Решение № 163 от 01.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. *****, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20261420200555 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д–63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. П. М. от гр.*****, срещу Наказателно постановление № 26-0967-000308 от 02.07.2026 г., издадено от началник група в ОДМВР *****, Сектор „Пътна полиция” гр.*****, с което за нарушение на чл.137а ал.1 /без колан/ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв./51,13 евро/, и за нарушение на чл.183 ал.4 т.6 /говори по телефон/ ЗДвП на основание същия текст му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

/51,13 евро/, като на основание Н-ба № N-Iз-2539/17.12.2012г. на МВР му се отнемат общо 18 точки.

С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради противоречие с материалния закон. Поддържа се, че жалбоподателят не бил извършил вменените му нарушения, а АУАН и НП били издадени тенденциозно.

В с.з.жалбоподателят поддържа жалбата така както е подадена.

Ответникът редовно призован не се е явил в съдебно заседание, и не е ангажирал становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС *****, с което е представена административната преписка моли обжалваното НП да бъде потвърдено.Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.

1

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушениеие с.GA №4554870/22.06.2026 г, затова че при управлението на лек автомобил м.„*****“ с рег.№****, собственост на **, водачътжалбоподател говори-/използва/ по мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете , и в същото време е без поставен – не използва обезопасителен колан,с какъвто автомобилът е оборудван фабрично, поради което му е извършена проверка на ул.***** в гр.*****, пред номер 4. С оглед обстоятелството, че водачът говорел по телефона и е без поставен предпазен колан по време на управление на лекия автомобил, полицейските служители му съставили на място горния АУАН, в който описали, че на 22.06.2026 г., около 17:53 часа, в гр.***** на ул.****, пред номер 4 управлява лек автомобил м.„*****“ с рег.№**** ,собственост на **, като използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, както и без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван фабрично.

Констатирано е, че водачът е извършил следните две нарушения:1/ - използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, б е з наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, с което виновно е нарушил чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП и 2/ / не използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано фабрично , с което виновно е нарушил чл.137а ал. 1 от ЗДвП.

Отразено е в АУАН, че нарушенията са заснети с боди камера, записите от която са приложени по делото.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, който отказал да го подпише, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел, и е връчен на същия / нарушител/, който при съставяне на АУАН и отказът да го подпише е заявил:“Не съм съгласен с изложеното и ще дам допълнителни писмени обяснения“.

Такива са били подадени на 23.06.2026 г. С тях жалбоподателят поддържа, че не е извършил вменените му нарушения.

Разпоредено е извършване на проверка по случая, и с оглед резултатите от нея и изразеното становище от проверяващите, възраженията не са уважени от АНО при издаване на НП.

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящето производство наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.183 ал.4т.6 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в р-р на 100.00 лева/51,13 евро, и за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в същия размер .

Изложеното до тук се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства:: АУАН № 4554870 от 22.06.2026 г., Наказателно постановление №26-0967000308 от 02.07.2026 г., издадено от началник група към ОД МВР - *****, сектор „Пътна полиция” *****;медицинско удостоверение, издадено от МБАЛ *****, възражение против съставения акт, сведения – 3 броя,писмо на ОДМВР ***** от 21.06.2026г., записи на магнитен носител на външни охранителни камери от района на Бензиностанцията в гр.*****, ул.“*****“ № 4, писмо от Бензиностанцията от 25.06.2026г., писмо от 24.06.2026г., докладна записка от 29.06.2026г., справка от 01.07.2026г., писмо до жалбоподателя от 01.07.2026г., Справка за нарушител/водач; Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на министъра на 2 вътрешните работи. Писмените доказателства не се оспорват от страните, с изключение на АУАН и НП, поради което съдът няма основание да ги изключва от доказателствения материал.

Събрани са и веществени доказателства – СД дискове със записи от видеокамерите от района на процесната Бензиностанция, в района на която са извършени нарушенията и СД дискове със записи от боди камери на служителите, извършили проверката,които доказателства също не се оспорват от страните.

В хода на делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Л.А.-актосъставител, Д.Д. и Цв.Г. – свидетели на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на свидетелите–полицейски служители се установява, че докато управлявал автомобила си, жалбоподателят е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете,и е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Нарушенията са извършени според свидетелите при навлизане в района на бензиностанцията,а не след спиране на л.а., както поддържа жалбоподателя. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото.

Показанията им са последователни и безпротиворечиви,взаимно се допълват, и се подкрепят и от останалите доказателства по делото,вкл.видеозаписите от камери,изгледани и в с.з.и не оспорени от страните.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор към ОД МВР - *****, сектор „Пътна полиция“, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП ,и който по силата на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Спазена е разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление съдържа всички минимално изискуеми реквизити,както и АУАН. Нарушенията са описани точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които са извършени, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са диференцирани правилно. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Правилно,както се изложи са квалифицирани деянията, с оглед текстовото им описание, посочена е дата и място на нарушенията, както и извършителя. Посочени са санкционните разпоредби, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП. По категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения. Относно първото нарушение, посочено като такова по чл.183 ал.4 т.6 ЗДвП.

Като нарушена е посочена санкционната разпоредба на чл.183 ал.4 т.6 ЗДвП, но същата възпроизвежда дословно разпоредбата на забранителната норма на чл.104а от ЗДвП, която забранява на водачите на моторно превозно средство да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му,поради което съдът 3 приема, че макар да не е посочена като нарушена нормата на чл.104а ЗДвП не е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на НП, тъй като правата на жалбоподателя нарушител и правото му на защита не са злепоставени и нарушени по никакъв начин. Жалбоподателят е наясно с повдигнатото му обвинение, срещу което трябва да се защитава, което е видно и от изложеното от него и в жалбата,и в акта,и подобни доводи не се и поддържат от жалбоподателя. От показанията на свидетелите – полицейските служители, на които съдът дава вяра, и от останалите доказателства, вкл. приложените СД с видеозаписи от камерите в Бензиностанцията и на проверяващите безспорно се установява, че причина за проверката на жалбоподателя е констатацията, че той управлява процесния автомобил и използва мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, в нарушение на нормата на чл.104а от ЗДвП, инкорпорирана дословно в нормата на чл.183 ал.4 т.6 ЗДвП.

Полицейските служители са категорични, че са провирили водача-жалбоподател, именно защото в движение от около 30м са го забелязали да говори по телефона и е без предпазен колан, като го следели визуално през цялото време, и имали пряка видимост към нарушителя. При описаната фактическа обстановка, водачът е бил длъжен да се въздържа от използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Налице е задължение за бездействие, което при описаните по-горе време, място и обстановка жалбоподателят не е изпълнил. От субективна страна нарушението по чл. 183 ал.4 т.6 ЗДвП е извършено виновно, с пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС жалбоподателят е бил наясно със забраната при управление на МПС да използва мобилен телефон само с устройство, позволяващо ползването му без участието на ръцете, въпреки което не е съобразил поведението си с нея.

По отношение на второто нарушение - по чл.137а ал.1 ,за което нарушителят е наказан на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП.Санкционната норма правилно е определена и съдържа и правната квалификация на извършеното и описано нарушение.Същата санкционна норма предвижда наказание за водач,който не изпълни задължението си за използване на предпазен колан, а самото задължение за използване на предпазен колан е визирано в разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,която разпоредба предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Правилно е посочено правното основание на извършеното нарушение – чл.137а ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл.