Решение № 291 от 14.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Велико Търново, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500017 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №245/17.06.2021г., постановено по Гр. д.№1476/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица,

ОСЪЖДА „В.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г.“ №..., с ЕИК ......., да заплати на А. В. Ф., с ЕГН **********, от гр.С., ул.“Х.Д.“ №..., на основание чл.200 ал.1 КТ, сумата от 42 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 09.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 12 844,45лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.10.2017г. до 30.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и лихва в остА.лата част, като неоснователни, осъден е ответника да заплати на ищеца сумата от 1194,66лв. – разноски по делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 1300,60лв. – разноски по делото, както и на основание чл.78 ал.6 ГПК е осъден ответника да заплати в полза на ГОРС сумата от 2213,78лв., представляваща сбор от дължимите държавни такси върху уважените искове, като първоинстанционното решение е постановено при участието на трето лице – 1 помагач на стрА.та на ответника – ЗАД „Б.В.И.Г.“ със седалище гр.С..

С необжалвано и като такова влязло в сила Определение №909/26.08.2021г., постановено по Гр.д.№1476/2020г. по описа на ГОРС, е изменено постановеното по делото съдебно решение №245/17.06.2021г. в частта за разноските, като е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от още 770,40лв. разноски за първоинстанционното производство или общо дължими разноски – 2071лв.

Против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е постъпила в срока по чл.259 ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца по делото А. В. Ф., чрез пълномощника му адв.К. С. от ВТАК, с която релевира оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Твърди се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и че е игнорирА. представената писмена защита от ищеца.

Сочи се, че обжалваният акт е порочен, т.к. не отговаря на всички поставени от ищеца доводи за обосноваване на размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука. Твърди се, че изложените мотиви са декларативни и липсва детайлно обсъждане на фактите, въз основа на които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди, според практиката на ВКС и ЕСПЧОС. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалвА.та му отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК по отношение на въззивната жалба, подадена от ищеца, не са постъпили писмени отговори на жалбата от стрА. на ответника и конституираното трето лице – помагач на негова стрА..

Против първоинстанционното решение в осъдителната му част е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника по делото „В.Т.“ ЕООД, чрез адв.А. М. – САК, редовно преупълномощена, с която релевира оплаквания за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост и моли да бъде отменено. Възразява срещу определеното от РС обезщетение в размер на 50 000лв. на основание чл.200 ал.1 КТ, като неотговарящо на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, който размер счита за силно завишен, несъобразен с конкретните данни по делото и е в противоречие с практиката на ВКС за обезщетяване на злополуки, подобни на процесната. Възразява срещу приетия от РС процент на принос на ищеца /15%/ за настъпване на увреждането му, като необосновано и неоснователно занижен, неотговарящ на събраните по делото доказателства и в противоречие с приетите по делото две технически експертизи. Твърди, че обжалваното решение е постановено при липса на съвкупен А.лиз на всички събрани по делото доказателства. Твърди, че приносът на ищеца за настъпване на вредите възлиза на 80%, т.к. той е действал с груба небрежност и сам е поставил здравето си в риск, не е спазил изрични указания на работодателя, за които е бил инструктиран, не е бил достатъчно внимателен и концентриран, когато е подавал хартиеното платно към наката, поради което той има основен принос за настъпване на увреждането. Твърди, че определеното от първостепенният съд обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000лв. е в разрез с 2 критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД – не е отчетено и че в нито един момент не е имало опасност за живота на ищеца. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалвА.та осъдителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове. Претендира направените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК по отношение на подадената въззивна жалба от ответника, не са постъпили писмени отговори на жалбата от насрещната стрА. – ищец и от конституираното трето лице – помагач на стрА.та на ответника.

В СЗ въззивникът по своята въззивна жалба А. В. Ф. и въззиваема стрА. по жалбата на насрещната стрА., не се явява, не се представлява. Депозира, чрез пълномощника си адв.К. С. – ВТАК, писмена защита, с която поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, както и претендира присъждане изцяло на разноските, направени в първоинстанционното производство.

В СЗ въззивникът „В.Т.“ ЕООД със седалище гр.С. по своята въззивна жалба и въззиваема стрА. по жалбата на ищеца, чрез процесуалния си представител адв. А. М. – САК, поддържа подадената въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца по делото.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвА.та му осъдителна част и определяне на по - нисък размер обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.

Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ конституираното трето лице – помагач на стрА.та на ответника – ЗАД „Б.В.И.Г.“ със седалище гр.С., редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби от страните по делото са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил предявен от ищеца А. В. Ф., чрез пълномощника му адв.К. С. – ВТАК, против ответника „В.Т.“ ЕООД със седалище гр.С., осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразени в болки и страдания 3 от трудова злополука, настъпила на 09.10.2017г. в 13,00ч. при изпълнение на работата му, причинила му временна неработоспособност, ведно със акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от деня на трудовата злополука– 09.10.2017г.

/алтернативно изтекла законна лихва до завеждане на иска от 09.10.2017г. до 30.09.2020г. в размер на 15 111,12лв./ и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендирал е разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „В.Т.“ ЕООД със седалище гр.С., чрез адв.А. М. – САК, редовно преупълномощена, заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск по чл.200 ал.1 КТ, който е оспорил изцяло като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер, с искане да бъде отхвърлен. Релевирал е възражение по чл.201 ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, поради допринасяне от пострадалия – ищец по делото за трудовата злополука, поради допусната груба небрежност. Претендирал е разноски.

С писмения отговор на ИМ ответникът е направил искане по чл.219 ал.1 ГПК за конституиране в качеството на трето лице – помагач на негова стрА. на ЗАД „Б.В.И.Г.“ със седалище гр.С., уважено от първостепенният съд с определението по чл.140 ал.1 ГПК.

С Протоколно определение от 17.05.2021г. първоинстанционният съд е уважил искане на ищеца по чл.214 ал.1 ГПК за изменение /увеличаване/ размера на предявените искове, като е допуснал увеличение размера на предявеният иск по чл.200 ал.1 КТ от 50 000лв. на 82 000лв., ведно със законната лихва върху главницата от деня на трудовата злополука – 09.10.2017г. /алтернативно изтекла законна лихва от 09.10.2017г. до 30.09.2020г. в размер на 24 784лв./ и законна лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, като правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

По силата на сключен на 21.07.2016г. трудов договор по чл.70 ал.1 №17/21.07.2016г. ищецът А. В. Ф. е заемал при ответника „В.Т.“ ЕООД гр.С., считано от 22.07.2016г. длъжност „машинен оператор, производство на хартия“, в Хартиено производство – Смяна А – ХМ, който трудов договор се смята за окончателно сключен на основание чл.71 ал.2 КТ.

Видно от връчена на ищеца Длъжностна характеристика за заемА.та от него длъжност „машинен оператор производство на хартия“, съгласно раздел II т.3 от същата, операторът носи пълна отговорност за техническото състояние и за правилната експлоатация на всички машини в отделението, а съгласно раздел V, б.“в“ от същата, операторът е длъжен да познава правилата за експлоатация, техническа и противопожарна безопасност.

Видно от Служебна бележка №47/22.07.2016г., изд. от „В.Т.“ ЕООД, на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в ден на постъпването му на работа – 22.07.2016г. От представените с писмения отговор на ИМ от работодателя Книга 4 за инструктаж по безопасност и здраве при работа и Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрА. се установява, че ищецът е инструктиран периодично на дати 12.10.2016г., 15.01.2017г., 18.04.2017г., 12.07.2017г., както и на 02.10.2017г., т.е. една седмица преди процесната трудова злополука, който факт е удостоверил с полагане на подписа си.

Работодателят е приел Инструкция за безопасност при експлоатация на хартиена машина, според т.10 от която: „Придвижването на хартиеното платно в машинния каландър и наката да се извършва само със сгъстен въздух;, т.12 от която: „До бутоните за аварийно спиране трябва да има безпрепятствен достъп“, т.14 от която: „При манипулации с роли да се проявява повишено внимание. Работещите да предпазват ръцете и краката си от премазване.“, т.15 от която: „Отстраняването на лошо навита хартия при работещ накат да става само със сгъстен въздух“, т.19 от която: „Да се работи със здраво и добре прибрано облекло. Да се предпазват ръцете и дрехите от увличане“ и т.21 от която: „Всеки работещ е длъжен да спазва определения технологичен режим и всички правила на обслужването на хартиената машина“.

Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 09.10.2017г. по време на извършване на работата от ищеца е настъпила трудова злополука, приета за трудова злополука с Разпореждане №5104-04-112/25.10.2017г. на ТП на НОИ – Велико Търново по следния механизъм: ищецът А. Ф. обслужвал Хартиена машина, като около 13,00ч , след авария на машината Ф. се опитвал да прекара скъсА.та ивица хартия през навиващото устройство /наката/. Наката захвА.ла лявата ръкавица на работника и повлякла ръката му – захвА.ла пръстите на лявата му ръка. Видно от Епикриза, изд. на ищеца И.З. №15334/2017г. от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, Отделение по ортопедия и травматология, в резултат от настъпилата трудова злополука ищецът получил внезапно увреждане на здравето, причинило му временна неработоспособност, а именно поставена му е окончателна диагноза: S57.8 „Смазване на други части на предмишницата“.