Определение № 16785 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16785 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110128010 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, подадена от ***., чрез адв. ***, срещу „***.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.06.2026 г. от 14:10 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предмет на делото са предявени от ***. срещу „*** обективно евентуално съединени установителни искове, както следва:

1. главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между „*** и *** ***., наследодател на ищеца ***., договор за потребителски кредит № *** от 26.04.2024 г., поради противоречие със закона;

2. съединени в условията на евентуалност с исковете по т. 1 искове по чл. 26, ал. 1, предл. 2 1

ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 19, ал. 2 в сключения *** и *** ***., наследодател на ищеца ***., договор за потребителски кредит № *** от 26.04.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 381,10 лева, поради заобикаляне на закона, противоречие на добрите нрави и неравноправност на същата.

В исковата молба се твърди, че на 26.04.2024 г. между „*** и *** ***., наследодател на ***., бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът се задължил да предостави на наследодателя на ищеца сумата от 500 лв. при фиксиран ГЛП от 38 %, ГПР от 45,38 % и разходи, дължими при просрочени задължения – 0,50 % върху просрочената главница, но не по-малко от 60 лв., а последният се задължил да върне получената сума, ведно с договорната лихва, в общ размер на 548,50 лева на 5 месечни погасителни вноски. Твърди се, че в чл. 19, ал. 1 от договора било предвидено, че договорът за кредит следва да бъде обезпечен от кредитополучателя с едно от следните обезпечения: две физически лица или банкова гаранция в полза на ответника, отговарящи на посочените в договора изисквания, а съгласно чл. 19, ал. 2 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 19, ал. 1, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 381,10 лв.

Поради неизпълнение на задължението да предостави обезпечението по чл. 19, ал. 1 от договора на кредитополучателя била начислена неустойка по чл. 19, ал. 2 от договора в размер на 381,10 лева, платима разсрочено на пет месечни вноски заедно с вноската по кредита, при което общия размер на всички плащания по кредита нараснал на 929,60 лв., а вноската по кредита – на 185,92 лв. На първо място твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР бил различен от действителния, доколкото в него не бил включен като разход начислената неустойка по чл. 19, ал. 2 от договора, а след включването й размерът на ГПР надвишавал допустимия по закон, като излага подробни съображения защо същата е следвало да бъде включена в размера на ГПР. Отделно от това не била налице ясно разписана методика при формирането на ГПР (кои компоненти са включени в него и как се формира същият), поради което не ставало ясно какво точно е включено в посочения в договора ГПР. На второ място твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поради нищожност на клаузата за договорната лихва на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, доколкото същата надвишавала трикратния размер на законната лихва. На следващо място, твърди нищожност на неустоечната клауза поради неравноправност, тъй като същата прехвърляла риска от неизпълението на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и това водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията му по договора. На следващо място, неустоечната клауза била нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата излизала извън присъщите й функции. Освен това с нея се постигало заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с процесната неустойка на практика се уговаряло заплащането на още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на дължимото в 2 уговорените срокове. Твърди, че неустоечната клауза не била индивидуално уговорена. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неопустими, поради липса на правен интерес, както и като неоснователни по подробни съображения. Не оспорва сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, както и че неустойката по чл. 19, ал. 2 от договора не е включена при формирането на посочения в договора ГПР. Оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора, респ. на оспорената неусточена клауза. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По главния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже: сключването на процесния договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и наличието на пороци, водещи до неговата нищожност в цялост на твърдяното основание – противоречие със закона; както и качеството си на наследник по закон на кредитополучателя по договора. В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, а именно, че доворът съответства на изискванията на закона, включително, че съдържа всички необходими реквизити според ЗПК.

По евентуалните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже: сключването на процесния договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, включително наличието на оспорената клауза със соченото в исковата молба съдържание (клауза, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение), както и наличието на пороци, водещи до нищожност на оспорените клаузи на твърдяното основание – заобикаляне на закона, противоречие на добрите нрави и неравноправност на същата; както и качеството си на наследник по закон на кредитополучателя по договора.В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, включително, че оспорените клаузи са индивидуално договорени, за което съдът му указва, че не сочи доказателства.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на всяка от страните е да докаже всички други факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства: че „*** и *** ***., чийто наследик по закон е ***., са сключили договор за потребителски кредит № *** от 26.04.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание; че неустойката по чл. 19, ал. 2 от договора не е включена при формирането на посочения в договора ГПР.

3

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4