Определение № 373 от 25.10.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. София, 25.10.2023 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20231800600593 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр.чл.

341 и сл. от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП Б. срещу определение от 17.05.2023 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 662/2022 г. по описа на РС Б., с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Твърди се, че определението на съда e неправилно и незаконосъобразно, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика при съизвършителството, като вид съучастие при извършени престъпления против телесната неприкосновеност всеки, който участва в изпълнителното деяние, следва да носи отговорност за общо причинения, при общ, съвместен умисъл резултат, независимо, че не е установено конкретно от чии действия е настъпил този резултат, и е без значение кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост и с какво оръжие са осъществени. Сочи се, 1 че в конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на обвинението са посочени механизмът на причиняване на телесната повреда и действията на всеки един от двамата съизвършители по отношение на пострадалото лице, няма неяснота относно това как е причинена телесната повреда и не е налице нарушаване или ограничаване на правото на защита на всеки от съизвършителите, респ. – не е налице неяснота на фактите, по които следва да се защитават двамата обвиняеми.

Не се споделят доводите на съда, че разделянето на наказателното производство и отделянето на материалите от него, касаещи извършеното от другия обвиняем деяние, затрудняват защитата на обв. М.. Твърди се, че разделянето е извършено след щателно издирване на другия обвиняем по делото и при наличие на предпоставките на чл. 216 от НПК, като на съд е предаден само обв. М., а по отношение на втория обвиняем П. наказателното производство е спряно. Твърди се, че не са налице пречки за разглеждането на делото в досъдебната му фаза, чрез предаването на съд на установения и издирен извършител на престъплението – обв. М., като рамките на търсената от прокуратурата наказателноправна принуда са дадени именно по отношение само на извършеното от него престъпление.

Иска се определението на РС К. да бъде отменено и да бъде постановен съдебен акт, с който делото да се върне на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.

С. окръжен съд, като обсъди доводите на прокурора и се запозна с атакувания съдебен акт и с материалите по делото, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 24.05.2021 г. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на същата дата е причинена средна телесна повреда на К. В. Т. от гр. П..

С внесения за разглеждане в РС Б. обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу И. М. М. в това, че на 24.05.2021 г. в гр. П., пред поликлиниката, в съучастие като съизвършител с П. Т. П. от гр. П., чрез аннасяне на множество удари с ръце и крака по главата и тялото, както и удар с камък в областта на главата причинил на К. В. Т. от гр. П. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана вляво челно с подлежаща 2 импресионна фрактура на челната кост, което увреждане е осъществило пряка комуникация между черепната кухина и околната среда, като по своя медикобиологичен характер представлява нараняване проникващо в черепната кухина; счупване на левия горночелюстен синус и основата на лявата очница, което увреждане па своя медикобиологичен характер представлява счупване на челюст и е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни и счупване на лявата ябълчна кост, която е анатомично функционално свързана с горната челюст и по своя медикобиологичен характер представлява счупване на челюст и е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, като деянието е извършено по холугински подбуди (при липса на личен мотив във взаимоотношенията, на публично място, без основателна причина, незачитайки неприкосновеността на личността, при явно неуважение на обществения ред) – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В проведеното разпоредително заседание по делото защитникът на подсъдимия М. – адв. Д. от САК, поискала прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на М. да разбере фактическото обвинение и да се защити по него. Като такива защитникът посочил липсата в диспозитива на обвинението на часа на извършване на деянието; непосочването на гласните доказателства, на които се позовава обвинението; при постановеното от държавното обвинение разделяне на материалите по отношение второто обвинено в извършване на престъплението лице – неразделяне и на механизма на деянието между двамата обвиняеми, с посочване какво конкретно е извършил всеки от съучастниците.

С атакуваното определение първоинстанционният съд приел, че в обвинителния акт не е посочено всеки от двамата обвиняеми какви удари и по кои части на тялото е нанесъл на пострадалото лице, което води до нарушаване правото на защита на обв. М., който не може да разбере в какво точно е обвинен. Съдът намерил, че отделянето на материали по делото срещу втория извършител допълнително затруднява разкриването на обективната истина по делото, и указал да бъдат положени усилия за 3 издирването на П. П., или на същия да бъде повдигнато обвинение в условията на задочно производство. С тези аргументи съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, за отстраняване на посочените нарушения.

Частният протест е подаден от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е допустим, а разгледан по същество е основателен.

Обвинението за извършено престъпление се повдига от страна на държавния обвинител пред съда като орган, който е компетентен да се произнесе по въпросите на виновността и наказанието със стабилен акт. Този принципен подход третира досъдебното производство като подготвителна фаза на наказателното производство, съдебната фаза като централна такава, а обвинителният акт - като определящ предмета на доказване по делото и очертаващ рамките, в които ще се развие процесът на доказване.

В конкретния случай в обвинителния акт прокурорът е посочил фактите, които според него обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него, вкл. времето и мястото на извършване на престъплението, извършените от обвиняемия в съучастие с втория сочен за извършител действия, както и пълните данни за личността на обвиняемия – каквито са изискванията, визирани от закона и изложени в ТР № 2/ 2002 година на ОСНК, ВКС. Този обвинителен акт е годно основание за начало на съдебното производство, доколкото в него са очертани ясно фактическите рамки на обвинението. В обвинителния акт няма фактически дефицит на обективните и субективните признаци на деянието, което се претендира да е извършено, не са налице и противоречие или неяснота, поради които обвиняемият (подсъдим в съдебната фаза) И. М. да не е успял да разбере в какво се състои обвинението срещу него.

Деянието е описано в обвинителния акт достатъчно подробно, като прокурорът е посочил действията, довели до настъпването на съставомерните последиците на деянието - резултат от съвместната дейност на двамата съизвършители, един от които е подсъдимият М.. Няма спор в правната теория и съдебната практика, че при съизвършителството всеки, който участва в изпълнителното деяние по нанасяне на телесна повреда, следва да 4 носи отговорност за общо причинения, при съвместен умисъл резултат, независимо, че не е установено конкретно от чии действия е настъпил вредоносният резултат, като е без значение кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост и с какво оръжие са осъществени те. В случая се претендира, че М. е нанесъл на пострадалия Т. удар с камък в областта на главата, след което М. и П. започнали да нанасят на Т. множество удари с ръце и крака по главата и тялото, а той паднал върху асфалтовото покритие на пътя пред поликлиниката – което е достатъчно за описание на механизма на престъплението.

Следователно, правото на подсъдимия М. да научи в какво е обвинен, така че да има възможност пълноценно и активно да се защитава, не е нарушено.

Що се отнася до дадените от първоинстанционния съд указания за полагане на усилия за издирване на обвиняемия П. П., или на същия да бъде повдигнато обвинение в условията на задочно производство, то по силата на чл.

216 от

НПК разделянето на материалите срещу неиздирените/неустановените лица в различно наказателно производство е законодателно поставено в изключително правомощие на прокурора и не подлежи на съдебен контрол, така, както не подлежи на съдебен контрол и преценката на прокурора дали срещу конкретно лице да бъде повдигнато обвинение, било то задочно или не.

Доколкото в настоящия случай описаното в обвинителния акт деяние е извършено в условията на съизвършителство с неиздирено лице и материалите за участието му в престъплението са отделени в друго производство, следва да бъдат съобразени и принципните положения в решението на СЕС от 05.09.2019 г. по Дело С-377/18, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Специализирания наказателен съд (България). Така в решението е записано, че член 4, параграф 1 от ДИРЕКТИВА (EС) 2016/343 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, приложима по отношение на физическите лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство, която Директива несъмнено има приложение и в 5 настоящото производство (в което вината на съизвършителя П. П. не е установена с влязъл в сила съдебен акт, но в обвинителния акт се твърди извършването на престъплението в условията на съучастническа дейност), гласи, че „Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че докато вината на заподозрения или обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публичните органи и в съдебни решения, различни от решенията относно въпроса за вината. Това не засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, и предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебните или други компетентни органи и се основават на подозрения или уличаващи доказателства“. Следователно, съдът при решаване на делото следва да съобрази, че за П. П. се води отделно наказателно производство и той може да бъде изрично посочен като съизвършител на разглежданото престъпление, при условие, че посочването му е необходимо за определянето на отговорността на И. М., и при условие, че ясно е указано, че срещу него се води отделно наказателно производство и че вината му не е установена в съответствие със закона.

С тези съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от

17.05.2023 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 662/2022 г. по описа на РС Б., с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.