Определение № 385 от 05.11.2019, Окръжен съд - Търговище

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 05.11.2019 г. гр.Търговище

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав

На пети ноември 2019 година

В закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР

ПЕТКОВ

МАРИАНА ИВАНОВА

МИЛЕН СТОЙЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА

В.Ч.ГР.Д. № 236/2019 г. по описа на съда, констатира следното:

Производството е по чл.248 ал.1 от ГПК.

По делото е постъпила молба вх.№ 3343/30.09.2019г., депозирана от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД гр. Варна, обективираща искане за изменение на постановеното по делото определение № 336/20.09.2019 г. в частта му за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за адв.възнаграждение в размер на 468лв. с включен ДДС.

В молбата е въведено оплакване, че с определението на страната са присъдени разноски –адв.възнаграждение в размер на 390лв., след като съдът е уважил направеното възражение от насрещната страна за прекомерност на осн.чл. 78 ал. 5 от ГПК, но не е съобразил разпоредбата на §2а от ДР на Наредба 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, поради което и при определен размер 390лв., с ДДС възнаграждението следва да се определи на 468лв.

В постъпилия в срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК отговор вх. № 3809/31.10.2019г. от насрещната страна „АГРО КОМЕРС“ ООД е заявено становище, че молбата е недопустима и неоснователна. Недопустима, тъй като „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК (като такъв не е представен с копие за насрещната страна) в производството, завършило с акта, чието изменение се иска.

Неоснователна – тъй като, видно от мотивите на определението, съдът е обсъдил размера на претендираните разноски, описани в мотивите в пълния им претендиран размер – 468.00лв., която сума е с включен ДДС. Уважавайки възражението за прекомерност, съдът е определил сумата от 390лв.-с ДДС (който размер надхвърля минималния според Наредба 1). По изложените доводи, „АГРО КОМЕРС“ ООД моли съда да остави без разглеждане както недопустима молбата за изменение на определението в частта за разноските; в условията на евентуалност – да остави същата без уважение като неоснователна.

По допустимостта на молбата:

Молбата е депозирана в двуседмичния срок по чл. 248 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, която е представила в срок списък по чл. 80 ГПК (л.38-41 от В.ч.гр.д.№ 227/2019г. – с предмет същото определение, което е предмет на въззивна проверка и по настоящото въззивно производство; с прекратителното определение по Вчгр.д.№ 227/19г. на ТОС въззивният съд е върнал делото за администриране), поради което е процесуално допустима – чл. 248 ал. 1 вр. с чл. 80 изр. 2-ро ГПК.

За да се произнесе по същество и след като се запозна с доказателствата по делото и доводите на молителя и становището на насрещната страна , съдът съобрази следното:

С постановеното по делото определение е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Агро комерс“ ООД с. Г.Градище, общ. Опака, обл. Търговище, депозирана чрез пълномощник адв. Т. –САК, срещу определение № 349/20.05.2019г. постановено по гр.д. № 394/2018г. по описа на РС-Попово, с което е прекратено производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА, като „Агро комерс“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД, гр.Варна, сумата от 390.00лв.- адв.възнаграждение за въззивната инстанция – на осн.чл. 78 ал. 3 и ал.5 ГПК.

Видно от мотивите на определението на ТОС в частта относно разноските, въззивният е приел, че с оглед неоснователността на жалбата, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и приложения (л.38-41 В.ч.гр.д.227/2019г. на ТОС). Приел е за основателно възражението на въззивника по чл. 78 ал. 5 ГПК, като е съобразил следното: Претендирано е адв.възнаграждение в размер на 468 лв. Предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК във вр. с чл.78 ал. 5 ГПК, чл. 36 ЗАдв. и чл. 11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, при минимум 300лв. (при разглеждане на частната жалба в открито заседание), съдът намира възражението за основателно, като съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, присъжда 390лв.

Видно от представените доказателства относно договореното и заплатено адв.възнаграждение договореното възнаграждение от 468лв., с включен ДДС, е заплатено от страната, за което са представени фактура и платежно нареждане за 468лв.

(390лв.+ 20% ДДС-78лв.).

Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото според Наредба № 1 възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, е предвидено минимално възнаграждение в размер на 300лв.

(при разглеждане на частната жалба в открито заседание, какъвто е настоящия случай). С прибавено ДДС, размерът е 360лв. В мотивите на определението си въззивният съд е приел за основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на адв.възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 5 от ГПК, като съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК е присъдил 390лв. (намалявайки претендираното от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД адв.възнаграждение от 468лв., с ДДС на 390лв., с ДДС), т.е. в тази сума съдът е включил 20% ДДС, поради което не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските.

Предвид гореизложените доводи, молбата се явява неоснователна, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 3343/30.09.2019г., депозирана от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, обективираща искане за изменение на постановеното по делото определение № 336/20.09.2019 г. в частта му за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за адв.възнаграждение в размер на 468лв. с включен ДДС, като НЕОСНОВАТЕЛНА - на осн. чл. 248 ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните – на осн. чл.

248 ал. 3 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните.

1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

` 2.