Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 118 от 14.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 9/2022
Вид
Определение № 118
Подписан
14.02.2022
В сила
14.02.2022
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Даниел Нанев Марков, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.234 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.242 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 242, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 ал.7 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243,ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Бургас, 08.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Даниел Н. Марков

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20222100600009 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по повод частна жалба на Ш. А., чрез неговия пълномощник - адв. Константин Тончев - БАК, срещу определение №1410 от 03.12.2021г. по НЧД№5156 на Бургаския районен съд, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура-Бургас от 29.10.2021г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК на наказателното производство по ДП 54/2018 г. по описа на ОслО при ОП-Бургас, пор № 4164/2016 г. по описа на БРП, образувано за извършено престъпление по чл. 217 ал 4 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1, ал. 1 НК.

Според частната жалба атакуваното определение е неправилно, като са изложени подробни доводи за незаконосъобразността и необосноваността на потвърденото с него постановление. В жалбата се посочва, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като са налице данни и доказателства за извършено престъпление от общ характер и че наказателното производство е прекратено при непревален анализ на събраните доказателства, като са аргументирани конкретни възражения срещу изводите на БРП за липса на престъпление от общ характер. Иска се отмяна на първоинсатнциония съдебен акт и даване на задължителни указания за продължаване на воденото наказателно производство.

1

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в частната жалба, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима.Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от изложените в нея оплаквания.

Досъдебното производство е било образувано на 02.12.2016 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и е водено за извършено престъпление по чл. 217, ал.

4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК, изразило се в това, че през неустановен период през 2014г. като пълномощник на Ш. А., гражданин на *****, съзнателно действал против законните интереси на последния, от което последвали значителни щети за имуществото на представлявания.

С постановление от 20.02.2020 г.досъдебното производство е било спряно на основание чл.244, ал1,т.1,вр.чл.25, ал1,т.6 от НПК до подаване на тъжба пред РС-Бургас за престъпление от частен характер по чл.217, ал.1 или ал2 от НК или до възникване на визираното в чл.24, ал.6, вр.ал.4, ал1 от НПК основание за прекратяване при липса на подадена такава за горепосоченото деяние-л.101-л.109, т.1 от досъд.п.. Жалбата от пълномощника на Ш. А. срещу това постановление е била оставена без разглеждане от БРС, поради просрочването й. Първоинстанционното определение е потвърдено от БОС.

След получен от БРС на 04.03.2021г. отговор, че от Ш. А. няма входирана тъжба, наблюдаващият прокурор с постановление от 25.03.2021 г. е прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК воденото наказателно производство.

С определение от 09.04.2021г., постановено по НЧД №1872/2021г. по описа на Районен съд, гр.Бургас, е отменено постановлението на Районна прокуратура, гр.Бургас от 25.03.2021г. за прекратяване на наказателното производство –л.139-л.140, т.1 от досъд.п. Това определение е потвърдено от БОС с определение №301/13.07.2021г. по ВНЧД№449/2021г.- л.136-л.138, т.1 от досъд.п.

След връщане на делото в БРП прокурора е съставил на 21.09.2021г. постановление, в което е констатирал: 1.) че е започнал да тече нов срок по чл.234 от НПК; 2.) че липсват указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения(разбирани като липса на указания „какви 2 доказателства да събира и какви следствени действия да проведе“); 3.) че прокурорското постановление за спиране не е отменено, след което постановил, че указва приключване фазата на разследване по досъдебното производство и „преминаване в на следващ процесуален стадии по чл.242 от НПК“, което да се отрази деловодно.

На 29.10.2021г. с ново постановление е прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК наказателното производство по ДП 54/2018 г. по описа на ОслО при ОП-Бургас, пор № 4164/2016 г. по описа на БРП.

С определение №1410 от 03.12.2021г. по НЧД№5156/21г., което е и предмет на настоящия въззивен контрол,

Бургаският районен съд е потвърдил прекратителното постановление от 29.10.2021г. на прокурор при БРП. В обжалваното определение районният съд е приел, че предмет на обсъждане пред него са единствено законосъобразността на постановлението на БРП, преценено единствено за основанията за прекратяване на производството по реда на чл. 24, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 1 от НПК. Приемайки, че доказателствата не установяват в шестмесечния срок по чл. 81 от НПК жалбоподателят да е подал тъжба до БРС, съдът е преценил, че правилно прокуратурата е прекратила производството и е потвърдил процесуалния акт.

Съображенията на първата инстанция относно ограничителната рамка на съдебен контрол, свеждана до формална проверка за неподадена тъжба в законоустановения срок, са в противоречие със закона, поради което обжалваното съдебно определение е незаконосъобразно. Тези съображения вече са били обсъждани от въззивната инстанция в инициирано от прокурора производство по реда на чл.243,ал.8 от НПК – п. 5 от посоченото по-горе определение №301/13.07.2021г. по ВНЧД№449/2021г на БОС. Тук е необходимо да се посочи, че бездействието на пострадалия в рамките на регламентирания 6-месечен срок е било налице още при произнасянето на определение от 09.04.2021г. по НЧД №1872/2021г. на БРС. Постановявайки този предходен първоинстанционен акт, БРС, прилагайки правилно закона, не се е ограничил единствено до формалната констатация за липсваща тъжба и изтекъл шестмесечен срок, а е извършил действен съдебен контрол по чл.243, ал.5, изр.посл от НПК, в резултат на който е извел правилни изводи за фактическа необоснованост и за незаконосъобразност на прекратителното 3 постановление, поради липса на възприета от прокурора фактическа обстановка и отсъствие на доказателствен анализ. Съображенията, с които тогава БРС е върнал делото на прокурора се отнасят до това, че по своето съдържание, така изготвеното постановление на БРП от 25.30.2021 г. за прекратяване на наказателното производство, не съответства на чл. 199, ал. 2 от НПК, изискващ всяко постановление на прокурора да съдържа и мотиви.

Последното от своя страна е изисквало ново законосъобразно упражняване на правомощието на прокурора, посочено в чл. 242, ал. 1 от НПК(затова БРС е подчертал, че направената от него преценка за необосноваността и незаконносъобразността на крайните прокурорски изводи са относими „поне към настоящия момент“). Така упражнения съдебен контрол не е предопределил резултатите от новата преценка по чл.242 от НПК, не изключващи прокурорът сам да възобнови спряното наказателно производство, да постанови отново прекратяване и пр.възможности, посочени в същата нормата.

Проверката на БРС в атакуваното определение е следвало да се съсредоточи именно в това, доколко новото произнасяне на прокурора е отстранило констатираните от съда необоснованост и неправилно приложение на процесуалния закон. Предметът на съдебен контрол в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК, независимо от основанието за прекратяване на наказателното производство, е ясно посочен – съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а не на основанията за спиране, каквато неправилна подмяна е внесена в обжалваното определение.

Потвърдителното определение №301/13.07.2021г. по ВНЧД№449/2021г. на БОС, съдържа конкретни съображения по приложението на процесуалния и материалния закон (независимо дали те са израз на съгласие или несъгласие с проверявания съдебен акт). По отношение на предмета, обхвата и ограниченията на съдебния контрол те продължават да се споделят от настоящия състав, по аргументите посочени в п.п.5,6 от същото определение, изложени в отговор на направените в този смисъл възражения в частния протест на прокурора.

Проверката за обоснованост предполага изследване дали установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.

Преценката за

4 законосъобразност изисква анализ дали разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност(чл. 13 и 14 от НПК), е достигнал до правилни фактически и правни изводи. В обжалваното пред настоящия състав определение, БРС единствено се е ограничил да провери дали на формално основание за спазени сроковете за постановяване на прокурорския акт и да изложи разсъждения за така ограничения формален съдебен контрол. Липсват съображения по фактическата и правна установеност, възприета от прокурора при преценката му, че не е извършено престъпление от общ характер, т.е. няма извършен съдебен контрол по отношение на изводите на прокурора за липса на престъпление от общ характер. Липсва отговор на оплакванията, съдържащи се в жалбата, с която съдът е бил сезиран. Липсва цялостна и задълбочена проверка по основните въпроси за обосноваността и за законосъобразност на обжалваното пред БРС постановление, която липса може да се приравни на „липса на мотиви“.

Обжалваният съдебен акт е немотивиран, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила и налага неговата отмяна , като делото следва да се върне на БРС за ново разглеждане. При новото разглеждане съдебният състав следва да се съобрази с изложеното в настоящото определение и да отстрани допуснатото нарушение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1410 от 03.12.2021г. по НЧД№5156 на Бургаския районен съд, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура-Бургас от 29.10.2021г. за прекратяване на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК на наказателното производство по ДП 54/2018 г. по описа на ОслО при ОП-Бургас, пор № 4164/2016 г. по описа на БРП.

ВРЪЩА делото на Районен съд, гр.Бургас за ново разглеждане .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6