Определение № 2879 от 11.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2879 гр. София, 11.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002103562 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2210/03.07.2023 година, подадена от Е. Е. Д., срещу част от решение № 129/23.05.2023 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 73/2023 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Силистра е частично е изменил и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 4/09.01.2023 година на Районен съд Тутракан, постановено по гр. д. № 433/2022 година в резултат на което упражняването на родителските права върху децата Е. Е. Е. и Е. Е. Е. е предоставено на майката Б. С. Д., като е постановено местоживеенето на децата да бъде при нея, а на бащата Е. Е. Д. е определен режим на лични отношения, съгласно който той има правото да вижда и взима децата при себе си, както следва:-всеки първи и трети петък от месеца от 17.00 часа до 17. 00 часа в неделя с преспиване; -за Коледните празници с преспиване, които дни са 24-ти, 25-ти и 26-ти декември, на четна година, от 10.00 часа на 24-ти декември до 17. 00 часа на 26-ти декември; -за Новогодишните празници с преспиване, които са 30-ти, 31-ви декември на нечетна година и следващия ден 1-ви януари, от 10. 00 часа на 30-ти декември до 17.00 часа на 1-ви януари; -за първите два дена от Великденските 1 празници-от 10.00 часа на Разпети петък до 17. 00 часа на Велика събота, с преспиване, всяка година; - за Курбан байрям на четна година с преспиване от 10.00 часа на първия ден до 16. 00 часа на третия ден; -за Рамазан байрям на нечетна година с преспиване от 10. 00 часа на първия ден до 16. 00 часа на третия ден; -за целия месец юли, всяка година; -денят след рождения ден на всяко от децата, от 10. 00 до 17. 00 часа, като бащата взема и двете деца, независимо кое от тях има рожден ден. Съдът е посочил, че бащата се задължава да взема и връща децата от дома на майката, където майката се задължава да ги предава и взема. В случай че бащата е ограничен по физически или юридически причини, предаването на децата следва да се осъществява чрез бабата или дядото по бащина линия - Е. Д. Ш. или Н. Ф. Ш..

В касационната си жалба Е. Е. Д. излага доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което упражняването на родителските права върху децата Е. Е. Е. и Е. Е. Е. да бъде предоставено на него, като на майката Б. С. Д. бъде определен режим на лични отношения с тях. В изложението си по чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, също така и ал. 2 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответницата по касационната жалба Б. С. Д. е подала отговор на същата с вх. № 2530/07.08.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 129/23.05.2023 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 73/2023 година в обжалваната му част, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение.

Е. Е. Д. е бил уведомен за обжалваното решение на 05.06.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2210/03.07.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

2

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Въззивният състав на Окръжен съд Силистра е изложил съображения за това, че не намира основания за промяна на обжалваното пред него първоинстанционно решение в частта му за родителската отговорност по отношение на децата Е. Е. Е. и Е. Е. Е..

Родителските права върху двете деца били предоставени на майката Б. С. Д., което било обосновано както от ниската им възраст, така и от липсата на доказателства майката да била неглижирала родителската си функция, да не се справяла с отглеждането и възпитанието им или да пренебрегвала родителските си отговорности. Във връзка с това недоказани били твърденията, че същата нямала родителски капацитет, че по време на брака между страните решаваща била била ролята на майката на Е. Е. Д. в отглеждането и възпитанието на децата, както и че битовите условия при майката не отговаряли на жизнения стандарт, с който децата били свикнали в дома на родителите на баща си. Изтъквайки становището си за брачната вина на Б. С. Д., Е. Е. Д. считал за неоправдано децата да се поверявали на виновния за прекратяването на брака родител. Преди всичко, въззивният съд, въпреки че приемал за доказани твърденията за брачна изневяра на Б. С. Д., считал, че независимо от това, не всяко брачно провинение водело до неспособност на родителя да изпълнява съвестно родителската си функция, още повече, че съпругът Е. Е. Д. също имал вина за разстройство на брака. В случая нямало да се прави паралел кое от двете брачни провинения водело до по-тежки травми за децата, защото дори и по делото за домашно насилие се установило, че децата са били пощадявани при конфликти и не са били очевидци на този, който бил предмет на другото дело. По делото се установило, че родителите на Е. Е. Д., особено майка му, са били в помощ на младото семейство при отглеждане на децата и това нямало как да било учудващо, при положение, че са живеели заедно и са споделяли едно домакинство. В същото време, станало ясно, че Б. С. Д. била ползвала отпуск по майчинство и за двете деца, тя била тази, която била единствено позната на учителката на дъщерята Е. Е. Е. като родител. От изготвените социални 3 доклади пред двете инстанции също се установявало, че родителската грижа, полагана от майката била адекватна, не само като битово устройване на децата след раздялата на родителите им, но и като цялостна грижа за тях, свързана със записването и посещаването на съответни учебни заведения, извънкласни занимания и други дейности, значими за израстването им.

Станало ясно и от социалният доклад пред въззивната инстанция, че майката била осигурила добри битови условия за децата и в гр. С., където понастоящем пребивавала и изпълнявала адекватно родителските си задължения. Не се твърдяло, нито пък се доказвало, че майката била имала прояви, които водели до неглижиране на родителската и отговорност и неизпълнение на родителските и задължения. Не били посочени и конкретни родителски провинения на майката от свидетелите, освен най-общо изтъкваното твърдение, че свекървата била гледала децата. От друга страна, именно твърдението на Е. Е. Д., че майка му е отглеждала децата, водело до извода, че същият не бил имал ангажимент към тях като родител по време на брака, а бил разчитал на майка си, като несериозно звучало и няколкократно заявеното му решение да напусне работата си, ако трябва, за да гледа децата си. Това не говорело за адекватно разбиране на родителската функция и правилно възприемане на родителската отговорност. Да се поверели грижите на човек, който учителката на дъщеря му не познавала, който не било ясно би ли могъл всяка сутрин да ги води на училище в друго населено място както правела съпругата му и който сам работи в трето такова и който, не на последно място, предлагал като алтернатива споделената родителска отговорност с интервал от един месец, било недоброто решение в настоящия казус с оглед на установените по делото данни. Безпокойство будело и вметнатото пред въззивната инстанция обстоятелство, че в дома на Е. Е. Д. се говорело само на турски език, което пречело на децата да усвоят пълноценно българския език, който е официален за държавата, в която живеят и ходят на училище. Тъй като това обстоятелство се изтъквало едва пред въззивната инстанция и не били събрани доказателства в тази насока, въззивният съд не му отдавал приоритетно значение при определяне на родителската отговорност. Що се отнася до алтернативното искане за споделена родителска отговорност, направено в съдебното заседание пред въззивната инстанция от процесуалния представител на Е. Е. Д., съдът считал, че в случая това не била най-добрата проява на родителска грижа. В момента родителите живеели в 4 различни населени места, намиращи се на разстояние от 54 километра едно от друго. Всеки месец децата да сменяли местоживеенето си, да били подложени на стреса да пътуват до гр. Силистра за училище, когато са на село, както и да привикват към битовите условия във всеки един дом, които се сменят толкова често, според въззивния съд било меко казано несериозно, а по‑твърдо казано-безотговорно. Предвид тези съображения въззивният съд считал, че въззивната жалба в тази й част била неоснователна, като решението на първоинстанционния съд относно родителските права следвало да бъде потвърдено. Въпреки, че нямало жалба в частта за режима на лични отношения, Е. Е. Д. в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, правел искане и да бъде разширен режимът на лични отношения, определен от районния съд, като му се дадело право да взема децата за всички уикенди от месеца, а не само за три, както било досега. Настоявал, също така, да имал право да вижда децата и по един от работните дни от всяка седмица.

Същевременно, пак в съдебно заседание пред въззивната инстанция и без да има жалба в тази насока, искане за промяна в режима на лични отношения между бащата и децата, правела и Б. С. Д., като молела да бъдат ограничени възможностите за срещи между тях до два пъти месечно, за да има възможност и тя да прекарва свободното си време с децата, защото един уикенд в месеца намирала за недостатъчно. Въззивният съд, съобразявайки факта, че не бил обвързан от предметните предели на жалбата по тези дела, в които се засягали интереса на деца, произнасял се служебно не само по валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение и за точното приложение на императиви правни норми, а също и изцяло за правилността на същото с оглед благополучието на децата, намирал, че следвало да обсъди въпроса за режима на лични отношения, след като той се повдигал и от двете страни независимо от липсата на жалби в тази насока. Определеният от първоинстанционният съд режим на лични отношения е изключително подробен, обхващал както регулярните срещи на родителя, който не упражнявал родителски права и децата, така и празничните поводи, при които му се давала възможност да общува с тях наравно с другия родител като продължителност. Неоправдана била почти ежеседмичната възможност на Е.

Е. Д. да прекарва уикендите с децата, като в два от тях‑първи и трети, още от петък и още един от събота, а майката Б. С. Д. да имала възможност да общува с децата през свободното си време само в един уикенд. Възможността 5 да прекарва време с тях ежедневно, най-вече след работно време, когато се прибират от ясла и градина, не компенсирала времето, което можела да прекарва с тях през свободното си време в почивните дни, тази възможност следвало да бъде разделена по равно както е направено с всички останали празници и поводи, които са посочени в първоинстанционното решение.

Въззивният съд намирал за неуместно и искането на Е. Е. Д. да му се предоставела възможност да вижда децата и по един работен ден в седмицата, тъй като режимът за лични отношения имал за цел да предостави възможност на децата да контактуват с родителя, с когото не живеят, през почивните дни, за да не се разстройват техните и на другия родител ежедневни задължения и начин на живот. При добра воля от страна на родителите те можели да постигнат доброволно съгласие за неограничени по брой, време и място срещи извън разписаните от съда, както и да запазят добрия тон в общуването без да се опитват да манипулират децата в собствена изгода, каквито подхвърлени реплики имало пред въззивната инстанция. Поради това въззивният съд считал, че следвало да отмени решението на първата инстанция в частта, с която е дадена възможност на въззивника да взема децата през втората събота и неделя от месеца, а в останалата част същото трябвало да бъде потвърдено.