение № 12692/30.09.2019г. , поправено с определение № 3142/24.02.2020г., постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в частта, в която e признато за установено в отношенията между ищците ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. от една страна и тях, ответниците АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. от друга страна, че ищците са собственици на реална част с площ от 127 кв.м.отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се на л.482 от делото и представляваща неразделна част от решението, която част е част от имот с идентификатор *** по плана на гр.Варна, м-ст Ваялар, на осн. чл.124 от ГПК, в частта, в която е признато за установено в отношенията между ищците ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. от една страна и тях, ответниците АТ. Н. ТР., Д. М.

ТР. и ЕМ. М. ТР. от друга страна, че реална част с площ от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се на л.482 от делото и представляваща неразделна част от решението, която реална част е част от имот с идентификатор *** по плана на гр.Варна, м-ст Ваялар във времето от 28.07.1989г. до 7.09.2016г. не е била път/улица предназначена за обществено ползване, на осн. чл.124 от ГПК, както и в частта, в която АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. са осъдени да заплатят на ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т. сумата от общо 1494.24лв. разноски по делото на осн.чл.78 от ГПК.

Съдебният акт с който е уважен отрицателният установителен иск е неправилен, поради допуснати процесуални нарушения при установяване на правнорелевантни факти и 1 обстоятелства във връзка с анализа и обсъждането на доказателствения материал, противоречие с материалния закон и необоснованост. Молят се за отмяна в тази част.

Актът, с която е уважен положителният установителен иск за собственост, относно увеличеният размер с 6 кв.м. е процесуално недопустим, поради формираната вече СПН с решение по в.гр.д. № 2271/2017г. на ВОС, с което е отменено решението по гр.д. № 7360/2015г. на ВРС и е уважен иск с правно осн. чл. 108 от ЗС, като е прието за установено по отношение на наследодателя на ответниците и ищците по настоящото дело, че последните са собственици на реална част с площ от 6кв.м. по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в НА № 73, т. 1, рег. № 1130, д. № 71/2007г. на нотариус Юлия Каменова-Костадинова, обозначена в зелен цвят на изготвената от вещото лице по делото комбинирана скица, приложена на л. 302 по гр.д. № 730/2015г. на ВРС от имот с идентификатор ***, която реална част съвпада напълно с направеното от ищците увеличение на иска с тези 6 кв.м., на първоначално заявените 121кв.м. Повторно разглеждане на спора е недопустимо, а в останалата част искът е неоснователен. Въпреки, че първоинстанционният съд е констатирал липсата на оспорване от страна на ответниците, че ищците са собственици на процесната част, съдът е уважил иска, като основателен, въпреки липсата на правен интерес. Ищците са мотивирали интереса си с подадените установителни искове за собственост с оглед отправените обвинения пред държавен орган, че са затворили процесната част и възпрепятствали ползването на този път, заключен между точки 1, 2, 3, 4, като вследствие на това им е съставен протокол за полицейско предупреждение. Молят се за обезсилване на решението в увеличената част от иска и прекратяване на производството в частта. В случай, че съдът не уважи искането за обезсилване, то молят за отмяна и отхвърляне на положителния установителен иск в цялата част от 127кв.м.

При уважаване на отрицателния установителен иск, съдът е спазил указанията на ВКС, но не е съобразил възраженията им, че защрихованата в жълт цвят част, заключена между точките 1, 2, 5 и 6, като общинска собственост е отразена, като път/улица за обществено ползване, видно от скица № 15-447226-12.0-9.2016г. на СГКК-Варна. Защрихованата част, заключена между 1, 2, 3 и 4 до 2015г. е била единствен достъп до имот 1149, собственост на ответницата Ц., както по силата на одобрен ПУП-ПУР за СО „Траката“, СО „Ваялар“ и СО „Горна Трака“, приет с решение № 551-6/26,27.07.2012г. на Общински съвет-Варна /отм./, така и по силата на учредено в полза на нейния праводател право на преминаване със заповед № 19/14.01.1982г. на Зам.председателя на Общински съвет-Варна и договорка, постигната между Маринчо Т., праводателя на Ц. и тогавашния собственик на имота на ищците за отстъпване на част от имотите си и осигуряване на достъп за обслужване и застрояване на имоти 783 и 1149. Претендираната част до влизане в сила на заповедта за одобряване на ПНИ, винаги е фигурирала като път.

Молят се първоинстанционното решени да бъде обезсилено, съответно отменено и постановено друго, с което първият иск да бъде оставен без разглеждане, а вториятотхвърлен. Претендират присъждане на сторените разноски.

2

В писмен отговор АНТ. В. Ц., чрез адв. Н.И. изказва становище за допустимост и основателност на въззивната жалба на ЕМ. М. ТР., Д. М. ТР. и АТ. Н. ТР. и се присъединява към нея. Налице са сочените от въззивниците пороци на обжалвания съдебен акт. Решението в обжалваните части е недопустимо, евентуално неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Моли се за отмяната му и за присъждане на сторените разноски.

Смята, че решението на ВРС е недопустимо и по двата предявени и уважени иска, а не само по иска за собственост.

Не следва пререшаване на спора в увеличената част на иска за собственост на 6кв.м. от процесната реалната част, по която има влязло в сила решение на съда по гр.д. № 2271/2017г. на ВОС. Оспорваното решение е недопустимо. Споделя и доводите на въззивниците за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, предвид събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение на вещото лице.

Основателно е оплакването, че ответниците не са оспорили правото на собственост на ищците по отношение на реалната част. Поради това решението на ВРС е недопустимо.

Липсва нарушено материално право на ищците, нуждаещо се от защита. Съставения срещу тях предупредителен протокол не сочи на спор за материално право. Освен това по силата на заповед № 19/14.01.1982г. за ответниците е съществувало и продължава да съществува учредено право на преминаване през имота на ищците за достигане до имота им и начинът на това ползване е „път“. На следващо място основателни са и възраженията на въззивниците ,че решението в частта на уважения отрицателен установителен иск е неправилен, поради допуснати процесуални нарушения при установяване на правнорелевантни факти и обстоятелства, във връзка с анализа и обсъждането на доказателствата, поради противоречия с материалния закон и необоснованост. Счита, че обжалваното решение в тази част страда от по-съществен порок: липсва накърнено право на ищците, нуждаещо се от съдебна защита. На това основание същото е недопустимо. В условията на евентуалност намира, че е неправилно и следва да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен, като неоснователен. ВРС не е съобразил правния режим на процесната част, според предвижданията на съответните планове за конкретната територия. Съдът не е коментирал всички събрани доказателства и направените възражения. Решението е неправилно в тази част.

В писмен отговор ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т., чрез адв. Б.Х. изказват становище за неоснователност на въззивната жалба. Уточнява, че размерът на иска е увеличен с 6кв.м. във връзка с отрицателния установителен иск ,че за посочения в исковата молба период, цялата процесна реална част, включваща и спорните 6кв.м. не е била път за обществено ползване, а е представлявала реална част от имот, собственост на физически лица. В случая, съдът не е пререшил решен вече спор, а се е съобразил със СПН по обуславящия въпрос, касаещ правото на собственост на ищците. Обжалваното решение не е нито недопустимо, нито неправилно. То е допустимо, правилно и законосъобразно. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за размера на спорната реална част. Настояват, че площта 3 на реалната част съгласно решение № 14507/03.12.2014г. на ВАС, решение № 799/15.06.2016г. на ВОС и решение № 257/16.02.2018г. е точно 127кв.м. Според вещото лице площта, заключена между точки 1, 2, 3 и 4 е 114кв.м., а увеличената част-8кв.м. или общо 122кв.м., като разликата от 5кв.м. не е съществена и се дължи на различните способи за изчисление и измерване. Освен това площта на даден имот не е негов индивидуализиращ белег, каквито са неговите местонахождение и граници Определящо значение имат границите. Разлика в границите в случая няма. Сочи, че КК има констативно, но не и конститутивно действие. Липсата на изменение в КК досежно частта, заключена между точки 1,2, 6 и 5 не е доказателство, че тази част от земната повърхност е общинска. , отредена за второстепенна улица, още повече, че е приложено решение № 799/15.06.2016г. на ВОС, от което е видна принадлежността на правото на собственост върху частта, заключена между точки 1, 2, 6 и 5. Относно възражението на ответниците Т.и, че не оспорват, че ищците са собственици на процесната реална част и липсата на правен интерес, вече се е произнесъл ВКС и ако беше констатирал такива факти, не би върнал за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Ответниците оспорват правото на собственост на ищците, като счита, че спорната реална част е обществен път.

Неоснователно е и възражението на ответниците, че по силата на одобрен ПУП-ПУР на СО „Траката, СО „Ваялар“ и СО „Горна Трака“, приет с решение № 551-6/26,27.07.2012г. на Общински съвет-Варна, защрихованата част, заключена между точки 1, 2, 3 и 4 е отразена като обществен път, сочат, че съгласно решение № 14507/03.12.2014г. на ВАС, ПУП-ПУР е отменен, като незаконосъобразен.

Молят се, въззивната жалба да бъде отхвърлена.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 59791/15.08.2019г. от ЕЛ. ПЛ. Т. и ИВ. АНГ. Т., чрез адв. Б.Х., против решение № 3324/18.07.2019г., изменено в частта за разноските с определение № 12692/30.09.2019г. , поправено с определение № 3142/24.02.2020г., постановени по гр.д. № 10733/2016г. на 31-ви състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от тях от една страна срещу ответниците АНТ. В. Ц., АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. от друга страна иск за приемане за установено, че в полза на ответниците не съществува право на преминаване през реална част с площ от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се н л.482 от делото и представляваща неразделна част от решението, която част е част от имот с идентификатор *** по плана на гр.Варна, м-ст Ваялар, на осн. чл.124 от ГПК и АНТ. В. Ц. е осъдена да им заплати разноски в размер на 1494.24лв., а АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. са осъдени да им заплатят разноски по първоинстанционното дело в размер на 1494.24лв. или общо 2/3 от целия размер, вместо целия размер, за който са представили доказателства от общо 4482.74лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и те са осъдени да платят на АНТ. В. Ц. разноски в размер на 608.33лв., а в полза на АТ. Н. ТР., Д. М. ТР. и ЕМ. М. ТР. -в размер на 641.66лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Считат решението в обжалваната част за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят се решението в обжалваната част да бъде обезсилено, в 4 условията на евентуалност отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен, като им бъдат присъдени разноски в пълен размер. Претендират присъждане на разноски за въззивното производство. Правят изявление за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, с искане за намаляване до размерите по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.