Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33176 от 14.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15508/2026
Вид
Определение № 33176
Подписан
14.09.2026
В сила
14.09.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33176 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110115508 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

175834/02.06.2026 г. от В. П. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

София, ул.“ Г* срещу „С*" ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ц*, с която са предявени обективно кумулативно и евентуални съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 1232444 от 22.01.2025 г., сключен между В. П. К., с ЕГН: * и „С*" ООД, ЕИК *, като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

2. Евентуален положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, ал.1, пр.1-3 ЗЗД, с който да се прогласи за нищожна клаузата чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1232444/22.01.2025 г. уреждащ неустойка в случай на непредставяне на обезпечение и чл. 6, ал.

2 от Договора, уреждащ разходите за изнвънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя, поради противоречие със закона, заобикалят го и накърняване на добрите нрави

3. Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, ал.1 ЗЗД, с който „С*" ООД, ЕИК * да бъде осъден да заплати на между В. П. К., с ЕГН: * сумата в размер на 813.98 ево, представляваща платена без основание сума ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (02.06.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането;

4. Евентуален осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ако се уважи евентуалния положителен иск, с който „С*" ООД, 1

ЕИК * да бъде осъден да заплати на между В. П. К., с ЕГН: * сумата в размер на 813.98 ево, представляваща платена без основание сума ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (02.06.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането;

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с всички плащания, съгласно погасителния план.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.

Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че с неустойката се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника.

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че неустойката, таксата за поръчителство, застраховка, сумите за извънсъдебно събиране на вземание ще се начисли към договора за кредит. Счита, че това което е платил е без основание.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Не посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК.

Моли съда да задължи ответника да представи извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания от доверителя ми по процесния Договор, в т.ч. платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, приходни касови ордери и др.

Моли и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните молби: 1.Заверено копие от адвокатско пълномощно; 2.Заверено копие от Договор за потребителски кредит № 1232444/22.01.2025 г. 3.Заверено копие от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 22.01.2025 г.; 4.Заверено копие от Удостоверение за липса на задължения с изх. № У000525-2026-31/03/2026 г., издадено от „ С*“ ООД;

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че липсва правен интерес, тъй като ищецът е заплатил всичко по договора. Твърди, че липсва реквизита по чл.127, ал.4 ГПК. Съчи, че е налице злоупотреба с право.

Изцяло оспорва иска по основание и размер. Признава за наличието на сключен договор с посочените параметри. Поддържа, че договорът е действителен, като са спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Излага съображения за правилното приложение на ЗПК. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, както и ищецът е бил наясно с икономическите последици от сключването му. Твърди, че клаузите отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и 2 потребителя. Оспорва осъдителния иск по основание и размер и признава, че ищецът е платил 2376.00 по кредита.

Моли съда да прекрати производството, поради недопустимост. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Моли съда да извърши справка в ЕИСС за установяване на броя на заведените дела.

Представя и моли да бъдат приети: 1. Адвокатско пълномощно. 2. Стандартен европейски формуляр по процесния договор. 3. Искане за сключване на процесния договор. 4.

Справка за движението и извършените плащания по договора в лева. 5. Препис от настоящия отговор по чл. 131 ГПК за ищеца.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. М. М. А., със съдебен адрес /адрес за призоваване/: гр. София, ул. “Х. *, тел.: **********,, която представителна власт е валидна за всички инстанции (л. 28 от делото).

Ответникът се представлява от Х. М. – САК, с личен адвокатски номер **********, email: *, тел. *, АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ *, която представителна власт е валидна за всички инстанции (виж ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на иска е стойността на договора. Видно от представения договор цената на договора е 2 592.00 лева или 1325.27 евро.

Цената на осъдителния иск е 813.98 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Държавната такса за установителния иск е 53.01 евро.

3

Държавната такса за осъдителния иск е 32.56 евро.

Следователно общата държавна такса е 85.57 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 245180/04.08.2026 г. (л. 42 от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, освен по чл.127, ал.4 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

С оглед възражението, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на гарант и без избиране на гарант, избран от заемодателя и че е налице злоупотреба с право.

След служебна справка в ЕИСС се установи, че ищецът е предявил две иска. По единия е образувано настоящото дело и другия – гр. д. № 15605/2026 г. по описа на СРС с друг ответник кредитна институция. Ето защо няма злоупотреба с права по чл.3 ГПК.

Още с разпореждането по чл.131 ГПК съдът е указал на ответника да подава книжата с документ по чл.102з, ал.3 ГПК или с такъв по чл.102, ал.2, т.2 ГПК. Ищецът не е страна по чл.50, ал.5 ГПК и не е задължителен субект да получава електронни книжа. Не е изразил съгласие по чл.38-38а ГПК за получаване на електронни книжга. Ето защо с оглед процедурата по чл.248 ГПК и факта, че съдът е изготвил служебно преписи, то ответникът е останал задължен по смисъла на чл.77 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Не е основателно искането по чл.190 ГПК. Ищецът е този който се позовава на договора и същият следва да бъде представен от ищеца, а не да използва съда, което ще наруши равнопоставеността по делото. Освен това ответникът следва да доказва индивидуалността на договора и клаузите по него. Няма доказателства, че ответникът не е предоставил искания договор на ищеца. Ето защо следва да бъде оставено без уважение.

4

Ищецът е този, който следва да установи плащането на процесната сума.

Същият следва да има небоходимите документи. Ето защо не е основателно искането по чл.190 ГПК, тъй като разписката е по чл.77 ЗЗД.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са необходими.

С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1. Каква е главницата по кредита.